Беше един дълъг изтощителен ден. Прибрах се у дома капнала. Смятах утре да говоря с Трейс. Не исках да го притеснявам сега, въпреки че много бях любопитна какво толкова щеше да ми каже.
Взех си горещ душ и си легнах. Очаквах да заспя на първата секунда щом докосна възглавницата, но не успях. Любопитството беше по-голямо от умората. Всичко в мен скаше да научи истината и очевидно нямаше да се укротя скоро.
Станах и реших да изляза на терасата. Досега не бях излизала там. Беше малка и беше само на няколко сантиметра от тази на Трейс. Можех без проблем да отида на неговата. И щом се помислих са него, го видях да седи там. Още повече се озненадах когато го видях на седи без тениска и да пуши.
-Ти пушиш?-попитах изненадано и привлякох вниманието му.
-Не винаги. Само когато съм нервен.-отвърна и загази цигарата.
-А защо си нервен?
-Всеки си има тъмно минало. И понякога това те изяжда отвътре.
-Може би ще ти олекне, ако ми разкажеш.-Подпрях се на парапета.-Ще те изслушам.
-Ами ти? Ти също криеш нещо. Виж, всеки в този блок е преживял разни неща. Съседката ти Бела е родила на 18, онзи от четвъртия етаж е учил в престижно музикално училище, но един път не можал да си плати таксата, изгонили го и сега свири на улицата... Какво е твоята история, Али?
Чудех се дали да му кажа. Това беше нещо много лично...
-Аз избягах от вкъщи.-Поех си дълбоко въздух.-Имах неверпятно детство, но всичко се промени когато навърших 14. Оказа се, че майка ми изневерялвала на татко и тя реши, че ще е по-добре да си върви. Така и направи и ме остави сама с татко. Но той беше наранен и започна да се гневи за най-малкото нещо и винаги си изкарваше всичко на мен. Биеше ме всеки ден! За всичко! Дори и да не бях виновна аз, налагаше ме дори ако любимия му футболен отбор загубеше.
През цялото време гледах настрани, за да не види сълзите в очите ми, но когато се осмелих да го погледна, видях, че гледаше уплашено.
-Исках да се махна от него от самото начало. Но не исках да спра с училището. Завърших наскоро и една вечер просто излязох...без той да ме види. Сега не знам къде е и дали ме търси. Започнах да припадам и от цялото това насилие.-Избърсах една сълза.-Опитвам се да не мисля за миналото си, но белезите винаги ше ми го напомнят.
Бях облечена с черна блуза умишлено. Ръцете ми не биваше да се виждат. В този момент вдигнах ръкавите си и му ги показах. По цялата кожа имаше следи от нокти и зъби. Бях пълна с белези и драскотини. Сълзите започнах да капя една след друга и нямаше как да ги спра. Вгледах се в лицето на Тейс докато изучаваше с ужас ръцете ми. Изглеждаше бесен.
-Не мога да повярвам, че баща ти ти е сторил това.-каза най-после.-Защо не си потърсила помощ?!
-Не можех.-изхлипах.-Беше ме страх. Той ме заплашваше, че ще ме убие ако кажа на някого! Страх ме е, че един ден ще ме намери и пак ще започне.
-Няма да позволя това да се случи.-Пресегна се от своята тераса и прибра един кичур зад ухото ми.-Вече не си сама.
-Благодаря.
Избързах сълзите и се опитах да се успокоя.
-Ами ти? Днес искаше да ми кажеш нещо.
-Не е толкова лесно, Али.
-Лесно е. Искам да ти вярвам и ти да ми вярваш.
-Вярвам ти... Но не мога да ти кажа.
-Защо не?
-Усещам, че след всичко, което ти се е случило, си наплашена и те е страх от мен... Дори и да не си го признаваш. Страх те е от мен, защото не знаеш кой съм, но имам чувството, че ще започнеш да се страхуваш още повече от мен като разбереш кой съм.
Направи малка пауза.
-Ще ме намразиш, ще се отдръпнеш от мен, а аз не искам да те губя!
-Няма да го направя!-казах решително.
Преди да кажа оше нещо, той се пресекна , взе лицето ми в шепите си и ме целуна. Напълно забравих на кой свят се намирам и за какво си бяхме говориши досега. Сложих ръце на гърдите му. Целувката беше изпълнена с много страст. Не исках нищо от това да свършва. Исках да остана така до края на живота си.
Не помня колко време се целувахме и това не беше най-важното. Важното беше, че усещах Трейс близо до себе си. Усещах устните му, тялото му...
По едно време той, за мое огромно съжаление, се отдръпна и се прибра у дома без да каже и думичка.
Аз направих същото, но изобщо не мигнах.
****
Някакъв досаден звън ме извади от прекрасния сън, в който участваше и Трейс. Изпъшках раздразнено и вдигнах.
-Ало?-казах заспало.
-Алисън, съжалявам, че те притеснявам, но трябва да дойдеш на работа.-чух гласа на госпожа Баркс.
-Но днес трябва да ми е почивен ден.
-Да, но Аманда е болна и искам да я заместиш. Моля те.
Нямах друг избор. Трябваше да се съглася.
-Добре.-казах.-Идвам след малко.
Затворих телефона и отидох в банята. Сапунисах тялото си и оставих водата да отмива сапунката. Замислих се дали всичко снощи беше истина или плод на моето въображение. Не можех да повярвам, че снощи Трейс ме целуна. Все още усещах лекия дъх на цигари и предположих, че може би всичко е било истинско.
****
Тази сутрин нямаше много хора в библиотеката. Това си беше добре, защото бях страшно разсеяна. Постоянно бърках местата на книгите и се сещах чак след няколко минути, че нещо не е както трябва.
По едно време до мен дойде едно малко момиченце.
-Извинете, може ли книга за динозаврите?-помоли ме и забелязах, че се намирах до рафта с детски книжки.
-Разбира се.-казах и извадих една. Клекнах, за да бъда на нейната височина и й я подадох.-Заповядай.
-Благодаря. Имаш много хубава коса.
-Благодаря. Ти също.-отвърнах й на комплимента.
-Аз съм Сиси.-представи ми се.
-Алисън.
-Алисън? Един мъж ей там питаше за теб.-каза и ми посочи бюрото на госпожа Баркс.
Пред него седеше с гръб към мен...баща ми.
------------------------------
Добро утро! Надявам се главата да ви е харесала! Очаквайте некст другата седмица! А за тези, които четат и другата ми история - некст пускам още утре! :))