Не можех да разбера какво точно изпитваше в момента. Виждах ясно как стискаше юмруци, а от очите му можех да разчета и гняв, и тъга.
Загледах се в обувките си, не исках да гледам измъчената му физиономия. Надявах се, че всеки момент ще каже, че се е припознал и ще си тръгне, но той седеше там като вкаменен и не мърдаше.
-Нещо си се объркал.-обади се Иън.-Това е Кет.
-Не говоря с теб!-скастри го Рос.-Не мога да повярвам, Хейли! Кой е този?!
Оттласнах се от стената и го доближих. Сълзите се стичаха сппкойно по бузите ми и не ми пукаше, че гримът ми ще се развали.
-Рос, аз... Не е това, което...
Той прокара нервно пръсти без косата си и поклати глава.
-Знаеш ли какво, не искам да знам!-каза.-Не искам да знам кой е този, не искам да знам защо си облечена като курва, не искам да знам нищо! Мислех, че мога да ти имам доверие, но явно съм сгрешил. Цял живот ме нараняват, защо ли си помислих, че връзката ми с теб ще е нещо по-различно от болка?
-Рос, моля те! Нека ти...
-Не! Не искам да имам никакъв контакт повече с теб. Не се доближавай до мен, Хейли, Кет, или която и да си!
Опитах се да го хвана за ръката, но той ме отблъсна грубо и си тръгна. Останах на мястото си. Не можех да мръдна, чувствах се все едно светът е свършил.
-Кет, кой беше този?-попита Иън и намерих сили да се обърна към него.-Гаджето ти ли?
-Не.-отвърнах му и вдишах дълбоко.-Вече не.
-Кет, аз...
-Не!-прекъснах го и махнах с ръка.-Не искам да говоря!
Не дочаках отговора му и си тръгнах. Вървях колкоот се може по-бързо, исках само да се прибера у дома и да се затворя в стаята си. Краката ми знаеха пътя към вкъщи и не се налагаше да гледсма къде вървя. В ума ми бяха само събитията от последните минути.
Скоро пристигнах и влязох, напълно забравила, че живея си с други хора, които ще ме разпитват какво е станало.
-Хейли? Какво е станало?-попита ме разтревожено баща ми.
-Оставете ме!-казах тихо и изтичах горе.
Затворих вратата на стаята си и с радост открих, че Ема беше на детска градина и можех да бъда сама. Махнах тъпата перука, която ми провали живота и я хвърлих навътре в гардероба си. Мразех я!
Застанах пред огледалото и изтрих някои падащи сълзи. Взех телефона и звъннах на Рос.
-Здравейте, тук е Рос. В момента не мога да говоря, но ще ви се обадя при първа възможност. Оставете съобщение след сигнала. Бип!
Естествено, че телефонът му е изключен...
На вратата ми се почука и баща ми влзе преди да успея да отговоря.
-Казах, че не искам да говоря.-казах му без да го поглеждам.
-Хейли, какво става? Защо носеше перука и тези дрехи? И си разстроена. Разкажи ми всичко.
-Добре съм!
-Познавам те достатъчно добре и знам кога лъжеш. Моля те да ми кажеш какво става!
Хвърлих късото яке на Кет на леглото и се обърнах към татко:
-Искаш да знаеш какво става ли? Ами това става-дъщеря ти е идиот! Идиот, който се оставя да бъде манипулиран и наранява всичките си любими хора! Идиот, който се прави на друг, защото си мисли, че така ще е най-добре за всички!-Избърсах една сълза.-Аз съм глупачка!
-Недей, скъпа.-каза и се опита да ме прегърне, но аз го отблъснах.
-Не ме докосвай!
-Добре.-каза спокойно.-Виждам, че не си в настроение. Ако искаш да поговорим, долу съм.
Вратата след него се затвори.
"Невероятно начало на новата година."-казах си наум и се проснах на леглото.
****
Телефона ми звънна и подскочих от изненада. Надявах се това да е Рос, но се оказа Габи.
-Хеей, Честита Нова година! Как я караш? Как мина снощи на партито с Рос? Провалих ли нещо като ти се обадих? Хайде, разказвай!-Очевидно беше в добро настроение, защоот говореше мнлго.- Аз си прекарах много тъпо у дома. Мама заспа към 22:00 и не можахме да пуснем фойерверки.
-Ами прекарах си...добре.-казах тихо и се надявах гласът ми да звучи нотмално, но не се получи.
-Добре ли си? Звучиш зле. Какво има?
Защо днес всищки ме питата едно и също?!
-Не ми казвай, дай си адреса. С Мартин и Мия ще дойдем у вас.
-Габи, не е...
-Адресът! Сега!
Нямах друг избор. Тя нямаше да се откаже, затова й го дадох и тя ми каза, че до 15 минути ще са при мен. Затворих й и се опитах да се свържа за поредне път с Рос, но отново опитите ми бяха неуспешни.
Колкото и странно да звучи, на вратата се звънна точно след 15 минути. При положение, че Габи обичаше да тръгва в последната минута и да идва с половин час закъснение, това си беше направо истинско чудо.
Очвеидно баба им беше отворила, защото чух нейния глас. След това моята врата се отвоти и тримата влетяха вътре като ураган.
-Колко пъти да ти казвам да не ме буташ?!-каза силно Мия на Мартин.
-Не съм те бутал! Казах ти, че се спънах и те бутнах без да искам!-отвърна й, а Габи застана между тях.
-Хора!-каза им.-Спорете колко си искате навън! Не виждате ли, че Хейли е разстроена?!
Двамата се обърнаха към мен, а аз им се усмихвах тъжно. Въпреки че успяха да ме развеселят горе-долу със безсмисления си спор кой кого е бутнал.
-Съжалявам.-казаха и двамата в един глас.
След като ситуацията се успокой те седнаха около мен на леглото ми.
-Няма да мръднем оттук, докато не ни кажеш истината!-каза ми Мия и ми се усмихна.
Нямах идея как да им разкажа какво ми е, защото те не знаеха за връзката ми с Рос. Знаеше единствено Габи и се обърнах към нея за помощ. Тя само поклати глава, все едно ми каза, че мога да им вярвам и заслужават да стаята истината.
-Аз...имах връзка с Рос Линч.-казах и вдиях как ченетата и на двамата увисват. Габи пък ме погледна учудено, може би, защото говорех в минало време.
След това има разказах за това как е започнало всичко, историята с Кет и така стигнах и до днешната случка. Вече и Габи беше придобила физиономията на Мия и Мартин.
-Тази зла змия!-каза Мартин през зъби след като приключих с обясненията.-Казах ти да не се доверяваш на Вайлет!
-И как може да си крила връзката си с него от нас? Ти си ни приятелка.-допълни Мия.
-Съжалявам, наистина. Мразя да лъжа, но се наложи. Направих големи глупости и съжалявам за тях. Знам, че трябваше да ви кажа, но не знаех дали ще ме разберете.
-Естествено, че ще те разберем! Но ни обещай да не криеш повече неща от нас.-Нямаше как да не прекърна Мартин Мартин заради тези думи!
-И дай малко време на Рос. Трябва да се посъвземе малко, но съм сигурна, че ще му мине.-каза Габи.
-Благодаря на всички ви! Какво ще кажете да останете тук тази вечер? Ще пратя Ема в стаята на брат си!-предложих, а те се усмихнаха.
-Добре, но преди това искам една голяма прегръдка!-каза Мия и се прегърнахме.
Стискаха ме толкова силно, че едва дишах, но се чувствах прекрасно, въпреки недостига на въздух до дробовете ми.
В този миг разбрах какво е да имаш истински приятели и знаех, че тези тримата са ми такива!
---------------------------
Здравейте! Надявам се главата да ви е харесала и да чакате следващата! Некст другата седмица, може би по същото време! :))