Бях решила да изведа Лия в парка и Дебора реши да дойде с нас, защото Клео имала неизразходена енергия.
А това много често и е пречело с приспиването нощем.
- Това дете не е от Тео.-отбеляза тя, докато наблюдавахме как децата си играят на катерушките.
- Не започвай, Дебора.-извъртях
очи- Аз питам ли те от кого е твоето ?
- Попитай и ще ти кажа.-отвърна
- Не ме интересува.-издишах шумно
- От негодника Деймън. Изостави ме в петия месец. Кариерата му била много по-важна от това да създаде семейство.-сподели и се обърна към мен.- Той се оказа същия боклук като Доусън. И двамата са един сорт картофи. Добре, че се осъзна на време и не се подведе по него..-хвана ръката ми в своята.- Но Тео изглежда добър човек. Не си играй с чувствата му. Ще ми се и аз да бях намирала такъв мъж за баща на детето си.-каза и се сетих за онези пъти, в които се опитваше да се пробута на Леон, а след това на Деймън. Някакво опасение премина през мен да не стори същото и с Тео.
- Права си, наистина е добър човек. Точно, затова хората прекаляват с добрите му намерения и го възприемат погрешно.-отвърнах заядливо
- Намекваш ли нещо ?-попита
- Нищо, какво да намеквам ?-освободих ръката си от нейната и погледнах в далечината. Ан идваше с широка усмивка към нас.
- Да не си помислиш, че го харесвам сега и да започнеш да ревнуваш ?-скръсти ръце пред гърдите си.
- Не ставай смешна, няма от какво да ревнувам. Имаме си дете, не би ми изневерил и то точно с теб. Той е различен, не е като другите.-рекох наперено
- Различен казваш..-повтори и имах чувството, че ще се постарае да ми докаже противното, като се пробва с него.
- Хейй !- извика радостно най-добрата ми приятелка, помахвайки ми усмихната до уши.
- Хей.-помахах обратно и станах да я прегърна.
- Как си ?-попита в прегръдката- Не сме се чували от десет дена и като ми каза, че си в Детройт помислих, че се е случило нещо с Лия.
- Добре съм, имам да ти разказвам толкова много.-от устните ми се изтръгна въздишка и погледнах към Дебора, която ни зяпаше с интерес. Очите и бяха като на лисица и следеше да не изтърве нещо.
- Аз ще се прибирам, да взема ли и Лия с нас ?-рече, след като Аника я погледна накриво.
- Не, остави я да и се порадвам.-отвърна и се насочи към детето.
Кимна и грабна Клео под ръка, след което се запъти към вкъщи. Седнах на съседната люлка, на която Аника люлееше Лия и започнах да и разказвам за драмата покрай Леон и Тео. Когато стигнах до частта, в която ме целуна в ресторанта, телефона ме прекъсна.
- Той е.-въздъхнах и поставих устройството зад ухото си.-Казвай.
- Няма ли да се прибираш вече ?Йоланда ме кара да поправям климатика, защото баща ти не разбирал. Засипа ме с въпроси, толкова е вманиечена от брака ни.-оплака се съпруга ми.
- Кажи и че утре ще повикаме електротехник и излез някъде да се поразходиш.-пригладих косата си зад ушите и погледнах към една двойка, бутаща бебешка количка. Какво ли щеше да е, ако Леон се беше променил и бяхме семейството, което никога не сме били ? Защо трябваше да се връща при Ева ? Защо не ме потърси през тези пет години ? Нищо ли не знача за него ?
- Ти къде си ?-попита, изваждайки ме от мислите ми.
- В парка с Лия и Аника.-отвърнах хвърляйки око на тях двете. Ан слушаше разговора ни, докато Лия се бе захласнала по един гълъб.- Ако искаш ела при нас.
- Аз предлагам друго.-рече- Да оставим детето вкъщи и да излезем някъде, искаш ли ?-попита и се замислих над предложението му.
Разпускаше ми се, но нямаше начин да зарежа Лия вкъщи с двете змий. Ами ако и направят или и кажат нещо ? Като например, че Леон е истинския и баща ?
- Мога да бъда бавачка. Излезте, ако искате.-обади се до мен Ан.-Младоженци сте все пак, имате нужда от време насаме.-сръчка ме
Погледнах я накриво, защото отлично знаеше, че всичко бе лъжа и нямаше нищо помежду ни.
- Да дойда ли да те взема ?-попита Тео в слушалката
- Добре, ела.-изпуфтях и му затворих.- Тя не те познава, не знам дали ще иска да поседи с теб. А и не желая да те занимавам още от първия ден.
- Не ми пречи. А и обичам децата, знаеш. Ще изпукам пуканки, ще гледаме анимация заедно, ще и прочета приказка. Колко пък да е сложно да се гледа едно дете ?- засмя се
- Добре, но ако се разхленчи или възникне проблем ми се обади.
- Окей, обещавам.-отвърна с усмивка и когато се изправих и отидох да целуна Лия, добави.- Приятно прекарване !
- Ще видим колко ще е
приятно..- измърморих
Няколко часа по-късно
От всички възможни места, отидохме на бар, понеже на мъжа ми му се пиело. Уж не си падаше по алкохола, а изпразни две бутилки с коняк. Беше потаен и унил, сякаш нещо го мъчеше отвътре. Цяла вечер не обели и думичка.
- Какво ти има ?-попитах, подпряла лакти на коленете си.
- Бившата ми се е сгоди.-облиза устни и изтръска цигарата си в пепелника.
- Бракът ни ли е причината ?-повдигнах вежди
- Не, тя отдавна щеше да го направи. Аз и бях пречка. -набръчка нос и надигна чашата си с коняк на
екс.- Постоянно висях пред тях, за да се съберем. Харесваше и да ме разиграва. Чудех се с дни къде сгреших и какво повече можех да и дам. Бях готов да умра за нея.
- Защо се разделихте ?-попитах, запалвайки си цигара. Той се позамисли преди да ми отговори.
Сякаш се връщаше назад в миналото чрез спомените. Де да беше и Леон толкова директен към мен, колкото бившата на Тео и да ми беше признал от самото начало, че не му се занимава с нас.
- Карахме се често и един ден тя не издържа. Каза ми, че искала да бъде щастлива, но нямало как да стане в нездравословна връзка като нашата.-сподели с насълзени очи.
Все още държеше на нея, личеше му.
- Искаш ли да танцуваме ?-попитах с намерението да го разведря и да го накарам да забрави за болката в душата си.
- Да танцуваме.-изви ъгълчетата на устните си в тънка, сдържана усмивка. Изправи се и оправи дрехите си. Заобиколи ръба на масичката, на която бяхме седнали и се насочихме към другите танцуващи тела.
Спряхме до две момичета, които се поклащаха леко с чаши в ръце и погледите им бяха насочени към малката сцена. Започнах да си припявам песента, докато танцувах в ритъма. Синеокият изду бузи и погледна настрани.
- Хайде де, цяла вечер ли ще се депресираш ?-попитах, нацупвайки устни, както правеше Лия, когато я карах да си легне насила.
Протегнах ръцете си към неговите и ги грабнах, опитвайки се да го раздвижа. Физиономията му от отегчена премина в ядосана. Гледаше някъде зад гърба ми. Пусна ръцете ми и се обърнах, за видя кой го беше разгневил. Карлос се беше подпрял до една колона и ни снимаше с телефона си. Тео пристъпи напред и разбута тълпата около нас. Последвах го и с това получихме няколко недоволни физиономии. Без да се поколебавам продължих напред, докато не спряхме пред целта си.
Кучето на Доусън, като ни видя побърза да изключи устройството и да го прибере в джоба на черното си кожено палто. Съпруга ми го хвана за яката и го дръпна към лицето си.
- Проблеми ли си търсиш, глиган такъв ?-попита достатъчно силно, за да надвика музиката -Онзи боклук още ли не е разбрал как да следва правилата на моята
игра ?-продължи да му говори сериозно, но на лицето на Карлос се появи огромна провокативна
усмивка.- Кожата ли те сърби, какво ми се хилиш ?-раклати го
- Пусни го.-поставих длан на рамото му, поглеждайки към охранителя, който ни гледаше с присвити очи. Беше готов да се намеси всеки момент.
Тео ме послуша и разкара ръцете си от него. Бръкнах в палтото му и извадих мобилния му от джоба. Влязох в галерията и изтрих всички снимки и клипове, които беше заснел на нас.
- Долно копеленце, цяла нощ си ни дебнел като гладна хиена.-изруга мъжа до мен, виждайки снимковият материал, подготвен за шефа му.
- Защо не ни помоли за селфи, щяхме да бъдем по-учтиви?-занесох го.- Снимките са излезли размазани, погледни.-изцъках с език, обръщайки екрана към мъжа до мен.- Леон не успя ли да наеме по-професионален фотограф ?-попитах, включвайки предната камера. Грабнах лицето на съпруга си и залепих устните си за неговите. Записах петнадесет секундов клип, в който се мляскаме и върнах телефона на
мръсника.- Така е по-добре, нали ?-усмихнах се самодоволно.
Той затегна челюстта си от яд и ни погледна намръщено. Грабнах Тео под ръка, който не знаеше къде се намира и го задърпах към вратата. Щом излязохме се спряхме до едно дърво, за да си поема глътка свеж въздух и се подпрях на грабвата стена зад мен.
- Целуна ли ме или си въобразявам ?-посочи зад себе си
- Беше инпулсивно дори и за мен. Извини ме, но когато го видях да ни снима не се сдържах.-разтрих челото си- Утре няма да му позволя да види Лия, щом не ме взема на сериозно. Ще излъжа, че е настинала и готово.
Той застана зад дървото и се хвана за главата. Не изглеждаше добре.
Хванах го под мишница и погледнах към кървясалите му очи.
- Добре ли си ?-попитах
- Да, просто ме боли глава.-отвърна
- Сега ще се приберем.-прошепнах и махнах на едно такси по главната да спре. Помогнах му да се качи и се наместих до него отзад. Подпря се на мен, като положи главата си на рамото ми и изпусна дългосдържаната си въздишка.
А / Б 🥀
Извинявам се за забавянето на главите. Причината е, че имам доста идеи напоследък и изпитвам трудност при избора си за продължение. Понякога са ми нужни ден-два, за да помисля, коя от коя е по-подходяща. Често се налага да изтривам моменти и да добавям нови. Исках да сте наясно и да не си помислите, че го правя нарочно. Приятно четене и лека нощ на всички !
<3