Събудих се от тропането и викането, идващо от съседната стая. Дебора се караше на Клео, защото не искаше да ходи на детска. Лия спеше до мен на леглото, а Тео беше на земята.
Изправих се в седнало положение и се прозях. Часът беше едва шест и половина и нямаше шанс да заспя отново. Станах от леглото и облякох суитчъра си от стола, защото ми беше хладно.
Раздходих се из стаята и погледнах към свития на кълбо от студ Тео.
Одеалото се бе изхлузило от него и клекнах до тялото му, за да го завия. Очите ми се приковаха в татусите по дължината на цялата му дясна ръка и забелязах, че на гривната му с черни мъниста, която не сваляше бе прикачен инициалът " J ".
Свех поглед към лицето му, което бе скрил под лакътя си. Притвори устни и езикът му се плъзна по тях. Вдигнах очи към неговите и разбрах, че е буден.
- Добро утро.-промърмори с дрезгав глас и свали ръката от челото си.
- Аз, такова..-прокашлях се
нервно.- Добро утро.-присвих устни в права линия и се изправих от земята.- Ако искаш се премести на леглото, ще ти е по-удобно.-предложих
- Ще ставам, чакаме доста работа.-отказа, като се изправи в седнало положение и се разтегна.
Стана и изпука врата си. Заобиколи ме и извади черна тениска от куфара си и едни сиви дънки. Хвърли белият потник, с който спа и очите ми останаха върху гърба му, чийто мускули се стягаха при всяко едно негово движение.
Моблиният ми изпюлка и подскочих стреснато. Той се обърна към мен с повдигнати вежди и погледна към него. Пристъпих към нощното шкафче и го отстраних от зарядно. Плъзнах пръст по екрана и видях, че бях получила ново съобщение от Леон. По-скоро снимка, на която че увил косата на Ева около около юмрука си, докато тя го задоволяваше с устата си. Стиснах очи и се хванах за главата. Държи се като дете, което няма намерието да порасне.
- Какво има ?-попита Тео и пристъпи към мен.- Кой ти пише толкова рано ?
- Никой.
- Дай да видя.-опита се да надникне
- Не е нищо, обличай се.-извъртях очи
- Не може да е нищо, дай.-свъси вежди и го грабна от ръката ми.
Виждайки снимката се подсмихна и рече:
- Явно сме го подлудили с вчерашната снимка. Трябва да продължим да правим подобни неща.
- Или пък не.-казах, връщайки си телефона обратно.- Онова снощи беше няма да се повтори. Никакви целувки или прегръдки повече.
- Какво пречи, виж, че действа.-повдигна рамене
- Не искам да демонстрираме "любовта си" по този начин.-направих въздушни кавички.- Нека се държим зряло и да покажем, че наистина сме щастливи и не го правим, за да ревнува.
- Добре Сюзън, ти си шефа.-отвърна шеговито и отиде да постави целувка върху бузата на Лия.- Аз излизам.-уведоми и тръгна към вратата.
Щом излезе изпуфтях и погледнах отново към снимката. Извъртях очи и хвърлих телефона на спалнята. Клекнах до куфарите, за да си изкарам дрехи и влязох в банята да си взема душ.
* * *
Когато излязох Лия се беше събудила и говореше с някого с моя телефон
Отидох до нея и поклатих въпросително глава.
- Мама вече е тук, давам ти я.- каза, разкривайки сънливо очи. Взех го от ръцете и и погледнах първо към екрана. Прочитайки името "Ан 🦋" се усмихнах.- Добро утро.-поздравих
- Добро утро, извинявам се, че събудих Лия. Мислех, че спи в отделна стая от вашата. Както и да е, планове за днес ?-попита
- С Тео обмисляхме да разглеждаме някакви къщи, но това сигурно ще стане след десет.-обясних
- Тогова ела да пием кафе у нас. Пък после ще отидем да напазаруваме за Свети Валентин. Знаеш, че наближава.
- И какво като наближава ?-попитах
- Трябва да подготвите нещо с Тео, не го ли обсъдихте ?
Напълно бях изключила, че другата седмица е Свети Валентин. От дъното на душата си ненавиждах този празник. Беше ми писнало да виждам по улиците влюбени двойки, хванати за ръце или постове на жени, качили подаръците от любимите си. Какво можехме да направим с Тео ? Най-вероятно да кажем на нашите, че ще излезем на романтична вечеря. А всъщност ще се спукаме от ядене в някоя механа и след това ще се напием в някой бар, за да удавим самотата в душите си.
- Забрави за Леон и започни на чисто. Не си губи времето в глупости. Заслужаваш да бъдеш щастлива, дай шанс на момчето.-рече
- Какъв шанс ? Не ставай смешна. Едва ли щеше да се омъжи заради мен самата. А и не мисли, че няма изгода от този брак. Опитва да си върне приятелката. Добре, че снощи се напи, че да си кажем истината.
- Просто опитай, нищо не губиш.
Забрави завинаги за Леон и продължи напред. А и той чака дете от Ева, остави ги да си живеят живота.
- А-а !-възкликнах- Че аз какво им правя ? Той не спира да си навира дългия нос в моя живот. Снощи изпрати Карлос да ни снима, а сутринта ми праща снимки в леглото с жена му.
- Пратил ти е какво ?-избухна в смях
- Той е този, който продължава да е обсебен от съществуването ми.-извиках
- Ти не си, така ли ?-продължи да се смее
- Знаеш ли какво ? Днес не ми се излиза. Излез на кафе с някоя от новите те приятелки. От сутринта ми вдигаш нервите и ти.-казах, преди да и затворя.
Сресах косата си и я вързах на опашка. Взех Лия на ръце и слязохме долу, за да и направя закуска.
Йоланда беше в кухнята и се правеше, че прави нещо, пречкайки се из краката ми. С триста зора успях да направя един омлет със сирене и да нарежа малко домати и краставици.
След като закуси я облякох и придружихме татко до насажденията, за да видим как се развиват нещата там. Времето днес беше ветровито и затова го пришпорвах да се приберем, за да не лепне Лия някой вирус. Пък и вероятността беше огромна след промяната на климата. Отбихме се до библиотеката за нови детски книги. За съжаление Лесли я нямаше. Разбрах, че миналата година е починала от сърдечен удар и ми стана носталогично. На нейно място работеше млада жена, долу-горе на годините на майка ми. Докато минавахме между секциите, се натъкнахме на Леон. Преструваше се, че си избира книга. Когато ни видя свали черните си слънчеви очила, които струваха повече от аутфита ми и пристъпи към нас.
- Здравейте.-поздрави
- Мамо, може ли да рисувам на онзи диван ?- Лия посочи към дивана с масичка, на която имаше кутия с пастели и книжки за оцветяване.
- Ще рисуваш вкъщи, прибираме се.-казах, хващайки малката и ръката.
- Може принцесо, аз ти
разрешавам.- рече баща и, погалвайки я по главата.
Лия пусна ръката ми и се затича към дивана със заешки подскоци.
Скръстих ръце пред гърдите си и го погледнах в очакване.
- Ще я взема с мен. С Ева ще ходим на кино, а после на едно парти и ще ти я върна в седем.- съобщи, но това не като молба.
- Няма да стане.
- Не те питам дали ще стане или не, а те уведомявам, че ще я взема.-каза
- Когато се кротнеш и започнеш да се държиш с мен като с човек, чак тогава ще ти я давам, ясно ли ти е ?-попитах, забивайки пръстта си в гърдите му и на лицето му се разпростира някакво веселие.
- Не ти хареса снимката, която ти изпратих сутринта ли ?-попита
- Не ми харесва, че пращаш хора да ме следят. Защо Карлос ни снимаше снощи ? Дай ми един адекватен отговор.-казах, но той просто ми се усмихна и остана тих.
- Не съм го изпращал аз.-плъзна ръце в джобовете си
- Да бе, повярвах ти.-засмях се сухо
- Изгоних го от имението, след случилото се с теб. Защо ми е да продължа да роботя с него ?-попита и като се замислих, може би казваше истината.
- Тогава кой го е пратил ?-отвърнах и той заби поглед в една точка. Взира се така дълго, опитвайки се да се сети кой може да го е изпратил.
Докато беше фокусиран над мисленето, свех поглед към здравите му мъжки ръце, а след това ги вдигнах към гъстата му брада. Не знам дали просто ми се струваше, но днес изглеждаше по-добре от всякога. А и този мъжки аромат...
Захапах устни, опитвайки се да спра порочните мисли, които се завъртяха из главата ми и погледнах към диванчето, на което седеше Лия.
- Наистина не знам за кого работи сега, но рано или късно ще му видя сметката. Явно не си е научил урока от миналия път.-почеса брадата си и върна погледа си на мен. Имах чувството, че се разтапям като сладолед. Какво ми ставаше ? Увереността ми в началото се бе изпарила и се бях напрегнала от него. Веждите му се повдигнаха в недоумение, след като продължих да хапя устни.
Обърнах му гръб и се насочих към една от секциите с книги. Правех се, че разглеждам, докато той вървеше плътно зад мен. Грабнах една от книгите без да се заглеждам в името или резюмето и я разгърнах.
- Петдесет нюанса сиво ?-чух го да промърморва зад мен, карайки ме да свъся вежди. Кимна към книгата и като по команда я затворих, за да видя името.- Секси.-направи коментар
- Какво е секси ?-
- Начинът, по който си те представям как четеш еротика, завряла пръсти под дантеленото си бельо.
Върнах книгата на мястото и и продължих да вървя напред. Сърцето ми щеше да изкочи от гърдите ми, чувах тежкото му дишане в тила си. Внезапно ръцете му се обвиха около талията ми и погледна зад нас, уверявайки се, че няма никой. Наведе се към лицето ми и ме целуне жадно. Не бях единствената, усетила странното привличане помежду ни. Поставих длани върху масивните му рамене и ги вдигнах бавно към тила му. Затворих очи и извих врат, когато се спусна надолу към шията ми и я засмука силно. Бутна ме към рафтовете и книгите зад мен се разклатиха. Някои от тях даже изпопадаха.
- Все още си влюбена в мен.-прошепна до ухото ми и топлия му дъх ме обгърна в прегръдките си.- Всяка една клетка от тялото ти ми принадлежи, всеки един инч..
Отворих бавно очи и погледнах към сияйните зелени смарагди в очите му.
- Все още те мразя.-отвърнах с подпухнали устни.- Ако бях влюбена в теб, нямаше да те изоставя, нали така ? Щях да остана да се боря за любовта ни.
- Какво се опитваш да ми кажеш ?-уви ръката си около челюстта ми.- Противоречиш си, Сюзън. Ако не изпитваше нищо към мен, защо тогава отвръщаш на целувките ми ? Защо се разтрепери, а ?
- Може би ти си влюбения в мен, Леон.-отвърнах- Ти си този, който не може да ме забрави и продължава да живее в миналото. За разлика от теб, аз продължих напред и не смятам да изоставя мъжа си, за да повторя тази грешка отново.
Думите му го подразниха. Страстният поглед от преди малко се замени с онази злоба и онова непоносимо презрение. Избутах го няколко сантиметра далеч от тялото си, за да се оттегля. Закрачих напред към другия край, но ми хрумна нещо гениално и спрях по средата между двете секции.
- Всъщност..-промълвих, обръщайки се към него с широка усмивка.- Нека Лия остане да спи у вас тази вечер. Седмицата на Свети Валентин е, с баща и имаме нужда да останем насаме.
Челюстта му се затегна здраво, но въпреки това ми отвърна с усмивка, запазвайки спокойствие.
- Супер, ще си прекараме страхотно тримата с Ева.-отвърна ентусиазирано и тръгна към дивана, като ме заобиколи.
Разгневих се и ритнах с всичка сила секцията с книги, защото се изчерпах. Не действаше. Или просто не се издаваше, че ревнува ?
Ставам смешна, каква ревност ?
Просто се опитва да ме омае като преди, за да може преспокойно да взима Лия. За какво, иначе ще съм му нужна..
- Не искам да идвам с вас на кино.-заината се малкото момиченце.
- Ще бъде забавно, ще гледаме Малката русалка или Цар Лъв.-опитваше се да я разубеди баща и.
- Не харесвам Цар лъв.-видях да прави физиономия, чупейки един от пастелите. Лия обожаваше този филм, но явно наистина не и се ходеше с тях на кино.
- Тогава ще гледаме това, което пожелаеш.-отвърна и се опита да я погали, но тя се отдръпна и повдигна рамене. Видя мен и скочи от дивана. Втурна се към краката ми и ги прегърна здраво.
- Ще си ходим ли вече ?-попита, обвила малките си ръчички около тях. Погледнах към него, усещайки погледа му върху себе си.
- Не искаш ли да отидеш на кино с чичо Леон и леля Ева ?-отвърнах
- Чичо ли ?-гримасата му се изкриви
Още повече го вбесих.
- С Дебора щяхме да правим парфюм от розите, а дядо обеща, че ще ми издяла дървено конче. Не ми се ходи на кино, нали вече ходихме ?
- Ще ти купя дървено конче и още много играчки.-каза баща и, идвайки към нас.
- Благодаря, но тати ми купува достаъчно.-отвърна и лицето му почервеня от яд, след като нарече Тео "тати".
- Сюзън..-каза през зъби
- Какво Сюзън ? Не мога да я насилвам.-отвърнах възмутено
- Ще дойдеш с нас и точка.-заповяда и, карайки ме да се ококоря.
- Не е за вярване ! Нареждаш на пет годишно да дойде с теб и жена ти на кино ? Що за баща си ти ?-размятах ръце
- Ще дойда, ако вземем и мама с нас.-рече Лия, възспирайки напиращия скандал помежду ни. Вдигна глава първо към мен, а след това и към него, очаквайки някаква реакция от наша страна.
- Не мога да дойда, с Тео имаме работа.-казах, спомняйки си за къщите, които трябваше да разгледаме.
- Добре и майка ти ще дойде.-съгласи се с нея Леон, вдигайки я на ръце и тръгна към дървената врата.- Хайде мамо.-обърна се към мен с отегчено изражение.
<3