- Катрин. - чух познат зад мен. Бях на балкона, дишайки чистия въздух, за да се разсея.
- Хей, Вик. - казах, обръщайки се към нея.
- Виж, наистина мисля, че трябва да говориш с него. - тя каза, приближавайки се до мен.
- Не мога, Вик. Окей? Последният път когато го попитах защо ми е изневерил, знаеш ли какво ми отговори? Каза, че не знае. Как очакваш да не мразя някого, който ми каза, че ме обича и на следващия ден ми изневери с бившата си, като дори няма добра причина зад това?! - казах, усещайки очите си да се запълват със сълзи.
- Разбирам те, Кат. Повярвай ми, наистина те разбирам. Но знаеш, че съм му най-добрата приятелка и никога не съм го виждала толкова окаян. Познавам го от почти 8 години и никога не съм го виждала така. Откакто се разделихте, той просто не е на себе си. - тя обясни.
- Тогава защо го е направил? Ако бях толкова важна за него, защо реши да ми разбие сърцето по този начин? - попитах я, а тя въздиша, поглеждайки към пода.
---------------
- Къде искаш да отидем? - Били ме попита. Тъй като нямахме особено много време да се опознаем, решихме да идем на кафе двете този следобед.
- Прекалено ли ще е нелепо, ако предложа Старбъкс? - попитах я.
- Изобщо не! Обичам Старбъкс. Нямаш проблеми. - тя отговори, смеейки се.
- Чудесно! Тогава да тръгваме! - казах, тръгвайки към най-близкия Старбъкс.
---------------
Стигнахме и поръчахме кафетата си. Аз си поръчах студено лате с карамел, а Били поръча ягодова лимонада. Веднага разпознаха Били, а мен след нея. Някои ни попитаха за автографи и снимки, и седнахме на маса, говорейки с група момичета.
- За Грамите ли сте тук? - момиче попита.
- Да. - Били отговори, кикотейки се на вълнението на момичето.
- Вие приятелки ли сте сега? - друго момиче попита.
- Най-добри приятелки сме сега, но не казвайте на Хари. - прошепнах.
- Боже мой! Видях Инстаграм поста ти с него, Дуа Липа и Майли Сайръс тази сутрин! - момиче извика.
- Да. Бях приятелка с Дуа преди това и вчера ме запозна с Майли. Днес се срещнах с Хари и Били. Вече ги обичам. - казах, смеейки се.
- Радвам се да го чуя. - Били каза като също се засмя.
- Ще изпълните ли някакви песни? - едно момиче ни попита.
- Аз не, защото пях миналата година, но момичето до мен ще пее тази година. - Били каза, слагайки ръката си на рамото ми.
- Това е страхотно! - те казаха доста развълнувано, което ни разсмя.
- Може ли да те попитам един въпрос? - момиче ме попита.
- Разбира се. - казах, усмихвайки ѝ се.
- Ти и Дамиано сте били заедно, нали? Как е усещането да се видите на Грамите? - тя попита, усмихвайки ми се. Ето.. въпросите, които исках да избегна. Били ме погледа притеснено.
- Не мога да кажа, че съм горда. Дамиано и групата му са минали през толкова много откакто ги срещнах, и заслужават успеха, който имат. Мисля, че той се чувства по същия начин тъй като започнах отново да пиша песни след като го срещнах. - казах, опитвайки се да скрия болката, която темата ми допринасяше.
- Това е много сладко. - момичето каза като ми се усмихна.
- Беше хубаво да говорим с вас, момичета, но трябва да тръгваме. - Били каза, ставайки от мястото си. Сигурно е забелязала колко ми е некомфортно.
- Радваме се, че говорихме с вас!
- Обичаме ви!
- Ще гласуваме за вас на Грамите!
Момичетата казаха тези сладки думи и наистина стоплиха сърцето ми. Били сигурно е свикнала с това, но всичко това все още беше ново за мен.
Тръгнахме от масата и видяхме Дамиано и Томас, които влизаха в кафенето. Чудесно, просто чудесно.
Бързо се обърнах към Били, а тя ме погледна успокояващо. За съжаление, Дамиано ме забеляза и щеше да ме заговори, но го спрях.
- Не тук. Не сега. - казах преди да тръгнем с Били.
---------------
- Ноа ми каза, че ти е фенка! - Майли ми каза.
- Наистина ли?! Това е много готино! И аз много харесвам музиката ѝ. - казах, усмихвайки се широко.
- Тя ще откачи, ако чуе това. - тя каза, смеейки се.
- Майли! Хей! - чух много познат глас да я вика и извъртях очите си.
- Дамиано! Здравей! - Майли каза преди да ме погледне.
- Как сте? - той ни попита като седна на стола между нас.
- Добре съм, ами ти? - Майли каза, усмихвайки се.
- Бях добре преди да дойдеш. - казах, усмихвайки му се фалшиво.
- Жалко. - той каза, поглеждайки ме. - И аз съм добре, благодаря, че ме попита, Майли.
- Защо си тук? - попитах, поглеждайки го гневно.
- Не може ли да прекарам време с приятелката ми Майли? - той ме попита. Опитва се да ме ядоса.
- Може, но не и докато аз съм наоколо. - казах, ставайки. - Извинявай, Майли. Ще се видим по-късно? - казах.
- Да, разбира се. Ще ти звънна. - тя каза и аз кимнах.
- Надявам се, че си доволен. - казах, усмихвайки му се фалшиво отново. Той грабна китката ми като се обърнах да си тръгна. Бързо се обърнах и го погледнах ядосано.
- Защо не останеш още малко, Кат? - той ме попита, а аз се доближих до ухото му.
- Не ме наричай по този начин отново. Ти уби Кат.. тя вече не съществува благодарение на теб. - прошепнах му. Усетих пулса му да се забързва, което тотално ме обърка.
- Ще се видим по-късно, Майли! - казах след като се отдръпнах от Дамиано. Погледнах го разочаровано. Каквато и игра се опитва да играе, не ме интересуваше.
---------------
Как някой може да бъде толкова объркващ?! Първо, посветява песен на мен, казвайки ми колко иска да се съберем отново и че е склонен да се бори за любовта ми, а после се държи като пълен задник. Наистина, има някакви проблеми психически. Кара ме да го мразя много лесно.