Много хора казват , че не съществува любов от пръв поглед. Аз също мисля така , но не сте ли имали моменти , в които просто сблъсквате поглед с някой и после го мислите с дни .
И си задавате въпроси от сорта на ,,Дали той/тя си мисли за мен? ,,
При следващата ви среща се гледате постоянно и не отделяте погледи , толкова продължително , че дори ви става неудобно и ги извъртате.
После желаете отново да видите тези дълбоки очи и да потънете в тях , и отново се виждате с този човек , като първата ви мисия е да погледнете в очите му и да се изгубите.
Не говоря са сини очи , като океан , в който може да потънете...Не говоря за зелени , като огромна джунгла , в които няма да се орентирате къде отивате...нито за кафеви , които ви носят усещането за топлина и мириса на силно кафе и шоколад...
Говоря са тези тъмни като бездънна пропаст очи , толкова тъмни , че ще се изгубите...толкова мрачни,че бихте спрели на едно място и да не знаете какво да правите в необятното....това са черните очи.
Няма значение , че сините и зелените разцветки са по редки...не могат да въздействат толкова колкото тази необятна галактика и с тази светлинка надежда в тях , като безброй звезди , гледащи теб...
Помислете пак...не бихте ли се впуснали в тази пропаст отново... все път чакайки да дойде деня пак да сблъскате погледи и да си помислиш...
,,Влюбих ли се?,,
В очите ли му се влюби или в това , което те кара да изпитваш...
Допълнително , което те кара да чувстваш това....
Как може да срещнеш човек, който е точно копие на теб !? Дори не го познаваш , а вече знаеш всичко за него... той е като твоето ,,аз,, от друг пол. И все пак...щом прилича толкова на теб..
Въпроса е ,,Би ли обикнала човек като теб , ако не харесваш себе си?,, не може да обичаш, свое копие , ако не цениш и харесваш оригинала...:)