Susanne's pov
Сложих Лия да си легне в нейната стая и оставих нощната лампа да свети, понеже имаше страх от тъмното. Излязох от стаята и и отидох в моята. Седнах на леглото и прокарах пръстш през косата си, взирайки се в огледалната врата на гардероба. Изглеждах ужасно, имах нужда от топъл душ и малко сън, макар че едва ли тази нощ ще успея да заспя. Разкъсвам се отвътре, като се замисля какви лоши дни ми предстоят. Какво търсеше тук Леон ? Този въпрос не ми даваше мира. На почивка ли са дошли или по някакъв начин е намерил адреса ми ? Не съм човек, който вярва в случайността, но пък той също изглеждаше изненадан да ме види.
Получих съобщение и погледнах към телефона до себе си.
Тео.
Питаше ме как съм и дали съм заспала. Отговорих му и изчаках да ми върне обратна връзка, но вместо това ми звънна.
- Затвори ли си вратата ?-попита и ми прозвуча странно.
- Да, както винаги. Станало ли е нещо, защо звучиш така ?-попитах притеснено
- Докато се прибирах една откачалка ме нападна.-обясни на две, на три.
- Така ли, а сега добре ли си ?-отвърнах
- Да, просто исках да се уверя, че с Лия сте в безопасност. - промълви и това стопли сърцето ми. Значи го е грижа за нас, значи все пак има някаква надежда..- Утре ще дойда да ви взема, окей ? Ще оставим детето на градина и после ще отидем до едно място.-заговори бързо и едвам успях да уловя всяка една дума от устата му.
- Дообре..-изправих се от леглото и отидох до прозореца, за да погледна дали има някой пред блока, откогото трябва да се притеснявам.
- В колко да дойда ?-попита
- Амии не знам..-захапах устни-..някъде към 6:30, удобно ли ще ти бъде ?
- Добре, хубаво. Ще затварям, лека нощ.
- Лека нощ.-пожелах и му затворих
Оставих телефона да се зарежда и отидох в банята. Съблякох дрехите си и влязох под душа. Стоях доста дълго. Дотолкова, че загубих представа за времето. За мой късмет тока изгасна и побързах да метна халата върху себе си, дочувайки писъкът на малкото ми ангелче.
- Мамо !- изплака от съседната стая
- Тук съм съкровище, не бой се.-успокоих я, пристъпвайки бавно в коридора.
- Страх ме е.
- Аз съм тук, няма от какво да се страхуваш.- отвърнах и влязох в стаята и. Отидох до леглото и я грабнах на ръце.- Тази вечер ще спиш при мен. -казах и тя постави глава на гърдите ми. Тъкмо, когато излизах от стаята, на вратата се позвъня.
- Мамо..-тя отново изпадна в ужас
- Успокой се, сигурно е лелчето.-усмихнах се, нищо, че не можеше да ме види.- Ще дойде да попита дали и при нас е угаснал тока.-предположих и отидох до вратата. Погледнах за всеки случай през шпионката, но беше тъмно и нищо не се видя.
- Кой е ?-попитах и вместо отговор получих двукратно почукване.- Кой е ?!-попитах по-настойчиво.
Отсъпих няколко крачки назад и тръгнах към спалнята, за да взема телефона. Набрах Тео максимално бързо и зачаках да ми вдигне.
- Ало ? Съжалявам, че те безпокоя по това време, но може ли да дойдеш ?-казах с разтрепен глас
- До пет минути съм там.-каза без да задава излишни въпроси и ми затвори.
На вратата продължи да се тропа и блъска, а Лия вече плачеше неудържимо.
- Успокой се.-прошепнах, погалвайки косата и- Тео сега ще дойде. Влизай под завивките.-наредих и я сложих да легне. Завих я и и дадох едно от мечетата, с които спеше.
Изминаха пет-десет минути, но него все още го нямаше. Взех да се панирам да не му се е случило нещо по пътя и започнах да съжалявам, че му се обадих. Няма да спра да се обвинявам, ако е станало нещо. Изправих се и закрачих към прозореца.
- Мамо, къде отиваш ?-попита детето, страхувайки се да не я оставя сама.
- Тук съм.-прошепнах и се загледах към високата мъжка фигура, който тъкмо влизаше в сградата и си
отдъхнах.- Слава богу ! Стой тук.-наредих на Лия и отидох до входната врата, за да го почакам там.
Цялата треперех от срам и нерви.
Мина минута преди да чуя задъханият му глас.
- Аз съм.-каза и отворих вратата
Първото, което направих, бе да му се метна на врата.
- Благодаря ти.-прошепнах в прегръдката.- Нямаш представа колко се изплашихме.-споделих
- Вече съм тук, няма от какво да се страхувате.-каза, разтривайки гърба ми, в опит да ме успокои.- Какво се случи ? Къде е Лия ?-попита
- В моята стая. Ще ти разкажа, влизай.-отвърнах, като затворих вратата след него.
- Защо е тъмно, ток ли няма ?-попита, включвайки фенерчето на телефона си.
- Бях в банята, когато го спряха. Чух писъкът на детето и побягнах към детската. Взех я на ръце и в същия момент се позвъня. Няколко пъти попитах кой е, но отговор не получих.-обясних- Стреснах се и в паниката звъннах на теб.
Прокарах пръсти през мократа си коса, докато вървяхме към спалнята, където беше Лия и се завъртях няколко пъти, оглегдайки из чекмеджетата за свещи. Спомням си, че бяха ми останали от миналата Коледа.
- Не видя ли някого да излиза или нещо ?-попитах
- Не, нищо.
- Разкарала съм те напразно.-изпуфтях
- Няма проблем, винаги съм насреща.-каза и лампите в този момент светнаха.- Вече няма повод да се притеснявате и токът дойде..-промълви- Ще тръгвам, до утре.
- Чакай.-хванах ръката му и той впи потъмнелите си очи
в моите.- Можеш да легнеш на дивана..-отправих му
предложение- Ако искаш, де. Не се разкарвай напразно.
Гледа ме продължително време, като че ли се колебаеше дали да остане или не.
- Добре, става.-съгласи се
- Може ли да ми залепиш главата на куклата ?- Лиа скочи от леглот, като се затича към детската и след малко се върна с тялото на една кукла и извадената глава.
- Лия, не му досаждай. Сигурно е изморен, а и е време да си лягаме.-направих и забележка
- Ще я оправя за нула време, остави я.-засмя се той, като седна на леглото и потупа мястото до себе си.
- Ето, заповядай.-бръкнах в чекмеджето и му извадих една тубичка лепило. Бях се опитала да залепя някои от счупените и играчки, но не залепваше и всеки път се налагаше да купувам нови.
Отворих гардероба и извадих две възглавници и завивки, за да му приготвя дивана.
- Бързаш ли да си лягаш ?-попита той, докато прецизно изпълни вътрешната кухина на главата с лепило.
- Не, защо ?-попитах
- Бих искал да обсъдим нещо, важно е.-рече и с това пробуди любопитството ми.
- Добре, ще отида да оставя тези в хола.-съобщих- Съкровище, след като приключите с куклата влизаш под завивките, нали ?-казах и ме погледна ококорено
- Защо ?-попита
- Утре си на градина, как защо ?-възмутих се
- Но ти каза, че може да остана вкъщи.-скръсти ръце пред гърдите си.
- Беше само за днес, не преиначавай нещата.
- Вече ти казах, че не ми харесва. Защо продължаваш да ме пращаш ? Ходя там само, за да ям и да спя. Толкова е скучно..-започна да мрънка, както винаги.
- Защото, като всяко друго нормално дето, ти също трябва да посещаваш градина.
- И без това не съм нормална.-промълви
- Това откъде се взе ?-попитах
- Флориън ми каза, че сираците са незначителни копеленца и, че съществуването им няма смисъл.
- Ще го напердаша това устато, разглезено кретенче.-заканих се
- Ти не си сираче, Лия. Имаш си както майка, така и баща.- намеси се Тео и го погледнах предупредително. Не исках да споменава и думичка пред нея за онзи нещастник.
- Грешиш, аз нямам баща.-оспори тя.
Той се замисли, почеса се зад тила, погледна към играчка в ръцете си и проговори отново.
- Готово, ще я оставя на шкафа да изсъхне. -съобщи и се изправи от леглото, за да я остави
- Благодаря ти, Тео.-хвърли му една
двадесет и четири каратова усмивка и дръпна завивката през глава.
- Моля.-намигна и той.- Да поговорим ?-обърна се към мен и аз кимнах. Отидохме в хола и седнахме на дивана. Той се облегна назад и се замисли преди да започне.
- Искам да ми разкажеш всичко за този тип, абсолютно всичко. -рече и от мен се изтръгна тежка въздишка.
- Караш ме да ровя из стари рани.-засмях се, макар че в онзи момент не ми беше до никакъв смях.
- Започвай.-нареди и се замислих откъде да тръгна. Цялата история бе прекалено дълга и едва ли щеше да издържи до края. Най-много да го преспя..
Започнах от самото начало. Измина час, докато стигна до средата и още толкова до финала. Той изглеждаше доста натоварен с информацията, която току-що му бях споделила и му трябваше известно време, за да я усвои.
- Не искам да го виждам, не искам да имам нищо общо с този човек.-казах накрая, завършвайки дългия си монолог.
- Тази вечер, след като ти се прибра..-съобщи и се спря за момент, колебаейки се дали да ми каже или да ми го спести.
- Да, какво е станало след като съм се прибрала ?-повдигнах вежди, чакайки да си довърши мисълта.
- Нападна ме в гръб.-сподели и го зяпнах с широко отворени очи и уста.. - Спокойно, нищо не ми направи.-опита се да ми втълпи, че всичко е наред, като се заеме, но не се получи. Аз бях причина за разбития му нос. Трябваше да се досетя, че ще го направи. Иначе пред жена си се правеше на кротко агънце, което не ме познава.
- Той ли е откачалката, той ли ти причини това ?-посочих към раната върху гърбицата на носа му, която сега изглеждаше по-голяма от обичайно.
- Не исках да ти казвам, за да не се разтроиш още повече. Но по разказът ти и от това, което видях тази вечер съвсем не ми изглежда психически стабилен. Няма какво да увъртам, Сюзън.-въздъхна- И двамата знаем, че няма да приключи скоро. Ще идва отново и отново да тропа по вратата, за да му отвориш.
Ще преследва както теб, така и дъщеря ти. Ще намери начин да се свърже с нея, сигурен съм в това. И аз на негово място бих действал така. След това ще задейства дело за припознаване и има вероятност да ти я отнеме. Все пак, разполага с по-висок месечен доход от твоя. Затова предлагам следното..-постави длани на коленете си и ме
погледна с искра на
надежда.- Позволи ми да ти помогна.-рече
- И как ще ми помогнеш ?-попитах, разтривайки слепоочията си.
- Ще се правим на женени за известно време.-изплю, разсмивайки ме.
- Това не е детска игра, Тео.
- Той и без това си го мисли. Утре ще купя годежни халки и ще ги носим, докато не се разкара от главата ти.
- Няма нужда, едва ли му е до нас.
Чака дете от съпругата си, за какво ще му е да се занимава с мен ?
- Познавам ги мъжете като него, послушай ме.-хвана ръцете ми в своите.
- Не искам да разигравам циркове.
- И като дойде и те пита " Това моето дете ли е ? ", какво ще му отговориш ?- попита
- Ще го излъжа, ще измисля все нещо.-отвърнах
- Ще направи ДНК тест, ще разбере по някакъв начин. - продължи, но когато отдръпнах ръцете си от неговите, рече с въздишка- Добре, както желаеш. Но ако размислиш..
- Няма да размисля, нека приключим с тази тема.-прекъснах го
- Хубаво.
- Ще си лягам, изтощена съм.-споделих, като се изправих от дивана.
- Окей, лека нощ.-пожела
- Лека.
Отидох в спалнята и легнах до Лия.
Погалих малкото и личице и в ума ми възникна образа на баща и.
Имам странното предчувствие, че Тео ще се окаже прав. Затворих очи и се опитах да заспа.
А / Б 🥀
Знам, че искате да ъпдейтвам по-често, но е невъзможно при толкова много ангажименти.
Мога да нашаря набързо главите с простотии, с които съм сигурна, че ще изгубя интереса ви. Нужно ми е време, въображение и мотивация. Човек не винаги разполага и с трите едновременно. Тези, които пишат ще ме разберат най-добре. Старая се да издокарам сюжета във възможно най-добър вид. Гледам и да не се преповтарям, за да не звучи като поредното клише в уатпад. Не ме разбирайте погрешно, обожавам да пиша, но под натиск нищо няма да се получи. Затова проявете малко търпение и разбиране, благодаря :) ..
Очаквайте новата глава в петък или събота. Приятно четене и лека вечер.. <3