Тримата бяхме в кухнята и закусвахме бъркана яйца с бекон и сирене, които сготвиха Тео и Лия. Изумително е колко бързо свикнаха един с друг. Първо щяхме да я оставим на градина, а след това да се видим по отделно с Фатмир и Касандра, за да поговорим с тях. После ще отида на интервю при бащата на едно момче, с което карахме общи лекции. Ако ме приеме, ще започна в тяхната фирма за недвижими имоти като брокер.
- Стига си размятала тази кукла, а си изяж яйцата. - наредих на дъщеря си, пришпорвайки я да приключва по-бързо със закуската.- Няма време, след малко тръгваме.
- Не съм гладна.-измърмори, гледайки с празен поглед в чинията си. - Имахме домашно..-сподели след малко.- Трябваше да залепим семейни снимки върху родословно дърво.-обясни
- Чак сега ли се сети за това ?-въздъхнах отчаяно
- Спокойно, имаме срок до утре.
Може ли да залепя на съседката и на Габриела ?-попита
- А какво ще напишеш под снимките ? Приятелката на майка ми и самотната ни съседката в отсрещния апартамент ?
- Щях да напиша, че Габриела ми е леля, а Надя баба. Никой няма да разбере.
- Не е хубаво да се лъже.-казах
- Но ти го правиш всеки ден.-сопна се и Тео се засмя.- Излъга ме, че ще се отбием в зоопарка да гледаме маймунките.
- Ще отидем днес следобед.-каза той и го погледнах изненадано.- Днес е твоят ден. Ще ти купим нови кукли, после ще идем в зоопарка и накрая ще се отбием в киносалона да гледаме Барби.
- Наистина ?-повдигна вежди с широка усмивка и пусна играчката на масата
- Да, но първо трябва да си изядеш закуската. Не искаш да си останеш джудже, нали ?-попита и тя кимна енергично. Зае се с привършването на яйцата и бекона и през това време ние я наблюдвахме с усмивка.
- Браво..-прошепнах изумено.- Бива те с децата.
- Работя с тях всеки
ден..-напомни- Свикнал съм.
След като се нахранихме разчистих масата, измих приборите и преоблякох и обух Лия. Взех и малката раничка на октопод и излязохме от апартамента. Заключих след нас и повиках ансансьора. Докато чакахме се натъкнахме на стареца Стенли, който живееше под нас.
- Добро утро.-поздрави
- Добро утро.-отвърнахме в един глас
- Снощи вечерта..-започна той, като намести калпака си.- Едър, висок, чернокос мъж чакаше пред входа и разпитваше за теб. Изглеждаше опасен и му казах, че тук не живее жена на име Сюзън.-направи описание на Доусън и през мен преминаха студени тръпки, като че ли бе споменал името на
мъртвец.- Познаваш ли го ?
- Не, не го познавам.-поклатих отрицателно глава и една буца заседна в гърлото ми.
- Отпратих го, но някак си е успял да нахлуе в блока нехранимайкото. Изключил е шалтера и бяхме без ток цяла вечер. Ще помоля разправиите да се случват навън. Човек на години съм, а снощи получих сърдечна криза. Не искам някакви престъпни типове да се навъртат наоколо. Надявам се повече очите ми да не го видят. В противен случай ще подам сигнал в районното.-размаха набръчканият си пръст от старост.
- Не се безпокойте, аз лично ще оправя нещата.-включи се в разговора мъжа до мен.- Няма нужда да намесвате полицията.
Старецът кимна и се отправи към стълбите. Заслезе бавно с бастунката си надолу, издавайки тропот, който огласи празно пространство.
- Бил е той.-свъсих вежди и осъзнах, че само външно се беше променил, но не и вътрешно. Беше си същия изорд с психопатски нрав. А бях се успокоила, че няма да ме притеснява и ще си гледа семейството.
- Нищо не може да направи, може би е искал да се увери, че живееш тук.-предположи Тео и се замислих над думите му. Защо ще му е да се уверява ? Какво трябва да значи това ? Да очаквам да идва всяка вечер да ми тропа по вратата ли ? Накрая ще ни изгонят на улицата заради него.
Качихме се в ансаньсора и натиснах копчето за първия етаж. Докато слизахме, имах чувството, че се задушавам. Стомахът ми се бе свил на кълбо, а сърцето ми трепкаше като на изплашено пиле, на което сроко ще му откъснат главата.
Излязохме и Лия се затича към огромният подпрян мечок на стената под пощенските кутии. На врата му имаше огромна червена панделка, а в ръцете си държеше букет с кърваво червени рози. Обви малките си ръчички около него, за да го гушне. Така го стискаше, сякаш нямаше намерение да го пуска скоро.
- Върви по дяволите ти и прокетите рози..-изругах и изтръгнах дъщеря си от подаръка му.- Не го пипай Лия, не е наше.-скарах и се и тя
посърна.- Не искам да виждам червени рози до края на дните си.-казах, поглеждайки към Тео
- Ще го имам в предвид.-отвърна, зяпайки към тях.
Имаше и малка бележка и мислех да я оставя непокътната, но любопитството в мен щеше да ме изяде. Почесах дланта си, но размислих. Знаех, че ги е изпратил той. Нямаше кой друг да е. Излязохме от сградата и се насочихме към паркинга отпред, където беше спряна колата на синеокия. Първо помогнах на Лия да да си сложи колана, а след това се качих и аз.
- Накъде да карам ?-попита Тео- Към детската ли ?
- Давай направо, ще те направлявам.-казах и той запали автомобила.
* * *
След като оставихме детето на детска си угворихме среща с приятелите ни на една и съща улица, но в различни заведения. Бях си поръчала вода с лимон, докато чаках куконата да се появи и подбирах думите, които мислех да и кажа. Едва ли щеше да ме послуша, но като нейна приятелка ще се опитам да и налея малко разум. Аз също съм била жертва на разбито семейство и то два пъти при това. Първият беше след развода на нашите, а втория след изневярата на Леон. И в двата случая беше болезнено и не го пожелавам на никого.
Чух тракане от високи обувки и по това разбрах, че е тук. Вдигнах глава от разранената кожичка на нокътя си и погледнах към квадратните и слънчеви очила на "шанел", които бяха заели цялото и лице. Веднъж Габриела я беше избъзикала, че и стоят като предно стъкло на мотор, но въпреки това продължи да ги носи.
Размята косата си на две страни и си дръпна стол, за да седне срещу мен.
Размляска се насреща и заби квадратите в косата си.
- За какво искаше да говорим ?-попита ме директно, без да си направи труда дори да ме поздрави.
- За теб и Фатмир.-отвърнах, без да го овъртам.- Имаше ли представа, че е женен и си има дете ?-попитах
- Ох скъпа, да не намекваш, че живея под камък ?-свъси вежди с широка усмивка- Естествено, че съм наясно. Той сам ми разказа всичко. С жена му изобщо не се разбират, дори не спят в едно легло от година и половина. Търпял я заради дъщеря им. Но не разбирам теб какво те вълнува нашата връзка ?-попита- Аз разпитвам ли те какво правиш и с кого го правиш ?
Връзка ? Значи нещата са стигнали далеч вече.
- Виж Каси, отлично знам какво е да си самотна майка. Повярвай ми, не е толкова лесно, колкото изглежда. Не искам да се случи същото с жената на този мъж и дъщеря им.-опитах се да запазя тона си спокоен и равен, но тя просто си го просеше с това поведение.
- Боже, боже..-изсмя се сухо- Ти ли си тази, която ще пренадчертае съдбата на всички ни ? Така е било писано, какво ти пука ? Като си толкова борбена и достайна жена, за каквато се представяш защо остави дъщеря си без баща ? Защо не остана да се бориш за любовта на живота си, а избра лесния път ? Защо избра да си тръгнеш, Сюзън ? Вместо да ми даваш акъл, погледни себе си и положението, в което си.
- Знаеш ли ? Права си, какво ме вълнува мен..-поклатих глава разочаровано. Мислех, че поне малко човечнина е останала у нея, но съм грешала.- Прави каквото искаш.-бяха последните ми думи, преди да се изправя. Закрачих безцелно на някъде, където да остана насаме със себе си и мислите си поне, докато Тео приключи с Фатмир.
Той бе болното ми място и тя го знаеше. Моята незараснала рана, която носех със себе си като бреме от цели пет години. И сега посипа сол в нея, за да ме нарани целенасочено. Говореше така, сякаш не ме познава изобщо. Как трябваше да постъпя, след като той не струваше ? Не беше мъж, за когото си заслужаваше да се бориш със зъби и нокти. Не беше мъж, за който да погубиш своето щастие, в замяна на неговото. Не, той беше един от многото разбивачи на сърца с дяволски красивите очи, които те хипнотизираха да се влюбиш в тях, превръщайки те в поредната им жертва..
А / Б 🥀
Съжалявам за забавянето, утре ще се опитам да кача следващата <3