~9 месеца по-късно~
Г.Т Юнги.
Т/И роди преди няколко дни. Все още беше в болницата, а аз постоянбо бях до нея и Юхан. Явно мечтата на Т/И се сбъдна и се роди момиченце.
Толкова е сладка. Има много големи бузки и човек не може да й устои. Всички от групата разбраха и сега постоянно идваха, за да виждат Т/И.
- Катрин, няма да пипаш Юхан! Все още е малка и не бива да се пипа!- казваше се Криси на Катрин, а Т/И се смееше.
- Мамо, татко, лельо, чичо, кога Юхан ще порасне и ще си играем?- попита Катрин, а ние се засмяхме.
- За къде си се рабързала?- попита Т/И, а ние продължихме да се смеем.
- Няма с кого да си играя, а мама и татко не искат да ми направят братче.- каза тя тъжно, а ние започнахме за сс смеем още по-силно.
- Време е да си ходим. Скоро пак ше дойдем!- каза Джънгкук на русокоската, а тя го погледна отегчено. Тримата излезнаха от стаята и сега останахме аз, Т/И и Юхан.
Отидох до Т/И и яцелунх нежно, а тя се усмихна.
След малко стана и започна да се оправя, а аз й помагах. Днес я изписаха и беше време да задействам плана си.
След като всичко беше събрано, оправих някакви документи и с Т/И и Юхан си тръгнахме.
Вече бяхме в колата и пътувахме към вкъщи, където ни очакваха моите и родителите на Т/И.
Сега те щяха да поемат грижите за Юхан за няколко часа, защото има казах, че имам работа с Т/И, а всъщност тя си нямаше и на идея какво ще се случи.
Гледах към двете ми красавици. Т/И държеше Юхан и й се усмихваше, правеше някакви физиономии, а Юхан не й обръщаше особено внимание.
Не след дълго стигнахме вкъщи. Качихме се горе и родителите нк започнаха да гледат внучето си. Толкова й се радваха, че не беше истина.
- Сега аз ще заведа Т/И на едно място, защото имаме работа.- казах аз, а Т/И не погледна объркано.
- Къде отиваме?- попита ме тя.
- Ще разбереш, принцесо.- казах й аз тихо и я хванах за ръката, след което излезнахме от апартамента и започнахме да слизаме по стълбите надолу.
Влезнахме в колата и подадох една превръзка за очи на Т/И, а тя свъси вежди.
- Завържи си очите!- казах аз, а тя без да казва нищо ме послуша и сложи превръзката на очите си.
Подкарах колата и не след дълго стигнах до желаната дестинация. Вдишах дълбоко и излезнах от колата, след което отидох от другата страна и отворих вратата.
Помогнах на Т/И да излезне, след което я хванах за ръката и започнах да я напътствам.
Не след дълго пристигнахме и аз застанах на колене, след което извадих кутийката с пръстена от джоба си.
- Можеш да погледнеш вече.- казах аз, а тя започна да развързва превръзката. След малко я махна и започна да се оглежда, докато не ме забеляза.
- Т/И, искам да ти направя предложение тук! В новия ни дом, в който искам да бъдем заедно вечно. Децата ни да си играят тук и да израснат тук. Да се обичаме вечно, каквото и да става. За това, моля те, омъжи се за мен.- казах аз, а тя ме прегърна силно.
- Да.- каза тя, а аз се зарадвах. Завъртях я във въздуха, след което я целунах нежно.
- Наистина ли си купил тази къща?- попита ме Т/И със сълзи в очите.
- Помниш ли как пред време ти казах, че ще имам изненада за теб. Обещах, че няма да е нещо скъпо, но щом е за семейството ни...съм готов на всичко. - казах аз, а тя ме целуна.
- Прекрасна е!- отвърна Т/И, а аз й се усмихнах.
- Честита годишнина, от както сме заедно.- казах аз и я целумах, а тя ми се усмихна.
- Честита годишнина и на теб.- отвърна тя.
- Искаш ли да я разгледаш?- попитах аз, а тя кимна щастливо. Хванах Т/И за ръката и започнахме да разглеждаме къщата.
Усмивката не падаше от лицето на Т/И. Всичко, което виждаше й харесваше. Беше много щастлива.
- Но защо не ми каза по-рано?- попита ме тя, а аз се замсхя. Толкова е сладка.
- Ако ти бях казал по-рано нямаше да е това, което искам. Бях планирал изненадата.- отвърнах аз, а тя има е усмихна сладко.
Т/И дойде до мен и сложи ръцете си на врата ми, а аз моите на кръста й и я целунах.
- От съквартирант станах съпруг.- казах аз и се засмяхме. Т/И ме прегърна и стояхме така известно време. Галех я по косата и я целунах нежно, а тя само ми се усмихваше.
- Сега е ред да запълним семейството, като си направим и Йе-юн.- ксзах аз, а Т/И се зачерви. Засмях с и я целунах.
- Ела, приготвил съм вечеря в кухнята, а след това ще прекараме вечерта тук.- казах аз.
- Но Юхан?- попита ме Т/И, а аз й се усмихнах.
- Има кой да се грижи за нея.- отвърнах аз и задърпах Т/И към трапезарията. Седнахме там и започнахме да се храним.
Никой не обелваше и думичка, но нямаше и нужда. Стигаше ни присъствието на другия. Беше ни приятно да сме заедно.
Стояхме и се усмихвахме един на друг. Не след дълго се нахранихме и раздигнахме всичко, след което хванах Т/И за ръката и я задърпах към стаята ни.
Влезнахме вътре и легнахме на леглото, след което ни завих с едно одеало. Целунах Т/И по главата, а тя ме прегърна силно.
- Благодаря ти!- казах аз, а тя ме погледна объркано.
- Но за какво?- попита тя все още така объркана.
- Че ми прости, че ме дари с най-прекрасното създание на света, че прие да се омъжиш за мен...- започнах да изброявам, а нейните очи се насълзиха.
Т/И ме целуна, а аз й се усмихнах. Стояхме в тишина, но отново ни беше повече от приятно.
- Юхан има най-прекрасният баща на света.- каза извднъж Т/И, а аз се усмихнах.
- И най-прекрасната майка.- допълних аз и целунах Т/И по челото.
- Обичам те!- каза тя, а аз й се усмихнах.
- Аз те обичам повече!- казах аз и я целунах. Това беше началото на новият ни живот.
~КРАЙ~
-----------------------------------------------------------
Здравейте! Мисля, че до сега не съм се включвала, но дори и да съм го направила вече не помня. Както и да е. Това беше последваната глава от книгата. Надявам се да Ви е харесала.
Започнах да качвам друга книга. (Ще оставя снимка с името на книгата )
Можете да хвърлете и по едно око на нея. Надявам се да Ви хареса. ❤