- Ето мее, да седнем в онази сладкарница там ?-провикна се Ева зад него, отмятайки дългата си права коса. Изглеждаше по-красива и от преди. Бременността и се отразяваше добре. Хвана го под ръка и му се усмихна широко. Той и отвърна със същото и си продължиха по пътя, сякаш бях невидима. Това ли беше след толкова много години ? Имах съвсвем по-различни очаквания за тази дългоочаквана среща..
- Сюзън какво става ?-попита
Тео- Бледа си като платно, какво не е наред ?
Хванах се за гърлото и колкото и да се опитвах да се правя на силна пред него не издържах.
- Сюзън ?-дойде до мен и ме гледаше с притеснение -Добре ли си ?
- Видях го.-промълвих и гласа ми се пречупи. Плачът в мен вече напираше да излезе наяве и нямах сили да го задържа в себе си. Толкова много болеше. Била съм част от шибаното му отмъщение. Защо му се вързах като ми каза, че ме обича, защо ?
- Кого ?-попита синеокия, прекъсвайки монолога в главата ми.
- Леон..-въздъхнах- Беше той.-продължих, преглъщайки буцата в гърлото ми..- Беше той..-повторих през сълзи
- Говориш за бившия ти съпруг ?-попита
- Напълно ме е забравил.-прошепнах, хващайки се за главата.- Забравил ме е.
- Дръж се, остави го да върви на майната си. Той не заслужава нито теб, нито това прекрасно дете..-каза, разтривайки гърба ми
нежно.- Стегни се, иначе тя ще се събуди.-прошепна и погледнах към спящото дете на гърдите му.
Беше прав, не си заслужава да проливам и една сълза за изрод като него. Понечих да я взема, но той не ми я даде.
- Остави на мен, ще ви придружа до входа.-каза, виждайки състоянието, в което бях изпаднала. Нямах сили да стоя да краката си, пък исках да я взема на ръце.
Leon' s pov
Видях я, но не вярвах на очите си.
Беше досущ като в сънищата ми, които сънувах всяка вечер откакто си тръгна. Превърнала се бе не само в зряла и красива дама, но и в майка. Продължила е живота си без мен. Имаше си съпруг и малка дъщеричка. Това можеше да сме ние, ако не беше инатът и.
Изглеждаше щастлива с новото си семейство. Толкова щастлива, че чак и завидях..
- Не ти ли харесва червеното кадифе ?- Ева кимна към парчето торта пред мен, поднасяйки поредната лъжичка мелба към устата си.
- Харесва ми..-отвърнах
- Но не ядеш.
- Взе ми я.- плъзнах чинията към нея и отново се отнесох.
Чакахме първото си дете след множество неуспешни опити. Когато Сюзън замина не знаех какво да правя с живота си. Бях се превърнал в развалина. След като изгубих следите и Ева беше непрестанно до мен. От Аника научих, че е загубила бебето ни и, че е далеч по-щастлива с новия си и кучето му, отколкото е била с мен..
- Скъпа отивам до колата, сега се връщам.-изправих се от мястото си и поставих целувка върху челото и.
- Добре, ще си поръчам и чизкейк.-съобщи, облизвайки устните си.
- Хубаво.-насилих се да се усмихна и излязох от сладкарницата.
Изтичах напред, тичах така няколко минути преди да забележа двата силуета в сумрака. Забавих темпо и наострих уши. Колко бързо се е устроила ? Колко бързо ме е забравила ?
- Сигурна ли си, че си добре ?-чух да я пита мъжа до нея.
Тя кимна и се обърна назад. Сякаш имаше нюх, че ги преследвам. Веднага свих към храста в дясно и затворих очи. За какво изобщо тръгнах след тях, какво правя ? Проклех се на ум и прехапах юмрука си.
- Какво има ?-чух да я пита
- Нищо, благодаря ти за цветята.-каза тя след кратко мълчание.- Не забравяй да говориш с Фатмир.-добави
- А ти с Каси, трябва да спрем това колкото се може по-скоро.
Отново се беше замесила в нещо нередно, доколкото успявах да чуя. Подадох глава от храста и отново се загледах в тях. Изглеждаха като перфектното щастливо семейство по една от онези досадни реклами. Да вървят по дяволите и двамата.
- Лека нощ.- пожела му тя
- Лека.-отвърна, връщайки и
детето.- Ако има нещо ми звънни. Смисъл, ако съседът ти те безпокоява.-намигна
Не живеят ли заедно ?
- Добре.- усмихна се глупаво и се надигна да постави целувка на бузата му.
Несъзнателно свих ръцете си в юмруци и затегнал челюстта си. Падна ми пердето, това не беше възможно. Няма начин да бъде толкова щастлива и то с друг. Тя ми принадлежеше и все още ми принадлежи със всеки инч от тялото си.
- Тръгвай. - каза му тя, продължавайки да се усмихва
- Ти тръгвай.-отвърна и той
- Не, първо ти.
Щях да повърна докато ги слушах. Беше отвратително за ушите ми.
- Не мърдам оттук, докато не влезеш.
Бях на косъм да му спукам голямата глава с един камък от градинката, в която бях стъпал. Изчака я да влезе, че чак тогава се обърна и тръгна в посока надолу към хотела от другата страна. Оставих го да мине пред мен и го затиснах в едно тъмно тясно пространство.
- Шшш.-изшътках, за да запази малъчнаие.- Добро кученце..-прошепнах, заврял пистолет под брадичката му.
- Спокойно приятел, нека да разкараме оръжието, а ?-изби го на нервен смях.
С този страхливец ли ме е заменила ?
- Ти ще се разкараш, но първо ми кажи какво търсиш около Сюзън ?-попитах през зъби
- Аз мога да търся много неща. Въпросът е, кой си ти и какво това те бърка ?-ухили ми се насреща
Ще му изпучупя зъбките с този пистолет, кълна се.
- И успя ли да ги намериш тези неща, м ?-притиснах дулото още по-силно към гърлото му.
- Съветвам те да стоиш далеч от нея и детето и да спреш да се навърташ наоколо. В противен случай ще..
- Ще звъннеш на ченгетата ?-изсмях му се в лицето.-Колко клиширано, не можа ли да измислиш нещо по-остроумно, с което да ме разтрепериш ?
- Не, сам ще се справя с теб.-прошепна в ухото ми- Без да намесвам когото и да е било.
- Интересно, пробвай се. Може пък и да успееш.
- Със сигурност ще успея, но нямам намерието да оставя детето сираче. Макар че и без това не фигурираш в живота му и не би било от голямо значение..- изрече и нещо избуча в ушите ми.
Правилно ли чух ? Детето, което държеше преди малко е мое ?
Как е допуснала чужд мъж да се навърта около тях ? Аз как съм го допуснал ? Толкова ли съм заблуден ?
- Повтори..-казах през зъби, бутайки го плътно към стената- Повтори какво каза току-що.
- Какво да повторя, глух ли си ?
- Казваш ми, че онова момиче...-погледнах го яростно-..че онова малко момиченце е мое ?
- Не го осъзнаваш, нали ?-попита негодникът- Мъртъв си и за двете, те нямат нужда от теб.
- От колко време я чукаш, че да знаеш, а ?-попитах
- Достатъчно дълго, че детето да ме нарича "тате". -усмихна ми се криво
Чашата преля. Фраснах го с пистолета през лицето и той се наведе, за да изхрачи струя кръв.
- Ще те пречукам !-извиках- Чуваш ли ме ?!-хванах му ченето и му ударих една глава.
- Какво става тук ?-развика се един възрастен мъж, който живееше в един от блоковете.- Я всеки по пътя си, тук ли намерихте да се разправяте ?-ръкомаха, сякаш гони невидими мухи.
- Да не съм те видял повече до нея, разбра ли ме ? Още по-малко да докосваш дъщеря ми.-размахах с пистолета към беизразното лице на яйчоглавеца.
- Сега ли се сети, че имаш дъщеря, кретен такъв ?-продължи да ми се отваря.
- Ти ли ще ме учиш на морал, бе смешко ?-вдигнах дланта си, но успя да ме спре от това да не го ударя.
- И на мен ми беше ми приятно да се запознаем, г-н Доусън.-рече, ръкостискайки я преди да се завърти към каченните стъпала надолу.
- Не сме приключили !-провикнах се
- Има време, не бързам за никъде !-извика, в отговор.
Ритнах уличната лампа и се проклех на ум. Тръгнах нагоре и се спрях пред блока, в който влезе тя преди малко. Вратата беше затворена, нямаше как да вляза. Прехапах устни и се огледах. Пред мен мина изгърбен дядка със странна походка. Това е моя шанс.
- Ей, тук ли живееш ?-попитах
- Да, Вие кой сте ?-отвърна
- Приятел на Сюзън, на кой етаж живее ?
- Сюзън ли ?-направи
физиономия- Тя не живее тук.
- Как така не живее тук ? Преди малко я видях да влиза, какво говориш ти ?!-повиших тон
- Тук няма никаква Сюзън.-каза, преди да си отвори вратата и да влезе.
- Ще се побъркам !-хванах се за главата и започнах да обикалям нервно.- Няма да е тази вечер, трябва да подготвя нещата. Трябва да действам с план.. -започнах да разсъждавам на глас, прибирайки пистолета на кръста си. Телефона ми се развъня, Ева. Напълно бях забравил за нея.
- Идвам любов моя, идвам..-издишах шумно в слушалката и тръгнах обратно към сладкарницата.
<3