Петък-денят, който всички в училище очакваха с нетърпепие най-после дойде! Може би аз бях единствената, която не гореше от желание да ходи. Това щяха да бъдат първите ми училищни танци, но не се вълнувах както би трябвало.
След часовете отидох у Габи, за да се приготвим за довечера. Имаше половин час до започването, а тя все още не беше започнала да се облича. За разлика от нея, аз седях вече с часове с дългата си черна рокля, която тя избра.
-Побързай!-извиках й за пореден път.
-Идвам!-отвърна ми и излезе от банята. Беше се гримирала.-Закъде бързаш?
-За да отидем на бала и после да си тръгна. Искам вечерта да свърши по-бързо!
Тя взе една спирала и започна да ме гримира.
-Защо си толкова негативна?-попита ме след като свърши и се зае с обличането на роклята си.-Цял ден се държиш гадно.
-Съжалявам.-изпуфтях.-Не си виновна ти, наистина. Просто не ми се иска да виждам Рос тази вечер. Сещаш се, след онзи инцидент.
-Стига! Той те е спасил, той те обича! Въпреки че се мотае с онази надута кифла Селена, ти си тази в сърцето му.
Тайничко се надявах наистина да е така, но реалността е по-различна от въображаемия свят.
След още малко суетене около роклята на Габи, двете тръгнахме. Майка й ни закара с колата. Мия и Мартин би трябвало вече да са там. При мисълта, че са заедно ме напуши смях.
Пристигнахме пред гимназията. Към входа се стичаха хора, а отвътре се чуваше силна музика. Габи ми подаде маската и я слижих. Беше черна като роклята ми, а отстрани се подаваха малко пера. Тъй като тя покриваше само очите ми, не бях трудно-разпознаваема.
Държейки се за Габи, влязох вътре. Салонът беше претъпкан и повечета хора танцуваха. Искаше ми се да избягам на мига, но дължината на роклята и височината на токчетата не ми го позволяваха.
Съвсем скоро към нас се присъединиха Мия и Мартин. Въпреки че идваха като, се държаха както обикновено-дразнеха се.
-Отивам да си взема пунш.-казах им. Не бях жадна, но просто не исках да ме карат да се снимам. Селфитата не са ми страст.
Насочих се към масата с храна и напитки в другия край на салона. Отне ми малко време, поради многото гладни и жадни хора, но най-после успях да се добера до чаша. Загребах малко от голямата купа и точно тогава някой нарочно ме бутна и разлях пунша по роклята си.
-Опа.-чух гласа на "любимия" ми човек в училище.-Без да искам.
До мен се хилеше Селена. От доста време не я бях виждала отблизо и чак сега забелязах, че косата й вече беше светло-кафява, а не тъмно-руса. Признавам, този цвят й отиваше.
-Да, при теб нещата винаги стават без да искаш.-измърморих.-Защо продължаваш да се заяждаш с мен?
Тя продължи да ме гледа весело, но изведнъж се ядоса:
-Защо си постоянно около гаджето ми?!Преди няколко дни намерих на пода в дома на Рос някаква любовна песничка-You can come to me-и на нея пишеше името ти! Защо?!
-Защото имаме обща задача по музика. И това беше просто една от идеите, нищо повече. Също така, не е любовна, а приятрлска!-отвърнах на удара.
-Да не си го доближила, ясно?! Той е мой!
Засмях се.
-Той не е някаква вещ, Селена. Не го притежаваш. И не мисля, че Рос те обича. Нито пък че ти го обичаш истински.Признай си, Сел, с него си само заради парите му. Давай, опровергай ме, назови поне една друга причина за връзката ви.-Тя мълчеше.-Знаех си.
За първи път успях да я оставя безмълвна! Ето това е вече нещо невиждано!
Запътих се към дамската тоалетна. Беше празна, за радост. Успях на спокойствие да си отдъхна и да се оправя. Малко трудно, но все пак успях да изчистя пунша от роклята си. Габи щеше да ме убие, задето я бях съсипала!
Не ми се искаше да се връщам вътре и реших да се поразходя. Излязох от сградата и се насочих към една трудно забележима пейка, която беше заобиколена от дървета и храсти.
Естествено, веднага съжалих, че се запътих натам, защото забелязах две момчешки фигури. По гласа ги познах-Рос и Люк.
-Не мога да спра да мисля за онази вечер.-каза му Рос и отпи от някакво шише.
-Когато си спасил смотанячката Холи ли?-изненадана се полу-пияния Люк.-Стига си мислил за нея. Нали уж я беше забравил?
-Така е.
Моята непохватност! Стъпах накриво, залитнах и чрез това дейстие привлякох погледите им. Почувствах се страшно неловко.
-Оставям те.-каза Люк и потупа Рис по рамото, след което тръгна, залитайки.
След няколко секунди мъчителна тишина, седнах до него.
-Защо не си вътре?-попитах най-после.
-Ами ти?
Нямаше нужда да му отговарям, той знаеше защо съм навън... И аз знаех защо той е навън.
-Колко чу от разговора ми с Люк?
-Достатъчно.-отвърнах простичко.
От салона се чуваше бавна музика.
-Това са ти първите танци, доколкото съм забелязал. Влизай и танцувай, не стой тук с мен.-каза ми.
-Не, ще пропусна. Не танцувам.Особено пък на публично място. И то с друг човек.
Изведнъж той стана и ми подаде ръка.
-Един танц?-попита.
Не можех да кажа нищо. Бях стъписана от жеста му. Единственото, което успях да направя, бе да хвана ръката му. Той сложи ръце на талията ми, а аз увих своите около врата му. Изведнъж двамата се понесохме в ритъма на песента и затанцувахме плавно.
Не очаквах първият ми танц да е с него.Нито пък че ще ми е приятно. Но винаги трябва да очакваме неочакваното...
Не знам колко танцувахме, може би минути, но ми се струваха като часове. За съжаление скоро, твърде скоро, песента свърши, но Рос не се отдръпна. Останахме в същата поза още няколко минути. Гледахме се в очите и не исках този миг да свършва.
Може би все още имаше надежда за нас... Някога... Някой ден...
----------------------
Завърнах се!!! Отново се извинявам за отсъствието си, но изпитите минаха, доволна съм от резултатите си и съм готова да обновявам по-често! ;) Дано главата ви е харесала!