Яна се запъти към гората. Вярваща ,че Ейми е жива. Тя вървеше по един стръмен път който води навътре в гората. След като тя стигна до края ѝ, там имаше една червена изоставена барака. Стените ѝ бяха стари и мазилката вече започваше да се рони. Там Яна криеше нещо, но първо трябваше да намери Ейми. Яна се отклони от пътя.
Докато Яна я търсеше, Ейми се разтоварваше в гората. Тя се беше качила на едно дърво. Ейми си взе телефона. След около десет минути тя започна на усеща страх. Страх причинен от нещо невидимо за нея. Когато Ейми беше задрямала , земята сякаш се разтърси. Ейми веднага се събуди от необикновен звук. Не приличаше на вълк, нито пък на чакал. Ейми не знаеше какво да прави . Тя си взе чантата и започна да се насочва към едно царевично поле. Хората от дълги години разказват за духове обитаващи царевичните полета. Нашата героиня обаче не вярва в това. Тя започваше да навлиза все по-навътре в царевичното поле.
Съжалявам,че е малко по-кратка тази глава. Сега ще ви призная,че ако ги правя по-дълги краят ще дойде много бързо.