Минах през двете врати и се огледах.
Барът беше във фоайето. Беше седнал на един стол, обърнат в гръб и клатеше чашата си с уиски в кръг замислено.
- Здравей.-насилих се да да го поздравя, вместо да премина директно към въпросите.
- Ооо..-обърна се към мен и ме огледа от глава до пети.- Най-сетне.
Изправи се от стола, изпразни чашата си и ми кимна към ансаньора.
- Какво ?-попитах
- Ще говорим в стаята.-рече
- Не, ще говорим тук.-отвърнах
- Не ми се прави на интересна.-хвана ръката ми.
- За пет години не успя ли да си отделиш време за една шибана терапия ?-попитах, издърпвайки ръката си от неговата.
- Никой няма силата да ме излекува.-отвърна
- Не се и съмнявам.-врътнах очи и се загледах в огромната картина на стената. Докато бях отклонила вниманието си от него той се възползва от това, за да ме вдигне и да ме преметне на рамо. Ахнах от изненада и се обърнах да погледна към момичето на рецепцията, което ни зяпаше с окорени очи.- Пусни ме, пусни ме.-прошепнах
- За тия пет години не се ли научи да мълчиш, когато трябва ?- изкопира ме с фразата ми от преди малко. Закрачи към ансансьора и когато вратите се затвориха ме пусна да стъпя на земята.
- Ужасен си.-казах през зъби, отправяйки разрошената си коса.
- Ужасно прекрасен.-поправи ме и натисна копчето за седмия етаж.
- Защо толкова настояваш да говорим в стаята ? Не разбирам каква разлика има ако бяхме останали в бара ?-скръстих ръце пред гърдите си
- Разликата ли..-повдигна вежди и на лицето му се настани игрива усмивка.- Че горе няма да говорим.
Имаме малко работа за свършване.-обясни и по начина, по който го каза изтръпнах.- Ще подписваме документи, Сюзън. Няма да тя изям, успокой се.-потупа ме по рамото, уточнявайки какво всъщност ще правим.- Но ако бъдеш послуша, може и да те възнаградя.-намигна
- Нищо няма да подписвам.-заинатих се
- Ще видим.-прошепна- Ще видим..
Вратите се отвориха и той ми кимна да мина пред него. Озовахме се в коридора и вървяхме към стаята, която беше резервирал.
- Тук сме.-каза зад мен и се върнах при него. Изчаках го да отключи, че да влезем. Хвърлих якето си, защото климатика беше увеличен на макс и беше доста задушно. Той хвърли сакото си и клекна пред мини хладилника.
- Стига си пил, как очакваш да те приема на сериозно ?-попитах
- Затвори си човката, изобщо не млъкваш.
Хвърлих чантичката си на леглото и прокарах пръсти през косата си.
Докато той си наливаше водка отидох до прозореца и дръпнах пердетата да влезе малко светлина.
- Какво ще пиеш ?-попита, но не му отговорих- На теб говоря.
- Мога ли вече да говоря, Ваше височество ?-занесох го- Вода.
- Окей.
Изчаках да се настрои за разговор и така изминаха около десетина минути в търсене на чаши и всякакви други глупости. През това време извадих телефона си и пуснах звукозаписвача да работи за всеки случай. Имах някакво предчувствие след като ме покани да се срещнем тук, вместо навън. Намислил е нещо със сигурност и си търси оправдания, за да се виждаме.
Дойде при мен с чаша вода. Взех я от ръцете му и я надигнах към устните си. Към ноздрите ми се понесе остра спиртна миризма и свъсих вежди.
- Казах вода, а не водка.-погледнах го накриво, а той се подсмихна в отговор.
- Вече съм я налял, да не похабяваме алкохола.-усмихна се противно
Изсипах съдържанието в неговата чаша и оставих празната върху масичката за кафе.
- Наясно ли си за кризистното състояние на Блеър ?-попитах
- Обича да се гивези за внимание, какви глупости пак ти е наговорила ?-мушна едната си длан в джоба на белия си панталон, а другата използва, за да поднесе алкохола към устата си.
- Изобщо не са глупости, не биваше да я оставяш сама в онази къща след преживяното. Останала и е травма, която трябва да се излекува. Тя има нужда от помощ, Леон.-опитах да му налея малко акъл.
- Не ме учи какво трябва и какво не трябва да правя. Гледай си твоя живот, окей ?-посочи с пръст
- Ако продължаваш с тази незанитересованост и егоизъм ще я загубиш и ще останеш без сестра.-казах
- Нищо и няма, голямо момиче е. Не може вечно да чака на мен. Аз съм семеен, все пак. Няма как да се занимавам само с нея.-врътна очи
- Колко хубаво го каза.-отвърнах
- Кое от всичко ?- подсмихна се
- Семеен.-повторих- Както и да е, щом не искаш да ме изслушаш ще си тръгвам. И без това вкъщи ме чака куп работа.-казах и се наведох да си взема нещата от леглото, но той ме бутна в гръб и се качи отгоре ми като някое разгонено
животно.
- Нищо няма да ни стане ако се позабавляваме малко преди това.-прошепна срещу устните ми и стистнах очи заради миризмата на алкохол, носеща се от мръсната му уста.
Започна да поставя лигави целувки върху шията ми и да я захапва на някои местата.
- Що за мъж си ти ? Какво ще направиш ако Ева току-що влезе през вратата ? Какво ще и обясниш ?-попитах и погледнах към телефона ми, който лежеше до мен.
Как ли ще реагира когато и пратя записа ?
При тази мисъл на лицето ми се появи самодоволна усмивка. Побързах да я прикрия, но той вече я беше видял.
- Тя никога няма да ме изостави.-прошепна, извил устни-Няма, защото толкова много ме обича, че и милион пъти да и изневеря, тя ще остане.
- И това за теб е любов ?-повдигнах едната си вежда.
- Не, но мога да ти покажа какво аз разбирам под тази дума.
В похотливите му очи блесна една искрица, достатъчна да ме изгори жива.
- Не съм заинтересована.-отвърнах, избутвайки го да стане.
- А, аз друго виждам.
- Защото си шизофреник.-издишах- Виждаш това, което на теб ти се иска да виждаш.
- Държиш се така, сякаш ти не ме желаеш.-врътна очи
- Нали беше семеен и нямаше намерение да се развеждаш с жена си ? Какво се промени ?-поклатих глава
- Да, но също така..-хвана ръцете ми в едната своя и ги повдигна над главата ми.- Преди секунди казах и, че нищо не пречи да се позабавляваме.
- Ти си нищо повече от един безсрамен женкар, който го е грижа само е едниствено как да затоли нуждите си.-изплюх се в лицето му, а от него се изтръгна гърлен смях.
Облиза слюнката, която се стече от бузата към устните му и се усмихна широко.
- Отпусни се.-нареди- Първо се успокои и след това ще подпишеш документите, които съм подготвил.
- Нищо няма да подписвам.-отвърнах и се разбунтувах в ръцете му, но той се притисна още по-силно към тялото ми. До толкова, че да усетя колко твърд и развълнуван бе.
- По дяволите.-изруга и погледна към дантеленото деколте на блузата ми.
- За какво ти е подписа ми ?-попитах, но той беше твърде обезумял, че да обърне внимание на думите
ми.- Желаеш ме само в дните, в който не сте в добри отношения със съпругата ти. Във всички други съм извращение, което дори не искаш да погледнеш.-казах и той най-накрая ме погледна.
- Гледам те Сю..-промълви срещу устнити ми.- Гледам те повече отколкото си мислиш. Следя изкъсо всяка твоя стъпка. Където и да идеш, каквото и да правиш. Аз никога не те изпускам от поглед. Дадох шанс на други, за да те забравя, но с никоя не се почувствах по начинът, по който с теб. Липсваше им нещо. Нещо, с което ти успяваше да ме влудиш, да ме доведеш до крайности. Да, не те допускам до сърцето си, но не заради жена ми. А защото съм сигурен, че няма да успея да се овладея и нещата ще излязат извън контрол.
- Нека излязат.-прошепнах срещу устните му
Изглежда, че отговора ми го изненада, но и в същото време го удовлетвори по някакъв начин. Без да дочака и момент повече притисна устните си към моите и ги засмука жадно.
За момент просто мозък ми изключи и спрях да мисля за каквото и да е. Оставих се в ръцете му без да се съпротивлявам или да възпирам ръцете му да ме докосват.
Бяха навсякъде по тялото ми. По гърдите, бедрата ми и задника ми.
Всичко вървеше по план, познавах го. И знаех, че няма да издържи дълго без да се поддаде на желанието да бъде отново с мен. Беше си същия кучи син, който си падаше по изневерите. Сякаш те му доставяха по-голямо удоволствие от това да бъде с жената, за която е женен.
Побърза да разкопчее черната си риза и като видях, че започна да се изнервя му помогнах. Ръцете му се спуснаха към ръба на блузата с която бях и я надигна към главата ми. Съблякох черния, сатенен плат от него и се спрях, за да огледам тялото му. Имаше нещо различно в него, един белег, който привлече окото ми.
- От какво е това ?-попитах
- Стрелба.-обясни на кратко и ме целуна нетърпеливо
- Чакай.-казах и отлепих устните ни.
Той се премести на врата ми като невидял и дори не изчака да чуе какво ще му кажа.- Правим грешка.-изрекох, знаейки, че в момента изобщо не му пука за последиците. Дано съм успяла да запиша всичко в телефона.
- Кога ще млъкнеш ?-попита и се зае с това да разкара колана от панталона си.
Това беше достатъчно за днес, не мисля, че съм способна на саможертвата да си легна с него отново след всичко преживяно.
А и ме беше гнус от мисълта, че си е лягал с други. Кой знае с колко преди мен е изневерявал на Ева, докато съм била в чужбина.
Изправих се рязко от леглото, грабнах блузата си и изтичах в банята. Завъртях ключа и в огледалото видях, че шията и гръдта ми бяха в смучки. Пуснах чешмата и загребах с шепи от студената вода, търкайки агресивно кожата си до почервеняване. Трепнах, когато чух почукване по вратата и побързах да се облека. Спомени от миналото се завърнаха в главата ми. Първата брачна нощ и последвалите я кошмарни. Нощта, в която беше откраднал невинността ми и онази, в която бях си легнала с него по собствено желание. Спрях водата и прокарах пръсти през косата си. Какво направих, в какво се забърках..
Отворих вратата и погледнах към разрошената му коса, която падаше върху очите му. Наведе съм към лицето ми и ме погледна някак притеснено.
- Какво стана, защо изтича така ?-попита
Подминах тялото му, за да си взема чантичката от леглото и се запътих към вратата, без да му давам обяснения.
- Ейй !-хвана ръката ми- Защо се държиш студено ? Какво ти стана изведнъж ?
- Чувствам се ужасно, нека да забравим за това.-казах
- Ужасно ?-повтори- Аз ли те карам да се чувстваш така ?-попита
- Погледни ни, натискаме се в някаква хотелска стая, тайно от Ева и Тео.-отвърнах
- Стана ти гузно за Тео ли ?-нацупи устни- Не бой се, нищичко няма да му кажа.-погали косата ми
- Не искам да го мамя, нека спрем още тук.-отдръпнах се от него
- Не сме започнали, че да спрем.-рече
- Именно.
- Ще довършим започнатото.-каза с някаква настойчивост.- Събери си мислите и се върни в леглото.-нареди- Отивам до тоалетната, а като се върна да ме чакаш гола, по корем.-добави с крива усмивка и се насочи към банята.
- Но..-прекъсна ме
- Чисто гола по корем, казах.-повтори, вървейки напред към вратата за банята.
Тръснах глава от погнуса и изчаках да заключи след себе си, че да се измъкна. Отворих вратата внимателно и се изнизах като крадец. Щом излязох в коридора изтичах до ансансьора и когато влязох натиснах многократно бутоните. Той се задвижи и се отдъхнах облекчено. Извадих телефона от чантичката си и пуснах записа. Виждайки двадесетте и шест минути и четиридесет и Пен секунди, които беше успял да запише се ухилих до уши и се въздържа от това да заподскачам от радост. Този път отмъщението е мое, Леон и няма да оставя нещата на половина..
<3