Г.Т Т/И
Събудих се от виковете на майка ми. Отворих очи и отново чух вик.
- Т/И, закуската!- не може ли да се наспя? Обърнах се настрани и видях Юнги да ме гледа усмихнато.
- Буден ли си?- попитах аз учудено, а той кимна.
- Събудих се и реших, че ще те наблюдавам.- каза той и започна да ме целува навсякъде по лицето, а аз се усмихвах.
Юнги започна бавно да слиза с целувки към ключиците ми, а това ми се харесваше. Извих главата си назад и чух как Юнги се засмя.
Погледнах го лошо, а той само вдигна ръце във въздуха и продължи да ми доставя удоволствие, докато изведнъж на вратата не се почука и с Юнги се спогледахме стреснато.
- Т/И, стана ли?- попита майка ми.
- Да, да...не влизай, че се обличам, след малко ще слезна.- казах аз с надеждата, че няма да влезне.
- Добре, аз ще събудя Юнги.- каза майка ми.
- Не, недей!- извиках се аз.
- Аз ще го събудя, ти отивай долу.- продължих аз, а Юнги продължи с това, което си правеше.
- Добре!- каза майка ми и ми олекна.
- Т/И, няма нужда да ме будиш.- каза Юнги, като правеше смучки по врата ми.
- Юнги, знаеш ли какво ще стане ако нашите видят това, което в момента правиш по врата ми?- казах аз със спокоен тон, а той бързо спря с действията си и ме погледна стреснато.
- Какво ще правим сега?- попита той притеснено, а аз едва се сдържах да не се разсмея.
- Не искам вашите да си помислят нещо грешно.- каза той, като гледаше към врата ми тъжно.
- Спокойно...ще измисля нещо.- казах аз и го прегърнах, а той ме целуна по врата.
- Трябва да слизаме.- казах аз, а Юнги въздъхна. Станахме от леглото и аз седнах пред огледалото, а Юнги седна до мен и ме прегърна през кръста, като отново започна да целува врата ми.
- Юнги, така ще ми пречиш!- скарах му се аз, а той спря да целува и сега само ме прегръщаше.
Взех гримовете си и започнах да нанасям фон дьо тен върху синьо-лилавите петънца удоволствие, които имах на врата си, а Юнги гледаше внимателно и не каза че нищо.
Отвреме навреме усещах как с пръст разнасяше фон дьо тена на местата, които бях пропуснала и бе след дълго бях готова.
- Готово.- казах аз, а Юнги ме целуна по врата, след което направи някаква физиономия.
- Какво?- попитах аз объркано.
- Усетих вкусна на нещото, с което се мажеше.- каза той, а аз се засмях и го целунах нежно.
- А, сега вкуса е по-хубав.- каза той и се усмихна, а аз се засмях. Станахме и аз си извадих дрехи от гардероба, като се преоблякох набързо.
- Няма ли да се преоблечеш?- попитах аз, а Юнги тръгна към стаята си и след малко се върна.
- Готов съм!- каза той и аз кимнах, след което започнахме да слизаме надолу по стълбите и отидохме в кухнята.
- Добри утро.- поздравихме ние с Юнги.
- Добро да е!- казаха майка ми и баща ми. Майка ми сложи за ядене и след това седна на масата.
- Брат ти пак изхвърча от вкъщи и отиде някъде с приятелите си.- оплака се майка ми, а аз се засмях.
- Казах му тази вечер да се прибере по-рано, за да вечеряме семейно и да се запознае с Юнги.-обясни майка ми, а аз кимнах.
Хванахме се бавно и си говорехме. Майка ми ми обясняваше някакви неща, а Юнги и баща ми си говореха за някакви работи, като риболов, коли, работа и още такива.
Наистина се радвам, че се разбират, а и Юнги вече се отпусна и свикна с обстановката и нашите.
След малко се нахранихме, баща ми и Юнги седнаха на люлката на терасата, а аз и майка ми започнахме да разтребваме масата.
- Не е ли много нисък?- каза изведнъж майка ми, а аз я погледнах лошо.
- Нали самата ти каза, че и баба не е харесвала татко, защото е нисък, а сега казва, че той е най-добрият?!- казах аз раздразнено.
- Пък и Юнги е висок колкото татко.- казах аз.
- Добре де, добре! Не ми се ребчи!- каза майка ми и ме погледна лошо.
- Мамо, и да искаш и да не искаш, аз ще си остана с Юнги, защото наистина го обичам.- казах аз и тя ме погледна с вече смекчен поглед.
- Щом го обичаш...не мога да ти кажа нещо лошо.- каза тя.
- За мен важното е...че той ме обича.-казах аз, като погледнах към прозореца и видях Юнги да се смее с баща ми.
- Щом се обичате няма да ви преча, имате благословията ми!- каза майка ми и се прегърнахме. Знаех си, че ще ги харесат...все пак той е единствения.
След малко с майка ми бяхме готови, седнахме на дивана и започна да ми показва нещо на телефона си, а аз гледах телевизия.
Изведнъж Юнги и баща ми влезнаха вкъщи с усмивки и майка ми рязко стана от дивана.
- Хайде да идем до мола за дрехи!- каза тя, като хвана баща ми под ръка, а той човека се стресира.
- Как ти хрумват такива неща...не знам.-казах аз, а баща ми какво да прави, взе си нещата човека и тръгна към колата, а майка ми отиде в стаята, за да се оправи.
Юнги седна до мен на дивана и започна гледа към телевизора, като преметна ръката си зад раменете ми и ме целуна по бузата.
- Сега...какво ще правим, когато сме сами?- прошепна ми той, а аз усетих как цялата настръхнах.
- Ти-
- Аз излизам!- прекъсна ме майка ми, а ние й се усмихнахме. След малко се чу как входната врата се затваря, а Юнги стана от дивана и ме вдигна във въздуха.
Увих краката си около кръста му и той тръгна нагоре по стълбите бавно, докато целуваше врата ми нежно.
Дъхът му галеше леко кожата ми и това ме влудяваше адски много.
Вече бяхме на втория етаж и Юнги влезна в стаята ми, като ме остави на леглото и легна върху мен. Започна да смуче кожата ми около ключиците ми. Знаеше местата на, които нямаше да се вижда нищо, затова се възползваше точно от тях.
Изведнъж...