- Бой сянка.-изсвири със свирката Морис и всички се строихме в редица като аптекарски шошенца.-Итън придвижвай се само с левия крак, окей ?-поредната забележка от негова страна.-Кеш, не дръж ръцете си като тирекс, отпусни ги малко.
Не спирах да мисля за Ния, забила ми се е в главата като кърлеж и изцежда всичките ми сили.
- Итън по-живо. - пришпори Морис
Дойде ми со гуша от него. Иска да съм перфектен, а това няма как да стане. Започва да ме изнервя с тия забележки.
- Защитата момчета, забравяте за защитата. Това, че се биете със сянката си не значи, че не трябва да се пазите. Последни десет минути, живо !-плесна силно с ръце
Чух мелодията на мобилния си от малкото диванче, на което седеше той и погледнах към него предпазливо.
- Итън петдесет лицеви.-нареди, гледайки ме на кръв.-И си изключи проклетият джиесем.
Стиснах очи, за да потисна желанието си да изкрещя силно и
легнах на земята за лицеви.
- Сега може ли да вдигна ?-попитах, след като приключих с последната
- Иди !-изкрещя, като метна шапката си по мен. Грабнах телефона и излязох да говоря.
- Какво има, проблеми с Джейн ли ?-попитах задъхано
- Ами искаше да излезем в парка.-обясни
- По това време ?-погледнах през прозореца, за да установя, че се е стъмнило.
- Да и проблемът е, че падна и си ожули коленете.
- Ах Ния, ах !-изпуфтях-С едно дете не можеш да се справиш.
- Ти пък много можеш.-отвърна заядливо
- Има ли и нещо ?-прехапах юмрука си
- Само малко кръв.-прошепна
- По дяволите, прибирам се.-извиках
Затворих и се върнах в залата. Ако кажа на Морис за това ще поиска да се прибере и ще завари Ния у нас. И всичките ми планове за вечерта ще се провалят...
- Тренер..-започнах
- Какво има пак ?-попита
- Джейн се е разхленчила, Жазел ми се обади да се прибера. Не можела да излезе с нея на глава.-обясних и той въздъхна
- Хубаво, прибирай се.-махна с ръка
- А ти кога ще се прибереш ?-почесах се зад тила
- Сутринта, имам работа.-отвърна, докато си чатеше с някого по телефона.
- Добре.-казах и отидох да си взема нещата-Чао момчета.-вдигнах ръка към трениращите потни тела.
- Чао Итън.
Излязох от залата и се запътих към улицата. Докато вървях в тъмното звъннах на Диего, за да разбера, че няма да се прибира довечера. Имах цяла нощ на разположение с Ния, перфектно. Ще и вменя някакви неща за Фил и така ще се отдръпне от него и без това не си подхождат като двойка.
* * *
Когато пристигнах у нас ги заварих да ядат сладолед в кухнята, като тя беше качила Джейн върху кухненския плот.
- Итън !-изпищя, когато ме видя и се протегнах да я прегърна. Пуснах сака си на земята и я взех на ръце.
- Какво се случи ?-попитах
- Паднах на площадката.-отвърна
- Едно хлапе я бутна.-поправи я Ния
- Кое е това хлапе ?-погледнах надолу към малкото дете
- Пакстън.
- Утре ще го накарам да ти се извини.- казах
- Не искам да го караш да ми се извинява, а да го набиеш.
- Джейн.-възмути се Ния-Какво се разбрахме преди малко ?Насилието не е начин за справяне с проблемите.
- Напротив.-отвърна, докато си играеше с косата ми-Ще му ступаш ли задника заради мен ?-попита
- Мхм.-кимнах и тя се усмихна-Какво вечеряхте, сладолед ли ?-попитах
- Имаше ядене, но тя се беше занаитила.-обясни Ния
- Джейн хайде да си лягаме.-казах
- Искам да спя с вас.-отвърна
- С нас ?-направих се на объркан
- Ще легна по средата, обещавам, че няма да ритам.
Едвам сдържах усмивката си, погледнах към Ния и видях, че се беше изчервила.
- Не може, тя каза, че не иска да остава да спи у нас.-отвърнах, следейки лицевите и експресии.
- Защо ?-повдигна вежди детето и погледна към нея.
- Защото не е етично.-отвърна тя
- Какво е етично ?-направи физиономия
- Иска да избяга при гаджето си, не я слушай.-отвърнах
- Но нали ти си и гадже ?Две гаджета ли имаш ?-погледна отново към нея
- Итън престани.-погледна ме намръщено
- Нищо не правя.-усмихнах се-Може ли да ми изкараш плодовото мляко от фризера ?-попитах и изчаках да се обърне, за да прошепна на Джейн да се направи, че я боли крака, за да остане да спи с нас. Тя кимна и веднага след това стисна очи. Отвори устата си и започна да циври с цяло гърло.
- Какво има ?-попита разтревожено девойката, като остави млякото на плота и дойде до нас.
- Боли ме.-разтри очи
- Много ли ?-попитах и тя кимна
Оставих я да седне на плота и погледнах към двете лепенки на еднорози, залепени на коленете и.
- Ти си виновна. Ако беше и отказала, сега нямаше да е в това положение.-казах, за да и вменя чувство на вина.
- Моля те не си тръгвай, Итън не може да сменя лепенки.-изхлипа детето и направих знак да продължи-Също така постоянно ми се кара.
- Няма да си тръгна, успокой се.-разтри гърба и и на лицето ми се настани огромна самодоволна усмивка.-Но само, докато заспиш.-добави, гледайки ме накриво.
- Да идем в моята стая, тогава.-предложих и тя се обърна към мен.
- Ще я сложим да легне в нейната.-отвърна
- Искам да спя в неговата.-каза Джейн, докато смучеше палеца си като бебе.
- Ще остана само, докато заспи.-повтори в ухото ми
- Успех с приспиването.-намигнах и тя ме изгледа объркано.
- Хайде зайче.-вдигнах я на ръце и я понесох към стълбите, като Ния вървеше плътно зад нас. Влязохме в стаята ми и я оставих на леглото.
- Влизам да си взема душ.-уведомих, като пуснах телевизора на детския канал и съблякох тениската си през глава, привличайки вниманието на брюнетката върху себе си.
Прокарах пръсти през косата си и минах покрай нея, за да си взема дрехи от гардероба. Продължаваше да ме зяпа и това донякъде ме развесели. Трябват ми само няколко секунди, че да я накарам да забрави за Филип.
- Итън може ли чипс ?-попита Джейн, без да отделя очи от екрана пред себе си.
- Не, погълна достатъчно калории за днес.-казах и Ния ме изгледа накриво.
- Какви са тия ограничения ?-попита
- Баща и е маняк на тема здравословно хранене и здравословен начин на живот.-обясних на кратко.-Наглеждай я да не направи някоя глупосг.-посочих и влязох в банята.
* * *
Спрях водата и подсуших тялото си набързо. Облякох си сиви къси панталони на найк и една черна тениска. Излязох от банята и тръснах глава. Погледнах към заспалата Джейн на леглото и Ния, която си ровеше в телефона.
Загасих телевизора и се наместих в леглото до тях. Тя веднага се изправи и се почеса зад врата.
- Време е да се прибирам, не искам баща ви да остане с погрешно впечатление за мен.-прошепна
- Стига си се правила и ела тук.-потупах мястото до себе си
- Не е редно.-прошепна
- Кое не е редно ?-попитах
- Знаеш Итън, моля те. Остави ме да се прибера.-каза и излезе от стаята.
Станах и тръгнах подире и. Хванах я за лакътя и я обърнах към себе си.
- Защо ме отбягваш ?-попитах, гледайки я право в очите, в опит да нахлуя в мислите и.
- А ти защо толкова настояваш да остана ?-отвърна на въпроса ми с въпрос.
- Защото знам, че не ти е комфортно в онази къща и без това.
- И тук не е много по-различно. Лека нощ.-отвърна като отблъсна ръката ми и продължи към стълбището. Изпуфтях и отново тръгнах след нея.-Итън спри се, какво ти става ?!-изписка
Какво ли всъщност исках ?Може би вниманието, с което ме предоставяше в началото. Иска ми се отново да тича след мен като луда.
- Теб.-промълвих, гледайки към устните и се приближих, за да я целуна, но тя се отдръпна моментално.
- Казваш го сега, когато мисля да дам шанс на Филип, а не когато копнеех да го чуя. Трябва да се шегуваш.-засмя се сухо
- Филип не е такъв за какъвто се представя.-почти извиках, но се сетих за спящата Джейн и се опитах да запазя спокойствие в тона си.
- И ти не си такъв за какъвто те мислех.-отвърна, обръщайки ми гръб.
- Ния чуй ме.-хванах ръката и-Знам какво се опитваш да направиш.
Искаш да тръгнеш с него, за да погребеш чувствата си към мен.
- Какви чувства, Итън..-засмя се-Филип е много симпатичен и сладък. Държи се супер мило с мен и наиттина се интересува от това как се чувствам. Защо ми е да го разигравам ?
- Не знам, ти ми кажи.-отвърнах студено
- Момчетата като него не се срещат често, а и най-накрая съдбата ми се усмихва. Нямам ли право да бъда щастлива ?- попита
Имаш, но само с мен..
- Искаш да ме побъркаш, нали ?-засмях се и облизах крайчето на устните си.
- Ако ми беше позволил да те бъда до теб, ако ми беше позволил да те обичам..-прекъснах я
- Лека нощ, Ния.-казах, за да я отпратя. Не можех да гледам как се изчъвахме повече. Очите и се напълниха със сълзи. Защо всеки път трябваше да я разплаквам, мамка му ?Какво не е наред с мен ?
-Лека нощ, Итън.-промърмори с глас, изпълнен с болка.
Прехапах силно устни, случайно да не изрека нещо, за което ще съжалявам. Нещо, с което да я задържа. Нещо, с което да върна усмивката на това нежно и детинско лице. Но така беше най-добре, да стои далеч от мен.
Този път я оставих да си тръгне.
Обърнах се, закрачих към стълбището и седнах на второто стъпало. Подпрях глава на парапета и се замислих за вечерта, в която се запознахме. Тя не разбираше, че за мен беше трудно да изразявам емоциите си. Бяха слабост, която умело криех пред обществото.
<3