Слязохме от колата и се постарах да бъда възможно най-деликатна с вратата. Той забеляза това и се засмя. Тръгнахме по каменистата алея и докато вървяхме се затича до един гард, от който се изливаше храст от розови цветчета и ми откъсна една клонка.
- Какво правиш ?-прошепнах, оглеждайки се на две страни.
- Цвете за теб. - Върна се при мен с клонче, окичено от листа и цветя.
- Аа, благодаря..
Жестът му беше толкова нежен и мил. Първоначалното ми впечатление бе, че ще се окаже поредният надут пуяк, перчещ се с колата, купена от техните. Но ме остави без думи, признавам. Забих клонката в косите си и продължихме надолу по склона към морето, което изглеждаше черно, заради сумрака.
Разхождахме се близо десет минути, говорейки си за живота като цяло. Шумът от бурните вълни, блъскащи се в големите скали звучеше на заден фон и допринасяше за приятната атмосфера.
- Да седнем тук ?-посочих
- Става.
Седнахме върху малките камъчета и се вгледах в лунната пътека пред нас, която бе образувала Луната.
Беше доста въздействащо след натоварващия "разговор" с Касандра.
- Разкажи ми..-започна-.. как минава един твой ден ?
- Как минава един мой ден ?-повторих, изненадана от въпроса му. За пръв път някой да се поинтересува от ежедневието
ми.- Първото нещо, което правя след като отворя очи е да си изготвя план за нещата, които трябва да свърша през деня. Ставам, оправям се, след това пия кафе и излизам рано на плажа, за да подишам свеж въздух. От някъде прочетох, че се действало благоприятно върху асматиците..-бях по средата на разказа си, когато реши да ме прекъсне.
- Имаш астма ?-повдигна вежди
- Живея с нея от малка, свиква се.-промълвих. Не желаех точно сега да обсъждаме болестта ми. Беше ми омръзнало да ме съжаляват.
- Получаваш ли често пристъпи ?-попита любопитно
- Зависи.-отвърнах, спомняйки си, че последния най-тежък бе преди пет години. Бях изпаднала в паник атака и ме беше страх да не се случи нещо лошо с Лия по време на раждането заради усложненията по време на бременността.
- Извянавай, прекъснах те..-продума-Друго какво правиш ?
- До преди дни съчетавах лекциите с работа. Ако ми остане някакво свободно време го прекарвам със сестра си или приятелките ми.-споделих
- А какво работиш ?
- Всичко, миналият месец например бях сервитьорка в едно кафене. Напуснах, след като шефа ми ме сграбчи отзад. Фраснах го с подноса и го залях с две големи чаши с горещ чай.-след този мой разказ той не се стърпя и избухна в смях.- Сега работя като чистачка във фризьорски салон.
- И какво, харесва ли ти ?-попита
- Кое да ми харесва ? Да мета космалаците на хората ли ?-попитах и той отново се засмя- Не особено, но нямам избор. А твоето ежедневие как минава ?-обърнах се към него
- Скучно, бих казал. Прекарвам повече от дванадесет часа в клиниката, за да следя дали всичко върви изрядно. Тръгвам си последен, като преди това преглеждам записите от камерите. Понякога ми се налага да работя и през уикенда. Не ми остава време да се събирам с приятели, че понякога и със семейството. Затова в годината си вземам два пъти по четиринадесет дневен отпуск, стягам си багажа и отлитам там, на където ме отвее вятъра.- устните му се извиха в усмивка.- Като малък бях лишаван от доста неща. Нямах спокойно детство и ми се наложи да възмъжея по-бързо от връстниците си. Майка ми беше готова да продаде дрехите върху себе си, за да ме изучи. Виждах как се измъчва и ми ставаше гузно да я моля за пари, за да изляза с приятели. Затова една зима си плюх на ръцете и се захванах за работа. Ходех скришно да цепя и да прибирам дърва на бабите в квартала. А лятото миех коли по автомивките. Обещах си, че някой ден ще работя за себе си и ще бъда една от големите клечки, возещи се в спортни и луксозни коли. Мечтаех да обикаля едни от най-красивите места в света и най-вече, да накарам майка ми да се гордее с мен.
- Е, успял си.-рекох
- Да, но какъв е смисъла като човекът, на когото най-много държах не е жив да види успехите ми ?
Лицето му помръкна в скръб, а в очите му се бе настанила една загадъчна тъмнина.
- Съжалявам за загубата. Но съм сигурна, че е успяла да види как се издигаш високо в живота. Постигнал си целите си, няма как да не бъде по-горда със син като теб.- поставих длан върху рамото му и го разтрих нежно.
- Ще ми се да те бях срещнал по-рано.-сподели, забивайки морско сините си очи в моите.
- Аз също.-промълвих, гледайки към устните му. Вдигнах поглед отново към очите му, когато се раздалечиха.
- Стана късно.-вметна
- Да. - прошепнах едва доловимо и затаих дъх, когато лицата ни започнаха да се доближават постепенно едно към друго.
Държа се доста мило с мен през цялата вечер. С една дума беше перфектен, ако трябва да го опиша.
Едва ли щях да срещна друг като него. Докато се разхождахме спомена, че след няколко дни си заминава. Ами, ако не го видя отново ? Не мога да оставя нещата на съдбата, но и не искам да прибързам.
- Сюзън.-каза името ми и вдигнах очи към неговите, които ме погълнаха веднага като акула в бурен океан. Отново ме хвана срам. Кой знае колко жалко изглеждах.
- Нали не си разбрала намеренията ми погрешно ?-попита и това ме наведе на мисълта, че наистина съм прибързала с преценката и заключенията си. Явно бях единствена почувствала онзи заряд от емоции по между ни, онази искра..
- М-моля ?-заекнах
- Не ме познаваш и затова така се получи. Подхождам със същото отношение към всичките ми приятелки. Не бих искал да изтълкуваш дружелюбността ми по друг начин. Приятелката ти..-прищрака с пръсти, опитвайки се да си спомни името и.
- Каси.-отвърнах, забила поглед в малките камъчета пред себе си.
- Каси.-въздъхна и направи кратка пауза преди да продължи.- Тя много настояваше да си разменим инстаграмите, но в последствие разбрах, че ми е дала твоя. Докато ти беше в тоалетните ни се натресе и започна да сваля Фатмир. На нашия идиот веднага му се завъртя главата от евтиния и флирт и я покани да седне при нас.
Не е за вярване какво е направила Касандра. Изложила е и себе си, и мен. И от кога е започнала да лъже и преиначава ? Ще потъна в земята от срам. Накарала ни е да изглеждаме като евтини и продажни курви, жадни за внимание.
- Няма проблем.-насилих се да се усмихна, въпреки болката от разочарованието и срама дълбоко в себе си. Не исках да се излагам повече. Ще се прибера и ще се опитам да забравя за тази нощ.
- Радвам се, защото не бих искал да те загубя като приятел. Ти си чудесен слушател и нямаш нищо общо с нея. Надявам се да не съм накърнил чувствата ти по някакъв начин ?- попита
- Не, не..-продължих да се усмихвам насила.- Всичко е наред, ще ставаме ли ?-попитах, като се изправих от земята и се изтупах. Без да го изчакам закрачих към колата, защото не исках да вижда посърналото ми лице.
- Май има проблем.-продума зад мен
- В грешка си. Студено ми е, изморена съм и искам да се прибера и да си легна колкото се може по-скоро.-оправдах се
- Имам горнище в колата.-съобщи
Стигнахме до паркинга и той отключи автомобила. Отвори ми вратата, качих се и докато си слагах колана той отвори задната врата, за да вземе черното горнище и като се настани пред волана ми го подаде.
- Не искам.
- Облечи го, нали ти беше студено ?-повдигна вежди
- Вече не ми е.-отвърнах, като се обърнах към прозореца, за да скрия напиращите сълзи в очите си.
- Ако има проблем нека го разрешим сега, кажи за какво недоволстваш ?
Недоволствам ? Той шегува ли се с мен ? Мислех да замълча, за да запазя поне красивите моменти от тази вечер, но той прекали. Май ме взе за прекалено наивна.
- Какво недоволствам ли ?-засмях се сухо- Обиди мен и приятелката ми.
Сериозно ли ме питаш това ? Изобщо знаеш ли значението на тази дума, м ?- обърнах се рязко към него
- Че какво съм казал за теб ?-свъси вежди
- Приемаш ме като жалка пикла, търсеща вниманието ти.-повиших тон
- Не съм го казал.-издиша шумно
- Каза го по заобиколен начин, разбрах те отлично.-извиках.
- Никога няма да разбера жените.
Питаш ги какво има и те са като " А не, всичко е наред ". Междувремено се цупят и ти правят физиономии. Само да им кажеш нещо и започват да сипят отрова.
- Оф, нямам нерви да те слушам. Ще се прибера пеш.-казах, слизайки от колата преди да сме потеглили.
Той излезе след мен и се подпря на вратата със скръстени ръце.
- Прибери се..-извика- Прибери се пеш да те издебне някой изрод и да те изнасили в храсталака !-провикна се
- Млъкни !-извиках и след секунда чух как ахва и се обърнах към него.
- Защо имаш две сенки и едната е по-голяма от теб ?-попита и сърцето ми пропусна удар.- Като че ли някой се спотайва зад онази скала.-посочи скалата пред мен и наистина имаше някой или нещо.
Изпищях от уплах и се затичах обратно към него на бегом. С дребния си ръст му скочих отгоре и се захванах за него като ленивец за дърво. Той умираше от смях и едвам се държаше на краката си.
- Още ли е там ?-попитах, стискайки го силно.
- Може би, би ли слязла ? Ще се прибирам. Утре трябва да стана рано. - помоли, но вместо да сляза още повече впих нокти в тениската му.
- Сюзън.-каза през смях.- Няма никой, слезай вече.
- Има и ти също го видя.-измрънках във врата му.
- Най-вероятно е било някое подплашено животно, тук е пълно с улични котки. Боже, боже..-въздъхна- Ще те закарам, хайде скачай.
Слязох от него и без да го поглеждам се насочих към моята врата.
- Ето дръж, облечи горнището.-нареди, хвърляйки ми го в скута.
- Не ми е студено.
- Облечи го.-повтори
Извъртях очи, грабнах го и го облякох. Беше настанала тишина и като го видях да протяга дланта си към касетофона се прокашлях.
- Боли ме главата.-измърморих и той я отдръпна, отказвайки се да го включи.
- Къде живееш ?-попита, запалвайки двигателя.
- Навсякъде.-казах под носа си и той се обърна към мен.
- И продължаваш.-направи отегчена физиономия.
- До хотел Кристал.-извъртях очи от досада когато се усмихна- Какво, нещо смешно ли казах ?-сопнах се
- Нищо.-повдигна рамене
- Тогава защо се хилиш като идиот без причина ?
- Животът е прекрасен, не е ли ?-повдигна вежди, продължавайки да се усмихва до уши. Телефонът му се разпищя и се опита да го грабне от таблото, но го събори и той се търкулна под моята седалка. - Би ли ми го дала, моля ?-помоли и колкото и да не ми се искаше да му помагам си вкарах ръката отдолу и го изкарах с триста зора.
- Заповядай.-натиках му го
- Мерсии.-намигна и когато вдигна започна да бръщолеви припряно на албански. Лицевите му експресии се промениха рязко и на мястото на забавлението се изписа отвращение.
- Ajo doli të ishte e çmendur. Më mirë do të kisha një tonën sesa atë. ( Оказа се пълна откачалка, предпочитам да изчукам една от нашите отколкото нея. ) -направи кратка пауза, за да изчака другата страна да се изкаже и отново проговори. - Erdha për t'u lehtësuar pas problemeve me Jaseminën dhe mora të reja. ( Дойдох да се разведря след проблемите с Ясемина, а си навлякох нови. )
Затвори и когато обърна екрана видях, че е говорил с Фатмир.
- Нещо с Каси ли ?-попитах притеснено, а в отговор получих въртене на очи.- Всички мъже сте еднакви.
- Не ти вързах и сега станах като всички други, а ?-засмя се подигравателно
- Начукай си го.
- Има кой да ми го начука.
Спряхме до хотела и слязох от колата. Тръшнах му силно вратата и се затичах към къщата ми.
- Ехо, горнището !-извика зад мен
- Вече е мое !-отвърнах в отговор
Може да си купи хиляди такива. А и ми го дължи след отвратителното си поведение.
А / Б
Честита 2024- та на всички ! Пожелавам ви много здраве, щастие и успехи за новата година 🥂...
<3