~Три седмици по-късно~
Лежах на леглото, прегръщайки Джънгкук. Беше неделя, което значеше, че е почивният ден и на двама ни. Той ми приказваше нещо, но аз бях физически тук, а духом някъде другаде.
Бях притеснена от факта, че месечният ми цикъл вече втора седмица закъсняваше. Бях влезнала в толкова дълбоки размисли, че не чувах, че Джънгкук ми говори.
- Принцесо, къде си?- попита ме Джънгкук, а аз най-накрая се осъзнах.
- А, тук съм!- казах аз бързо, а Джънгкук повдигна вежда.
- Принцесо, кажи ми за какво си мислиш.- каза ми Джънгкук, а аз поклатих глава отрицателно.
- Нищо важно. Просто се бях замислила.- казах аз и го целунах, но той не ми повярва.
- Важно е щом отнема вниманието ми.- каза той настоятелно, а аз въздъхнах.
- Женски неща. Не мисля, че разбираш.- казах аз и той повдигна вежда.
- Какви женски неща?- попита ме той, а аз въздъхнах тежко.
- Месечният ми цикъл закъснява вече с 2 седмици...- отвърнах аз, а той ме погледна притеснено.
- Наистина ли? Искаш ли да идем на лекар? Или пък да отида до аптеката за лекарства?- започна да задава въпроси Джънгкук, а аз само седях и го гледах.
- Не, не е нужно. Ще се оправя.- казах аз, но той не бе много съгласен. Искаше да ида на лекар колкото се може по-бързо, защото може да е нещо сериозно, а аз категорично отказвах. Не харесвам лекари!
- Не, Джънгкук. Не е нужно да ходя на лекар. Ще се оправя.- казах аз и го прегърнах силно, а той въздъхна и започна да разтрива гърба ми.
Скоро станах да ида до тоалетната. Влезнах в помещението, свърших си работата, измих си ръцете и се върнах при Джънгкук, който от своя страна се преобличаше.
Той си взе бързо телефона и парите, каза ми, че ще отиде набързо до някъде и ще се върне, след което ме целуна и излезна, а аз останах сама в апартамента.
Легнах на леглото и прегърнах възглавницата на Джънгкук, след което си взех телефона и започнах да гледам клипчета, за да убия време, докато Джънгкук дойде.
След време чух как входната врата се отключва и минути по-късно Джънгкук влезна в стаята с малко пликче от аптека.
- Какво има вътре?- попитах аз, а той ми подаде пликчето.
- Отиди до банята и направи всички тези тестове. Трябва да бъдем сигурни.- каза Джънгкук, а аз свъсих вежди.
- Какво? Не те разбрах. За какво трябва да бъдем сигурни?- попитах аз, а той ми се усмихна топло.
- Че си бременна!- каза щастливо Джънгкук, а аз опулих очи. Не мисля, че съм бременна.
- Не съм бременна, Джънгкук!- казах аз и той повдигна рамене.
- Трябва да бъдем сигурни.- каза ми той, а аз погледнах към тестовете несигурно.
- Ако се окажат отрицателни?- попитах аз тъжно, а той ме прегърна.
- Ти искаш да си имаме бебе ли?- попита ме Джънгкук, а аз кимнах с глава няколко пъти и го погледнах тъжно.
- Ако се окажат отрицателни... ще си направим бебенце.- каза ми той, след което ме целуна, и ми направи знак да направя тестовете.
Влезнах несигурно в банята и седнах на пода, след което изкарах всички тестове от кутиите им, и прочетох инструкциите. Направих всички тестове и ги оставих на мивката, след което се върнах при Джънгкук, който обикаляше в кръг.
- Какъв е резултата?- попита ме той, а аз повдигнах рамене.
- Не знам. Трябва да изчакаме 15 минути.- казах аз, а той кимна. Седнах на леглото и започнах да стоя нервно, а Джънгкук обикаляше в кръг. Явно беше притеснен.
Погледнах надолу и поставих ръката си на корема си. Ами ако наистина съм бременна? Ако наистина в мен в момента расте друг живот?
Тези мисли не напускаха главата ми. Дали бяхме готови за това? Дали щяхме да бъдем добри родители?
- Минаха ли 15 минути?- попита ме Джънгкук притеснено, като прекъсна мислите ми, а аз погледнах към часовника на стената, след което поклатих глава отрицателно.
- Не. Има още 5 минути.- казах аз и Джънгкук кимна.
- Притесняваш ли се?- попита ме Джънгкук и аз кимнах. Беше ми много притеснено. Исках с Джънгкук да си имаме бебенце, но ако не сме готови за това?
- И аз.- отвърна ми Джънгкук, след което седна до мен.
- Независимо какъв ще е резултата, аз винаги ще бъда до теб!- каза ми Джънгкук и ме целуна по челото, след което ме прегърна.
Поседяхме малко така, след което станахме от местата си, за да видим резултатите. С Джънгкук отворихме вратата на банята и тъкмо когато щяхме да влезем, аз спрях на място.
- Не мога да влезна!- казах аз и Джънгкук ме погледна объркано.
- Защо?- попита ме той.
- Нямам смелост да погледна какъв е резултата.- казах аз, а Джънгкук въздъхна, след което каза, че сам ще погледне какъв е резултата.
Той влезна вътре и погледна към тестовете, но изражението му показваше, че резултатът не му харесва.
- Отрицателни са...- каза той, а аз бързо отидох до него, за да видя дали наистина е така.
- Джънгкук... тестовете се положителни.- казах аз, гледайки как на всичките тестове имаше две чертички.
Джънгкук взе една от кутиите и след като видя, че това показва, че тестовете са положителни, ме погледна щастливо. Дойде до мен и ме целуна нежно, докато усещах как едри капки сълзи от щастие се стичаха по бузите му.
Джънгкук ме вдигна във въздуха, след което излезна от банята и влезна в стаята ни. Остави ме на леглото, след което легна върху корема ми и започна да го целува.
Аз поставих ръката си на главата му и започнах да го галя.
- Щастлив ли си, че ще ставаш баща?- попитах аз и Джънгкук ме погледна с огромна усмивка на лицето си.
- Да! Това е най-щастлият миг в живота ми!- каза той, а аз се засмях.
- Моят също!- отвърнах му, а той дойде на моето ниво и започна да ме целува нежно навсякъде по лицето, а аз се наслаждавах на целувките му.
- Тези целувки са за награда.- каза ми Джънгкук изведнъж, а аз погледнах объркано.
- Каква награда?- попитах аз, неудомявайки.
- Затова, че ме направи най-щастлият мъж на планетата!- каза той и ме целуна нежно, след което и добави език, а аз сложих ръката си на врата му...