Падах и ставах, всяка кост в тялото ме болеше до мига, в който просто не изтръпнах от студа и вече не усещах нищо. Тео се забавляваше истински на некадърното ми пързаляне. Бях обивала ръце около врата му и се смеех на поредната забавна история, която ми разправяше. Неговите ръце ме държаха здраво за талията и времето бе спряло. Чувствах се презаредена с енергия след днешния изтощителен ден. Той лекуваше всяка рана след бръснача на Леон.
- Колко е часа ?-попитах, досетила се за Лия.
- Почти осем.-отвърна, поглеждайки към часовника на ръката си.
- Трябва ми телефона.-казах
- Добре, ела.-хвана ръцете ми и ми помогна да се придвижа до пейките, където бяха якето и чантичката
ми.- Ще му звънна с по видеочат, за да видя какво правят.-споделих
Изкарах телефона си и го набрах. Прехапах нервно устни и изчаках в продължение на минута и половина да ми вдигне. Със сигурност го правеше нарочно. Затворих и му звъннах пак. Нямаше да го оставя, докато не ми вдигне.
- Кажи, Сюзън. Зър-зър-зър през минута.-изхленчи раздразнено.- Лия е добре, не се тревожи за нея. / Не удряй котето !-извика Ева
- Котка ли има там ?-попитах и усетих как ритъма ми се покачва в гърлото от притеснение.
- Да, у дома сме.-отвърна той
- Лия има алергия към котки, тя не ти ли спомена ?-попитах и тревогата в гласът ми се вдигна на високо ниво.
- Не, не ми каза..-отвърна и погледна някъде в ъгъла.- Скъпа, изведи котката оттук.-нареди на жена си.
- Ще дойдем да я вземем, прати ми адреса си.-казах
- В моята къща сме, знаеш адреса.-отвърна
- Добре, идваме.
Затворих му и разтрих челото си.
Свалих кънките си и се обух набързо. Излязохме от сградата и се качихме в колата. Тео беше превишил скоростта над допустимото, защото не спирах да му натяквам, че трябва да побързаме и можехме да отнесем солидна глоба, ако ни засече някой радар.
- Аз съм виновна.-започнах да се упреквам.- Ако не бях я пуснала, сега нямаше да се случи нищо подобно.
- Ти нямаш вина, нито пък Леон. Не е знаел за алергията и. Нищо лошо няма да и се случи, успокой се.-хвана ръката ми.
Стиснах очи и се помолих тя да е добре и да не се наложи да отидем до спешното. Едва, когато пристигнахме пред познатите борови храсти ме изпълни едно леко облекчение. Слязох от колата и притичвайки се залепих за вратата.
Почуках настоятелно и когато Ева ми отвори, буквално минах през нея.
Затърсих с поглед детето си и когато видях да си стои спокойно на дивана си отдъхнах. Очичките и бяха зачервени и насълзени, както и носът и. По дланите и имаше обрив, от непрекъснато почесване. Леон беше клекнал пред нея и и говореше нещо, но като ме видя се изправи и нямаше очи да ме погледне.
- Божичко, добре ли си ?-отидох до нея и хванах лицето и в шепите си.
Тя кимна и избърса хремавия си нос.
- Ние не знаехме, че е алергична към котки, извини ни.-чух да казва баща и- А и тя не ни каза.
- Исках да си поиграя с котенцето.-измърмори детето
- Знам скъпа, но си наясно, че не трябва. Ами, ако беше получила пристъп ? Нали ми даде дума, че няма да се доближаваш до никакви котки ?
- Съжалявам.-прошепна и почеса дланта си
- Спри да се чешеш.-хванах дланите и в своите.- Да си ходим.
Вдигнах я на ръце и тръгнах към Тео, който ме чакаше навън пред вратата. Ева ме погледна накриво, докато минавах покрай нея. Сякаш не презираше само мен, но и дъщеря ми.
- Сюзън може ли да поговорим отвън ?-попита мъжа и зад мен
- Станалото-станало.-каза с някакво пренебрежение.- Другият път ще сме по-подготвени.
- Едва ли ще има друг път.-отвърнах и излязохме навън. Прехвърлих Лия в ръцете на синеокия и изчаках да видя какво ще ми каже
Леон.- Чакайте ме в колата.-казах и той кимна
- Както казах, нямах представа за това.- защити се той, когато останахме сами.
- А не забеляза ли реакцията, която получи ? Толкова ли сте слепи и двамата или се правите на такива ?
Но какво ли ви боли за чуждото дете.
- Подбирай си думите, Сюзън. Казах ти, че нямах представа за това. Ако беше ми казала и се беше държала зряло от самото начало, вместо да ме упрекваш..-прекъснах го грубо
- Подложи дъщеря ми на риск, какво очакваш ? Да ти ръколпяскам ?
Браво, справи се отлично ! Ти си страхотен баща.-аплодирах го- Това е първия и последния път, в който ти я поверявам. Не ставаш за нищо, едно дете не успя да опазиш.
- Спри да говориш така, сякаш тя е само твоя.-извика- Ще я взимам когато си поискам, ясно ли ти е ?
Колкото ти, толкова и аз съм нейн родител. Точка по въпроса.
- А честито г-н Доусън, сега ли го осъзнахте ?-засмях се сухо
- Слушай какво.. -хвана ме грубо за ръкат и погледнах встрани към жена му, която ни зяпаше от вратата.
Дереше кожата ми с поглед. Отклоних вниманието си от нея на Тео, потропващ нервно по колата. Личеше си, че се въздържаше от това да се намеси в разговора.
Но не изглежда, че му остава дълго търпение, както и на Ева.
- Лека вечер.-пожелах, като се опитах да освободя ръката си, но той не я пускаше.
- Леон !-извика съпругата
му.- Яденето ще изстине, хайде любими !
Той затегна челюстта си и стисна очи от раздразнение. Отклони поглед вляво от мен и пусна ръката ми.
- Хайде любовнико, яденето ще изстине.-намигнах, имитирайки жена му с доза ирония.
- О, аз знам какво искаш, знам какво ти трябва..-прошепна с крива усмивка, кимайки към лицето
ми.- Утре в четири, в централния хотел.-прошепна през зъби
- Не ходя по хотели с женени мъже.-отвърнах
- Аз други спомени имам.
- Любов ?!-провикна се Ева
- Идвам !-изкрещя изнервено, во отговор.- Разбрахме се.-снижи тона си
- Не, не сме.-смотолевих и му обърнах гръб.
Качих се в колата на Тео и потеглихме към вкъщи. Докато пътувахме се обръщах назад, за да проверявам състоянието на Лия.
Може би трябваше да се отбием до болницата за всеки случай. А и този обрив..
Leon' s pov
- Не съм гладен, Ева.-повторих за пореден път, седнал на дивана, обмисляйки случилото се с дъщеря ми. Няма да излъжа, че не се изплаших. Сюзън беше права, аз съм най-лошият баща на света. За малко щях да я уморя. Едва ли отново ще имам възможността да прекарам време с нея.
Монологът в главата ми бе прекъснат от зъвнящия ми телефон. Прочитайки името на Дерек, се изправих на крака и се насочих към градината.
- Къде отиваш, кой ти звъни ?-Ева тръгна след мен, но и направих знак да ме остави намира. Вкопчила се е в мен като някаква пиявица и изсмуква цялата ми енергия.
Излязох навън и плъзнах пръстта си към зелената слушалка. Вдигнах и подпрях телефона до ухото си.
- Шефе, натоварихме мулетата.-съобщи
- А какво направихте с онзи предател ?-попитах
- На мястото сме, чакаме те.
Затворих и се върнах вътре, за да си взема палтото и да уведомя жена си, че излизам. Пристъпвайки в кухнята я заварих да се налива във вино.
- Какво правиш ?-попитах, изтръгвайки чашата от ръката
и.- Бременна си с детето ми, за Бога !
Забравих ти да не пиеш, но го правиш напук. Вредиш му, що за майка си ти ?!
- Нищо няма да му стане от една чаша, не ставай смешен.-врътна очи
Грабнах бутилката от плотта и разлях останалото количество в мивката. Изхвърлих празната бутилка в коша и я погледнах за последно.
- Внимавай..-размахах пръст пред очите и.- Още една грешка знаеш какво следва.
- Какво следва ? Ще се върнеш при старата ти любов ли ?!-извика когато и обърнах гръб.- Направи го, свикнала съм да ми изневеряваш и да не ме зачиташ за твоя съпруга !
Поклатих глава и побързах да изляза преди да съм превъртял напълно. Метнах палтото върху себе си и докато си оправях яката едно от момчетата се затича към мен.
- Излизам.-съобщих.- И птица да прехръкне ще ме уведомявате. Ако се случи нещо с жена ми и детето ми ще държа вас отговорни.-заплаших и той кимна. Събра другите момчета и ги разпредели около цялата къща.
Качих се в джипа си и се наместих удобно. Сетих се, че бях оставил някъде из джабката кутия с резервни патрони за пистолета си и започнах да ги търся преди да тръгна. Вместо тях, обаче се натъкнах на мъничката, сгъната снимка на Сюзън, която пазех от четири години и половина. Носех я с мен където и да идех. В офиса, вкъщи, в портмонето си и накрая остана в колата. Прокарах показалеца си през бледото и лице и устните ми се извиха в несъзнателна усмивка.
* Един час по-късно
- Готино, никога досега не съм разпитвал някого в багажник на кола.- чух да казва разпалено братовчед ми Хардин, докато слизах от джипа си. Бях го наел след като прекратих отношенията си с Карлос.
Щях да му дам неговата позиция и да го направя дясната си ръка. Но дотогава ще са нужди доста обучения..
- Не е чак толкова вълнуващо.-отвърна му Дерек, потупвайки задния капак, в опит да накара човека отвътре да млъкне.
- Не ти е за първи път ?-отвърна му Хардин
- Не. Не забравяй, че един от нас трябва да държи пистолета насочен към него през цялото време.-подсети го, докато му даваше инструкции.
- Хей братовчеде, как изглеждам ?-попита Хардин, насочвайки пистолета към мен щом ме зърна.
- Като човекът, който трябва да пръсне онази шматка в багажника.-отвърнах.- Внимавай с това, разкарай го от мен.-посочих
- Успокой се, държа контрола.
Дерек отвори багажника и погледна с отвращение към пребития до несвяст мъж. Приближих се до тях и подпрях длани на хълбоците си.
- Говори или ще те затрелям.-нареди Хардин с равнодушие , насочил оръжието към челото му с треперещи и потни длани. Издишах шумно и стиснах очи от раздразнение за това колко некадърен бе братовчед ми.
- Нищичко не знам, нищо !-изпищя псето.
- С тия мили очички и сладникав тон, най-много да те накара да се затреляш.-отвърнах, изваждайки своя пистолет. Дръпнах предпазителя и го насочих към чатала му без да ми мигне окото.
- Ще те питам само веднъж..-изпуках врата си и преди да довърша той ми изкрещя това, което исках да чуя.
- 7-30-93 !- изпищя като малко момиче- Това е, 7-30-93 !- повтори
- Уау, беше лесно.-промълви до мен Хардин
- Алексей, двамата с Дерек отивате на разследване. Ще стоите пред вратата на копелнцето и няма да се отделяте от там до второ нареждане.-разпоредих
<3