~На следващия ден~
Г.Т Т/И
Събудих се от алармата си. Отворих очите си и видях, че съм в стаята си. Обърнах се на другата страна и бях сама.
Отдъхнах си. Стана ми ясно, че Юнги ме е преместил тук.
Повъртях се малко в леглото и станах, след което се изкъпах набързо и в този момент телефона ми звънна.
Беше Криси и ме помоли да гледам дъщеря й-Катрин. Каза също, че и вчера ми е звъняла, но не съм вдигнала, а аз й казах, че не съм чула.
Приех да гледам Катрин, защото не съм я виждала отдавна, а и миналия ден имаше рожден ден, а аз не можах да отида.
След като затворих телефона, започнах да се оправям и в този момент се сетих, че не мога да отворя вратата, защото Юнги скри ключовете. Какво щях да правя сега?
Не мога и да го събудя, защото той не се буди лесно.
Тръгнах към стаята на Юнги и започнах да ровя из шкафовете, докато не намерих ключовете. Взех ги и тръгнах към вратата, а в този момент на нея се почука.
Отворих вратата и видях Джънгкук, който беше хванал Катрин за ръка, а тя носеше малката си чантичка с голяма усмивка на лице.
- Лельо!- каза тя и ме прегърна, а аз се засмях и я вдигнах във въздуха.
- Благодаря, че ще я гледаш!- каза Джънгкук, а аз се усмихнах.
- А вие къде отивате?- попитах аз объркано.
- Да прекараме малко време заедно, защото от както се е родил този ангел, не можем да останем насаме!- каза Джънгкук и хвана бузката на Катрин, а тя се усмихна сладко. Джънгкук ми даде раницата с дрехите и тръгна.
- Тате, да слушаш мама!- каза Катрин, а ние се засмяхме. Затворих вратата и влезнах вътре, след което пуснах Катрин.
- Лельо, виж какво ти нося!- каза тя и остави чантичката си на масата, след което я отворих и извади една кутия с парче торта.
- За мен ли е?- попитах аз, а тя закима сладко.
- Лельо, ти защо не дойде на моя рожден ден?- попита ме тя и отметна назад русата си косичка.
- Имах много работа, но обещавам, че повече няма да се случва.- обясних аз, а тя ме погледна тъжно и наведе глава.
Дано да не се разплаче. Като знам майка й и баща й колко са чувствителни...
- Добре, искаш ли да направим така? Ще идем да се разходим до моята работа, защото трябва да взема едни неща, а после ще си направим парти за рожденния ти ден тук.- обясних тя, а тя се усмихна широко и показа заешките си зъбки.
- Съгласна съм!- каза тя весело и започна да скача, а аз започнах да се смея.
- Лельо, хвани ме!- каза изведнъж тя и започна да бяга из апартамента, а аз да я гоня.
Изведнъж вратата на стаята на Юнги се отвори и той излезна от там без тениска и ядосан.
- Какво по дя- започна да казва той, но млъкна, след като видя Катрин.
- Кое е това дете?- попита той, а Катрин дойде зад мен и прегърна краката ми.
- Той защо е гол?- попита тя, а аз го погледнах лошо.
- Защо си гол?- попитах аз, като го погледнах лошо и скръсти ръце пред гърдите си.
Той погледна шокирано, след което влезнах в стаята си и след малко излезна с тениска.
- Коя е тя?- попита той отново.
- Дъщеря ми, туко-що я родих, не ме ли чу как виках от другата стая?!- казах аз саркастично, а той ме погледна лошо.
- Лельо, да не би да си била с този чичко вечерта?- попита Катрин, а аз усетих как цялата почервенях.
Юнги се усмихна доволно и се подпря на стената, а аз се обърнах към Катрин и я погледнах лошо.
- Той спеше там, а аз там.- обясних аз, а тя повдигна рамене.
- Аз съм Катрин!- каза малката и подаде ръката си към Юнги, а той я пое.
- Аз съм Юнги, а ти малка госпожице, от къде се взе?- попита той и приклекна до нея.
- Мама и татко ме доведоха!- отвърна тя усмихната, а Юнги я погледна объркано.
- Кои са твоите мама и татко?- попита той. Колко е досаден само! Не оставя детето намира.
- Тати е много висок, красив, с тъмна коса, има големи очички и прилича на Бамби, а мама е по-ниска от него, има руса дълга коса и сини очи.- обясни Катрин.
Личи си кой я учи на тези неща! Само баща й може да я научи да го описва така.
Засмях се тихо, а Юнги май се сетих за кого говори Катрин.
- Джънгкук и Криси?- попита той учудено, а малката кимна доволно.
- Сега като се загледам, наистина приличаш на тях.- каза той. Идиот! Че на кого да прилича?! На комшиите?!
- Катрин, ще излизаме ли?- попитах аз и й се усмихнах, а тя запляска с ръце.
- Къде ще ходите?- попита Юнги, а аз завъртях очи. Всичко трябва да знае.
- Излизаме по женски, чичо! Не може всичко да знаеш!- скара му се Катрин. Не знам на кого прилича това момиче, но е опасна.
Юнги остана с отворена уста, а ние влезнахме в стаята ми и аз си взех нещата. След малко излезнахме от апартамента и започнахмеда слизаме по стълбите надолу.
Изведнъж видях количката на Катрин.
- Тати е оставил количката ми!- каза тя весело и седна вътре, а аз се засмях.
Излезнахме от входа и започнах да бутам количката към сградата, в която ходех два пъти седмично, за да оставя документи и да взема други, за да се проверят.
Сега трябваше и да оставя новият дизайн на страницата, за да може шефа да го види и да каже дали и той е съгласен.
- Лельо...- каза извднъж русокосата.
- Кажи?- казах аз и тя се обърна леко към мен.
- Ти и този чичко какви сте?- попита ме тя. Какво да и кажа сега?
- Съквартиранти!- отвърнах аз, а тя ме погледна объркано.
- Стъкватиранти?- попита тя, а аз се засмях, защото произнесе думата грешно.
- Съквартиранти!- повторих аз.
- Какво значи това?- попита тя.
- Живеем заедно, но между нас няма нищо.- отвърнах аз.
- Значи...Не правите както правят мама и тати?- попита тя, а аз свъси вежди.
- Не те разбрах.- отвърнах аз.
- Тати постоянно целува мама и я гушка.-отвърна тя.
- Не, ние не правим такива неща!- отвърнах аз.
- Той май те харесва.- каза тя и се изкикоти тихо.
Само на две години е, а вече знае толкова много.
Не казах нищо и продължих да бутам количката. Не след дълго бяхме пред компанията.