Бях толкова бясна снощи, че просто нямах останали нерви да се преоблека и да си махна грима. Затова просто заспах с роклята и горнището на онзи тъпунгер, което миришеше досущ на него.
Станах от леглото, влязох под душа и докато втривах шампоан в скалпа си, в ума ми изплуваха моменти от снощи. Побързах да се изплакна и да спра водата. Обвих кърпа около мокрото си тяло и докато избирах какво да облека си пуснах музика, за да избия нелепите мисли.
Облякох си черен клин до бедрата и го съчетах с една светло зелена тениска. Вързах си косата на опашка и намалих музиката, за да звънна на Габриела. С Каси изобщо не ми се говори след глупостите, които изръси. Докато чаках да ми вдигне отидох да събудя малкото спящо ангелче. Оставих телефона и клекнах до леглото и. Минах с пръсти през рошавата и коса и поставих целувка върху челото и.
- Добро утро.-поздравих с широко усмивка, когато отвори очи.
Тя измъмка нещо от сорта на " Днес не ми се ходи на градина. " и ми обърна гръб.
- Трябваше да си станала, виж колко е часа.-посочих към будилника на нощното шкафче.
- Госпожата каза, че днес е почивен ден.-избръщолеви набързо със затворени очи.
Защо малките деца лъжат толкова много ?
- Така ли е казала ?-отвърнах
- Обади и се ако искаш.-завъртя главата си към мен.
Гледах я продължително време, обмисляйки дали да не я оставя вкъщи днес. Гледаше толкова сладко с подутото си личице от сън.
- Добре тогава, ти стани да си измеш зъбите, а аз ще звънна да я попитам.
- Ще отидем ли в парка ?-попита ентусиазирано
- Зависи какво ще каже учителката.-повдигнах рамене
Тя се изправи тромаво от леглото и тръгна към банята, търкайки очите си.
Обух си маратонките и направих втори опит да се свържа с Габриела.
Хвърлих едно око на Лия, която си беше дръпнала малкото столче и в момента се опитваше да се качи на него, за да си измие зъбите.
Помогнах и да го направи и отворих детската паста за зъби с вкус на горски плодове. С Габи се разбрахме да пием кафе на плажа и докато дребосъка си миеше зъбите, сресох косата и набързо и я вързах на конска опашка.
- Може ли гланц ?-попита с пърхащи мигли
- Може.-засмях се и и сложих малко от моя.
Помогнах и да се обуе в антрето, след това я хванах за ръка и излязохме от апартамента. Заключих след себе си и влязохме в ансансьора. Тя се обърна към голямото огледало зад нас и започна да се блещи и да прави смешни физиономии.
- Къде отиваме ?-попита любопитно
- На плажа, ще се виждаме с Габи.-обясних
- Може ли да си поиграя в пясъка ?-попита
- Не, ще се изцапаш. А после ще идем до едно място и трябва да си чиста..-обясних и тя скръсти ръце, за да покаже, че се цупи.
Излязохме от блока и тръгнахме към едни стръмни каменни стъпала, които минаваха през хотела до който живеехме. Вдигнах я на ръце, за да не се изтрепи като последния път и присвих очи заради жаркото слънце, което блестеше право в очите ми. Днес не бях на работа и исках да остана насаме със себе си, за да помисля как искам да продължа живота си оттук насетне.
И за късмет се натъкнахме на Каси, която току-що излизаше рошава от хотела с размазан грим и раздърпани дрехи.
- Добро утро !-поздрави- Забавлявавахте ли се снощи с албанчето ?-попита, но се направих, че не я чувам и си продължих по пътя.- Ние с Фатмир също, благодаря, че попита.-вдигна палец
- Боже, боже..-измърморих си под носа
- Еми добре тогава, беше ми приятно, до довечера.-помаха
- Това Каси ли беше ?-попита Лия в ухото ми.- Стреснах се от нея, заприлича ми на баба Яга.-измърмори, карайки ме да избухна в смях. Беше толкова директна понякога. Чудя се на кого ли се е метнала..
Стигайки до плажната ивица я пуснах да стъпи на пясъка и стиснах ръката и в своята, за да не хукне нанякъде. Имаше навика да го прави понякога. Докато вървяхме към кея и от време на време се спирахме да грабнем по някоя мидичка, си чух името. Обърнах се и вдигнах длан пред очите си, заради слънцето. Беше Тео по черни къси шорти и разпасана риза. Насилих се да му се усмихна и да му помахам в отговор.
Обърнах се отново напред и продължихме към кафенето на кея. Щом се добрахме до него седнах на една маса за двама и си поръчах студен чай от малина, а за Лия ябълков сок. Трябваше да започна да работя по специалността си. Само това повтарям в последния месец, а не предприемам никакви действия.
Погледа ми се насочи към синеокия мъж, който идваше право към нас.
Дръпна си стол и се настани срещу нас миг по-късно.
- Правиш се, че не ме отразяваш.-рече
- Помахах ти, какво повече ?-извъртях очи и отпих чая си..- Премести се.-наредих, хвърляйки око на дъщеря си, която си играеше с мидичките, които бяхме събрали току-що.
- Защо ?-повдигна вежди- Да нямам някаква зараза ?-попита и в очите се заформиха пламъчета на забава.
- Чакам една приятелка, моля те. Не ми вдигай нервите от сутринта.-помолих
- Ще остана докато дойде.-затрака с пръсти по масата и погледна към Лия.- Това ли е сестра ти ?-попита и детето вдигна объркано очи към него.- Много е сладка.
Изправих се заедно с нея под ръка и се преместихме на съседната маса.
- Да не съм някое страшилище, че бягаш от мен ?-направи физиономия
- Не ми виси на главата.-направих му забележка, когато се изправи и дойде отново при нас.
- Молиш ме да седна ?-ухили се до уши
- Сядай.-отвърнах троснато
- Мамо кой е този ?-попита Лия
- Мамо ли ?-повтори шокирано
- Един познат.-прокашлях се нервно
- Чакай, ти си и майка ? Не предполагах, че имаш дете..-промълви все още в шок.
- Да, това проблем ли е за теб ?-попитах заядливо
- Не, обожавам децата..-отново се усмихна- Здравей фъстък, как се казваш ?.-попита детето, което го зяпна с отворена уста.
- Не говоря с непознати.-продума то и се изправи от стола, за да отиде да се запознае с едно момиченце до нашата маса.
- Умно хлапе.-прошепна, продължавайки да зяпа дъщеря
ми- А къде е баща и ?-захапа устни
- Умря.
- Умря или..
- Умря.-повторих, надигайки чашата си от масата.
- Предпологам, че ти е трудно.
- Изобщо.
- Здрасти.-поздрави унило Габи, дърпайки си стол от друга маса, за да седне при нас. Тъкмо се чудех къде остана.
- Здравей.-поздравих и погледнах към него, за да се разкара, но май не схвана намека.
- Кой е това ?-погледна ме с усмивка русокосата.
- Никой.-отвърнах
- Тео, приятно ми е.-представи се
- Габриела.-кимна приятелката ми.
- Към 12:00 ще излезем с яхтата, без двайсет да си готова. Ще те чакам пред вас.-уведоми синеокият, изправяйки се от мястото си.
- Окей.-отвърнах и го изчаках да се разкара, че да премина към отговарянето на въпросите, които щеше да ми задава приятелката ми.
- Откъде се взе тоя ?-направи физиономия, когато ни обърна гръб и се отдалечи достатъчно, за да не я чуе.
- Запознахме се снощи в ресторанта.-обясних на кратко.
- А ясно, значи с този се е опитала да те гаджоса нашата кукумявка. И сега какво, ще излизаш с него ли ? Допадна ли ти ?
- Как ли пък не, по-добре да изляза с транс, отколкото с него. А и изобщо не е мой тип.-направих погнусена физиономия и при самата мисъл да излизам с него след глупостите, които изръси снощи, изтръпнах.-Остави ме мен, какво стана с Поул ? Какво мислиш да правиш ?-прехвърлих и щафетата и тя започна да ми обяснява с подробности за разправията им с него и техните.
След като си изпихме кафетата тя поиска да я придружа до маникьористката, при която
прекарахме час и половина в клюкарстване. Времето като че ли летеше и приближаваше дванайсет. Онзи дръвник сигурно ме чакаше пред нас вече. Докато допивах третото си кафе за днес, Каси ме потърси, за да ми държи сметка къде съм, че не и отговарям на съобщенията.
- Ще се прибираш ли сега ?-попита Габриела, вървейки към колата
си.- Мога да ви закарам.- предложи
- Не, трябва да отида до еконт да взема една пратка. А от там ще отидем до един детски магазин за играчки.-обясних, поглеждайки към отегчената Лия. Чувайки, че ще идем за играчки широка детска усмивка грейна на малкото и лице.
- Окей, бай тогава.- помаха и целуна малкото ангелче по бузата.
Помахах и обратно се насочих към офиса на еконт. Мобилният ми продължаваше да звъни и това ме нервираше. Каси просто си го проси. Затворих и няколко пъти, но явно не разбира.
- Какво, какво има ? За какво ми звъниш на пожар ?-извиках- Щом ти затварям, значи не мога да говоря. Какво е толкова неотложно ? И с какви очи продължаваш да ме търсиш ?- развиках се
- Забрави да дишаш.-гласът на Тео зазвуча в слушалката и по гръбнака ми пропълзяха студени тръпки.
Отворих широко уста и отдърпнах устройството от ухото си, за да видя, че това не е Каси.- Тук ли си ?-засмя се
- Заета съм, не мога да говоря.-отвърнах, като побързах да му затворя.
Продължих да вървя, но усещах как сърцето ми щеше да изкочи от гръдния ми кош. Това обаждане до някаква степен разбунтува емоциите в мен. Сигурно онази кучка му е дала номера ми.
* * *
Свърших си каквото имах за свършване и тъй като нямах какво вече да правя се прибрах. А и беше адски горещо, не можеше да се диша. Затворих вратата след себе си и се събух. Включих телефона в зарядно и клонката от снощи върху нощното шкафче прикова вниманието ми. Беше увехнала, наполовина мъртва. Взех една книга от рафта зад мен и я поставих някъде в средата. Затворих я и я върнах на мястото и.
- Лия, мама ще поспи..-провикнах се от стаята си.- Без глупости, нали ?
- Може ли да изкъпя бебето ?-попита, изтичвайки с новата кукла в ръце при мен.
- Довечера ще го изкъпеш.-казах- Разбрахме се, няма да бъркаш в контакта, няма да драскаш по стените и няма да пипаш спиралата.
- Мхм..-закима с глава енергично
- Хубаво.-прозях се и грабнах дистанционното за климатика и го надух на макс, но въпреки това умирах от жега. Съблякох тениската, с която бях и оставах по спортно бюстие. Проснах се на леглото войнишки и се загледах в Лия, която говореше на куклата си и се правеше, че я кърми. Извих устни в усмивка и затворих очи..
А / Б 🥀
Хей хора, знам че много от вас очакват частта, в която се появява Леон, но реших да разполовя главата на две, защото щеше да стане прекалено дълга. А имам вътрешното усещане, че на никого не му се четат исторически романи. Обещавам, че утре ще намеря време да кача и другата половина...
<3