И САМО ДА СТЕ КАЗАЛИ, ЧЕ НЕ ВИ ГЛЕЗЯ, СЪРАТНИЦИ.
НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТЕКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БАТКО ВИ АРДИАН СИ ГО ВЪРНА НА АДЕЛИНА ДАЖЕ С ЛИХВИТЕ, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Ардиан*
Господи, тази жена беше напълно луда! Намери най-най-закътаното местенце, което беше на плажа и ме бутна до каменната стена и клекна в краката ми. Май наистина пичът от долният етаж имаше магически способности, защото това което бях направил с тази жена беше необяснимо иначе. Не че се оплаквах де. О, не, не, оплакванията дори не фигурираха в списъка ми.
Мръснишката усмивка, която ми дари ме накара да изръмжа от кеф.
- Ти ще си смъртта за мен да знаеш.
- Поне ще умреш щастлив.
- Мамка му, така е. Шибано щастлив.
Най-накрая се пребори с колана и ципа на панталоните ми и ги смъкна заедно с боксерките. Облиза устни и ме хвана в ръка, а аз изсъсках и тласнах таз в опит да получа още от ласките ѝ.
Гледаше ме право в очите и разтвори устни и да изплези език.
- Мамка му, ти си луда! – единствено се изкикоти в отговор и ме докосна с езика си. Потреперих. Само това ми трябваше, за да забравя за всякакви задръжки. Не знаеше в какво се беше забъркала. Хванах прекрасните руси коси и натиснах главата ѝ. Тя се задави и насълзеният ѝ поглед беше едно от най-еротичните неща на света, което бях виждал. Дръпнах главата ѝ назад и устните ѝ се отделиха от мен. Навлажни ръката си със слюнка и отново ме пое в нея. Гледаше ме право в очите и отново залепи устни за мен. Изсумтях и просто се отпуснах. Оставих я да прави каквото иска, като единствено само държах косата ѝ далеч от лицето ѝ за да не ѝ пречи. Исках да трае повече, мамка му, наистина исках да трае много повече но тя правеше ситуацията лесна за мен. От една страна беше горещата ѝ малка устичка, от друга прекрасните сини очи които се взираха в мен, а от трета факта че бяхме на публично място и това беше вълнуващо.
- Мамка му, толкова си красива. Най-красивата. – промърморих, а тя ми говореше само с очи. Виждах всичко там. Дори и на тъмнината. Единствената светлина идваше от луната и звездите, но дори и те не светеха колкото очите ѝ. Тези прекрасни сини сапфири. Най-красивите. И те не спираха да ме отвеждат до онова най-сладко място, състояние всъщност.
- Близо съм, принцесо.
Тя единствено се отдръпна за глътка въздух преди отново да ме поеме на топло и плъзна ръце по бедрата ми и дори нагоре по корема ми през ризата. Изръмжах и това беше последната сламка за мен. Излязох от устата и замених нейната ръка, а тя изплези език в очакване. О, да определено бях уцелил джакпота с тази жена! Стараех се да съм тих, но тя отново правеше малко за това да ми помага. Имаше нещо толкова еротично и красиво в това такава жена да клечи пред мен с изплезен език, приемайки всичко което ѝ предлагах и веднъж готов и изцеден и до последната капка просто отпуснах замаяната си глава върху стената. Мамка му, не знам как щях да вървя до хотела в това състояние. Бях като в безтегловност. Чувствах се като напит до безпаметност, а не бях пил нищо повече от две чаши бяло вино и до преди малко ми нямаше абсолютно нищо и за това ми състояние беше виновна русата чаровница пред мен, която дори се беше заела със задачата отново да ме приведе в ред.
- Не знам онзи глупак как така е предпочел мъж пред теб, но му благодаря за това че те остави, честно ти казвам. Невероятна си. Не спираш да ме изненадваш.
Изкикоти се и се изправи, а щом го направи аз намерих сили и я прегърнах.
- Доволен ли сте от изненадата?
- Много. – подсмихнах се предоволно даже.
- Аз ти казах, че ще ти хареса. Друг път ми имай повече доверие.
- Аз ти имам доверие. Просто си имам едно наум.
- Ммм, така ли?
- Така. – подсмихнах се още повече и се приведох, за да я целуна. Тя се усмихна и се отдръпна само за да ме целуне на свой ред. – Хайде да се прибираме, Мис Сарафова.
- А-а! А, дискотеката? Има пяна парти, няма как да ме откажеш.
- Не ме остави да довърша...да се приберем, за да се оправим и да отиваме на дискотека.
- Това вече е друго нещо. – усмихна се и се надигна на пръсти, за да ме целуне, а аз се засмях и я целунах също в отговор.
...
Проклинах се и в червата, за това че не бях изключил телефона си на другата сутрин.
- Ало? – измучах в слушалката.
- Къде си? От два дни ти звъня, никакъв те няма.
- Извън страната съм по работа.
- Каква работа?
- Лична.
- Надявам се да не си забравил за срещата с Бешич.
Мамка му! Надяваше се, но точно това се беше случило. Погледнах към спящата красавица в леглото ми и въздъхнах.
- В колко трябва да съм там?
- Седем.
- Добре, татко. – въздъхнах още веднъж и затворих.
- Мамка му! – прокарах ръка през лицето си когато захвърлих телефона до мен, а Аделина се размърда от мен. А, нея какво щях да правя? Трябваше или да я оставя тук часове наред сама или да я взема с мен, защото нямаше да имам време да я оставя в България и после да тръгна към Сараево.
- Принцесо? – разтрих нежно бедрото ѝ в опит да я събудя. – Принцесо? Аделина?
Въздъхнах, предавайки се когато видях че нищо не можеше да я събуди, но после ми хрумна една палава идея.
- Ставай бързо, закъсняваш за училище! - извиках и това имаше желаният ефект. Отвори очи широко и скочи на крака веднага.
- Не! Ужас! Успах се! Мале, какво ще правя сега! Трябва да ме закараш до Лозен, човече, моля те! Закъснявам! – гледах я как обикаляше из стаята и търсеше дрехи и вече не можех да сдържам смеха си.
- Принцесо, отпуска си, спокойно. Шегувах се.
- Jebem ti mater!
Замери ме със сутиена, който държеше и той ме уцели в гърдите. Вдигнах парчето дантела, което дори нямаше подплънки и го огледах.
- Подаряваш ми го?
- Дай си ми го!
- Няма.
Още веднъж присви очите си срещу мен и в следващата секунда беше скочила срещу мен. Грешка. Огромна при това. Дотук беше сладка моя. Ухилих се мръснишки и с лекота ни преобърнах и барикадирах между мен и леглото.
- Добро утро.
- Не е добро. Сърдита съм ти. – гледаше ме сърдито и аз се засмях.
- Ами сега? – целунах я по устните, но тя беше като камък – не помръдна нито пък сърдитото ѝ изражение изчезнa. Добрее, мисля че можех да отделя час преди евентуално да тръгнем за Сараево.
...
В крайна сметка успях да се реванширам за събуждането и тя вече не ми се сърдеше, а сега беше време да ѝ кажа за внезапната промяна в плановете ни.
- Принцесо?
- Ммм? – вдигна сините си очи към мен.
- Налага се да отскоча до Сараево по работа за малко.
- Оу. – очаквано веднага посърна.
- Въпросът е, че не ми е спокойно да те оставя сама тук, така че май ще се наложи да дойдеш с мен.
- Каква е работата?
- Евентуален бизнес партньор или поне така каза баща ми.
- Добре.
- После ще се върнем пак тук. Или пък може и някъде другаде да отидем, ако искаш. Ще правим каквото ти кажеш.
- Искам просто да бъда с теб, все ми е тая къде.
Усмихнах се на казаното от нея и се приближих, за да я целуна. Тя веднага ми отвърна и обгърна тялото ми с единият си крак.
...
*Аделина*
Отворих огледалото в сенника на колата и пооправих кестенявата си перука, за да не изглежда именно на такава. За пръв път щях да присъствам на бизнес среща с Ардиан, всъщност за пръв път през живота си щях да присъствам на бизнес среща като цяло и това дължах на факта, че той не смееше да ме остави сама. Каза че предпочита да съм му пред очите постоянно. Доверието което този мъж имаше в мен...
- Странно е.
- Кое?
- Перуката. Руса си по-хубава.
- Jebem ti mater. – изгледах го лошо, а той мен озадачено.
- От кога изобщо знаеш сръбски?
- Мама е от Димитровград, ако не знаеш. Израснала е там, баба ми е сръбкиня. – затворих сенника след като се уверих и че гримът ми беше съвършен.
Бяхме спрели пред луксозен хотел, в който щеше да бъде срещата.
- Няма да правиш глупости, нали?
- Какви глупости бих могла да правя, по дяволите?
- Точно мен не ме питай. Обикновено ти идват ей така. Като снощи например...
Подсмихнах се палаво. Може и вече да бях измислила нещо, кой знае...само аз, а той щеше да научи в последствие.
- Ще се държа прилично, обещавам.
- Дано. – единствено въздъхна и отвори вратата на колата. Понеже бях принцеса изчаках моята да се отвори и Ардиан ми подаде ръка. Хванах роклята си докато слизах, а по погледът му виждах че все още не беше особено доволен от изборът ми на облекло.
- Не можа ли да облечеш нещо малко по-покриващо?
- Скъпи мой, искаш ли да спечелиш тази сделка или не? Ти си този учил психология, би трябвало да знаеш как работи мозъкът на мъжете. Още повече, че си мъж.
- Именно защото знам не ми харесва. Не знам как ще те опазя просто. – разхлаби вратовръзката си и аз се засмях.
- Ти си моят Змей ще ме опазиш. Вярвам в теб.
- Ммм, така ли?
- Така. – усмихнах се и издадох устни напред за целувка, която той ми даде без колебание. Влязохме в хотела и хостесата ни поведе към ресторанта. Усмивката леко замръзна на лицето ми, когато видях и останалите мъже, повечето от които бяха познати на баща ми и ги бях виждала неколкократно. Мамка му, това не го бяхме измислили.
- Какво има?
- Някои са познати на баща ми.
- Мамка му. Добре, ще измислим нещо, не се безпокой.
- Адеми, време беше да се появиш! – Бешич се изправи и слабият висок мъж дойде към нас, а Ардиан ме дръпна по-близо до него. Насилих усмивка на устните си.
- Здравей, Халид.
- Виждам и компания имаш. Коя си ти, красавице? – обърна се към мен и подаде ръка за здрависване. Подадох свободната си и той я поднесе към устните си, а грубите му мустаци подразниха кожата ми. Определено трябваше да мина през тоалетните, за да се измия след това.
- Меня зовут Экатерина. – отвърнах, а Ардиан ме погледна учудено. Какво? Трябваше да запазя самоличността в тайна. Ако тате разбере, че съм била тук, при това с Ардиан щеше да бъде краят за мен.
- Рускиня?
- Мхм. – усмихнах се.
- Вы просто прекрасная. Адеми, късметлия си. Рускините са огън в леглото.
- Спасибо.
- Да, така е, късметлия съм. – Ардиан се насили да се усмихне докато ме гледаше право в очите и аз правех същото.
- Е, хайде, настанявайте се. Чакаме само още трима и можем да започваме. – Бешич ни поведе към голямата маса и аз и Ардиан се настанихме до него.
- Вече и руски ли знаеш? – прошепна в ухото ми
- Учила съм го в училище. – прошепнах също в отговор.
- Още нещо, с което да ме изненадаш?
Ха. Изсмях се тихичко.
- Предполагам ще чакаш, за да разбереш.
- Не си честна.
- Всичко е честно в любовта и войната, господин Адеми.
- А, това при нас любов ли е?
- Не знам. Ти ми кажи. - предизвиках го.
Той отвори уста, за да каже нещо но един от „колегите" му го прекъсна и аз изпсувах наум. Мамка му, исках да чуя какво ще каже.
...
Леко ми доскучаваше вече. Даже не леко, ами вече наистина започваше да не ме свърта на едно място от скука. Ардиан се беше улисал в разговори и аз освен да се наливам с вино друго не правех. Определено виното вее започваше да си казва думата и не мислех много трезво. Плъзнах ръка под масата по бедрото му и той се стегна целият. Стараех се да не го гледам, ами просто продължих изследователската си мисия и го погалих през панталоните. Спрях само за да изчакам някаква реакция от него, каквато и да било, но такава така и не дойде. Хммм, добрее, ще я видим ние тази работа.
Не мислих много, а просто пъхнах ръка в панталоните му. Да те видим сега, господин Адеми. Погледнах го с периферното си зрение и се подсмихнах нагло, но лицето му беше безизразно. Хммм.
Обвих ръка около него, а той вече беше почти готов. Изумяваше ме колко малко се изискваше от мен, за да възбудя този мъж и това определено ми даваше известна сила над него. Исках да го гледа как се мъчи да запази спокойствие, но глупакът явно беше добър актьор, защото не даваше вид на човек който го задоволяват под масата. И това не ми се нравеше.
Усетих една ръка на голото си бедро, която тършуваше под цепката ми и аз дъхът ми заседна в гърлото.
- Paybacks' a bitch, Miss Saraffova. – прошепна тези думи в ухото ми и истински се проклех и в червата, че точно тази вечер бях избрала рокля която изискваше това да не нося бельо от долу. Снощи беше лесно, защото той не прави нищо докато бяхме навън, но сега...сега не знам как щях да се справя предвид факта, че си падах гласовита. Още на първото му докосване потреперих и преглътнах звучно, а доволната му, хищна полуусмивка изобщо не помагаше.
Измъчваше ме. Това правеше. Връщаше си. С лихвите даже си връщаше.
- Госпожице Екатерина, всичко наред ли е?
- Да. – насилих се да звуча нормално и се усмихнах на мъжа, който ме беше попитал. Само имах два пръста в мен, нищо притеснително.
- Сигурна ли сте?
- Конечно. – уверих го. Щях да го убия. Ардиан просто щях да го убия.
Един стон заплаши да избяга от устата ми и се наложи да изпия чашата си вино на екс, за да го заглуша. О, не, нямаше да се разберем така. Хванах ръката му и я махнах от себе си.
- Извинете, къде е тоалетна? - обърнах се вежливо към мъжът до мен.
- От тук само направо. – посочи ми към тесният коридор, който бе обграден от стъклени прегради. Изправих се на крака и игнорирах лекото замайване. По дяволите, май бях прекалила с виното. Хванах се за рамото на Ардиан, а той ми хвърли един поглед през рамо.
- Добре ли си?
- Чудесно съм. – потупах го по това същото рамо и се запътих към тоалетните. Влязох в женската и изпишках виното веднага. О, да, това вече беше нещо друго. Такава ни беше връзката с алкохола – изпишквах го и вече бях като нова. Излязох и се разминах с една жена. Измих ръцете си и ги подсуших, а след това пооправих перуката си и по-конкретно двата инатливи кичура, които отказваха да застават както аз им кажа.
Излязох от тоалетната и се върнах обратно в залата по-ведра от всякога, но замръзнах на място щом видях мъжът който седеше прав до масата и говореше с Бешич. О, мамка му, ти трябва да се шегуваш с мен!