Г.Т Т/И
Не след дълго бяхме пред вкъщи и изведнъж входната врата се отвори, а от там излезна майка ми. Тя погледна към колата, а после се усмихна когато ме видя.
Аз слезнах бързо от колата и с майка ми се прегърнахме. Тя започна да ми задава някакви въпроси, а аз се зачудих къде е Юнги, защото не го видях да слиза от колата.
Обърнах се и видях Юнги да седи в автомобила, майка ми го погледна, а аз му направих знак да слезне.
Той излезна от колата и притеснено пристъпи към нас. Юнги подаде ръката си към майка ми и се усмихна.
- Аз съм Юнги, приятно ми е да се запознаем г-жо!- каза Юнги, а майка ми само си подаде ръката и се здрависаха.
Майка ми огледа Юнги от главата до петите и направи някаква недоволна физиономия, а аз я погледнах ядосано.
- Заповядайте!- каза майка ми и ни покани вкъщи. Юнги все още беше притеснен, а аз не знаех как да го успокоя.
Влезнахме вкъщи и баща ми дойде, прегърнахме се, зададе ми няколко въпроса, а после го запознах с Юнги.
Май не го харесаха много, но това мен не ме засяга, защото важното е, че аз го обичам.
Седнахме на масата, защото майка ми настоя да ядем. Баща ми и Юнги намериха обща тема за разговор, а майка ми ми задаваше въпроси относно Юнги.
Отговарях й на всеки въпрос подробно, за да може после да не ми се налага да обяснявам отново.
Баща ми и Юнги си допаднаха, но майка ми все още не беше съгласна. Забелязах как Юнги започна да се отпуска и след време свикна с атмосферата.
Не след дълго се нахранихне, казах на нашите, че ще разведа Юнги из града, а те се съгласиха, че това е добра идея.
С Юнги си взехме нещата и излезнахме от вкъщи, като започнахме да вървим надолу по улицата.
- Дали ме харесаха?- попита той загрижено.
- Мисля, че да.- казах аз и го целунах, а той ми се усмихна.
- Не се притеснявай толкова.- казах аз, но Юнги не каза нищо. Знаех, че не знае какво да каже.
Започнахме да вървим към центъра на града, видях много мои приятели от детството и си поприказвахме малко.
Юнги каза, че много му харесва града, а аз се зарадвах. Разхождахме се навсякъде, а Юнги се оглеждаше като изгубено дете сред тайфата. Беше много сладък.
След време решихме да се прибираме, защото започна да се стъмнява, а и стана хладно.
Започнахме да вървим бавно към вкъщи, докато си говорехме.
Не след дълго стигнахме. Влезнахме вкъщи и майка ми и Баща ми бяха на дивана и гледаха телевизия.
- Хареса ли ти града?- баща ми попита Юнги.
- Да, много е хубав и приятен.- отвърна Юнги.
- Ние сме изморени и ще си лягаме.- казах аз, а майка ми бързо стана от дивана.
- Юнги, твоята стаята е на втория етаж до на Т/И стаята.- обясни майка ми. Браво на нея и различни стаи ни е подготвила. Добре, че само аз спя на втория етаж, така поне ще мога да ида при Юнги.
С Юнги се качихме горе и му показах стаята. Седнахме на леглото и Юнги ме прегърна през кръста.
- Трябва ли да спя без теб?- попита ме той тъжно.
- Не...- казах аз, а той ме погледна объркано.
- Вашите няма ли да разберат?- попита ме той.
- Стаята на родителите ми е на първия етаж, а моята е тук с още няколко стаи, които са направени за гости.- обясних аз.
- Сега може да заповядаш в моята стая.- казах аз и задърпах Юнги към съседната стая.
Влезнахме вътре и аз директно се излегнах на леглото, а Юнги легна до мен и ме прегърна, като започна на да целува тила ми и да захапвам кожата ми.
Изстенах неволно, а той се засмя. Как се дразня когато ми се смее.
Изведнъж Юнги спря с действията си и ме погледна в очите, като започна да гали косата ми.
- Трябва да се изкъпя.- каза той, а аз въздъхнах.
- Банята е отсреща.- казах аз, като посочих вратата.
- Искаш ли са се изкъпеш заедно?- попита ме Юнги с игрива усмивка.
- Мисля да пропусна.-казах аз, а той се засмя, целуна ме и стана от леглото, след което излезна от стаята.
Започнах да гледам през прозореца, докато не чух вратата на банята. След малко Юнги влезна в стаята с кърпа около кръста.
Той започна да върви към мен, но изведнъж някой почука на вратата. Юнги ме погледна стреснато.
- Скрий се зад вратата.-казах аз тихо, а той застана зад вратата.
- Влез.- казах аз и вратата се отвори. Майка ми си подаде главата през вратата и след това влезна в стаята и остави вратата на стаята отворена.
Добре че остави вратата отворена, така няма как да види Юнги.
- Какво правиш?- попита ме майка ми, като започна да идва към леглото, а Юнги излезна тихо от стаята и ми намигна, а аз се усмихнах.
- Защо се усмихваш така?- попита ме тя, а аз се стъписах.
- Ааа...Не, нищо.- казах аз. Майка ми седна на леглото и започна да ме разпитва за Юнги.
Обясних й всичко, което трябва. Казах й до съм щастлива с него и, че дори и тя да не го приема и харесва аз няма да се откажа от него, защото го обичам.
Не след дълго майка ми излезна от стаята и аз останах сама, но няколко минути по-късно вратата се отвори и от там влезна Юнги все още по кърпа.
- Защо не си се преоблякъл?- попитах аз, а Юнги само ми се усмихна перверзно.
Той дойде до мен и легна, като ме прегърна и започна да ме целува по врата и ключиците.
След малко Юнги спря с действията си, стана от леглото и си взе дрехи, след което излезна от стаята и след малко се върна само по шорти.
- Какво си говорехте с майка ти?- попита ме той, като започна да ме целува по бузите и челото.
- Обяснявах й за теб.- казах аз, а Юнги започнада ме слуша. Казах му какво сме си казали, след което си поприказваме малко и решихме, че е време да си лягаме.
Юнги ме прегърна, завихме се, той ме целуна няколко пъти, след което затворихме очи и сме заспали.