Варна
Ерос Аджеров
Преди вратите на асансьора да се затворят Алиса успява да се промуши през тях. Другите явно са твърде зашеметени от тъпотията на копелето. Да се появи тук, на моя територия, явно наистина не е много умен. Съжалявам само, че пистолетът ми е заключен в спалнята, но няма проблем, мога да се справя с него и без оръжие. Това е моментът, в който ще сложа край и той повече няма да се доближи до никой от семейството ми.
Най-малко до сестра ми.
- Ерос, моля те, помисли! - Казва Алиса, когато кабината потегля надолу. Хубаво е, че етажът е само един и няма да има много време. Поглеждам я и мамка му, в очите ѝ виждам чист неподправен страх.
За мен ли се страхува или от мен? Не мога да определя, но няма да започна да задавам въпроси сега. Тя имаше шанс да ми отговори и не го направи, време е за действия. И проклет да съм, ако оставя кучия син да диша.
- Не се меси, Алиса! - Предупреждавам я и отново обръщам глава към вратите.
Асансьорът най-после спира. Само един етаж, а ми се струва като цяла вечност. Вратите се плъзгат и ми освобождават пътя към заведението ми. Пълно е, разговорите кипят наоколо примесени със смях и музика. Очите ми спират на бара, точно върху него и той също ме гледа. Адреналинът и гнева се смесват в кръвта ми. Усмихвам му се с цялата злоба и ярост на света.
Варна
Никта Аджерова
Разбира се, че има стълбище и аз хуквам към него. Чувам Ереб да вика след мен, но не се обръщам. Случвало ми се е да сънувам, че се опитвам да бягам бързо, а всъщност да се движа като на забавен кадър - точно така се чувствам в момента. Все пак продължавам да бързам надолу по стълбите, които за съжаление не ме водят право в бара, както ми се иска, а ме извеждат в страни между него и хотела в съседство. Сърцето ми препуска, докато минавам покрай масите отвън без да обръщам внимание на хората. Виждам Ерос през прозореца, насочва се към Павел, който е само на няколко крачки пред него.
Влизам в бара и съм само на една крачка от Павел, когато Ерос го хваща за тениската и засилва юмрукът си към лицето му, но той успява да го избегне. Стомахът ми се свива болезнено.
- Ерос, недей! - Чувам собственият си глас, който звучи задавено.
Всички разговори в заведението утихват. Алиса, която дори не съм забелязала преди това се опитва да застане между двамата, както бе направила по-рано с по-големия ми брат, но Ерос я изблъсква настрани. Тя залита и спира буквално върху мен. Очите ми се плъзват към Димо и нараненото му лице. Усмихва се. Не мога да повярвам!
- Ерос! - Крещя достатъчно силно, че ако все пак останал някой който не ме е чул първия път, сега вече знае, че тук се случва нещо.
- Не искам сцени. - Казва Павел през зъби.
- Аз няма да правя сцени! - Отговаря Ерос.
Свободната му ръка хваща тениската на Павел. Глупаво е и без значение, но в този момент си мисля, че това е втората му унищожена тениска днес. Тръсвам глава, за да прогоня тези мисли и в същото време брат ми дръпва Павел към себе си, след което блъска гърба му в бара с толкова сила, че отзад бутилките се разтрисат. Виждам болката, която преминава по лицето му само за секунда, преди отново да пренареди чертите си, но тогава Ерос го удря в корема и изкарва въздухът му. Павел се привежда леко напред, а брат ми го изритва с коляно на същото място, където само преди миг го удари. Правя крачка към тях, но Алиса опъва ръката си и ме спира. Зъбите на Павел се стискат, а очите му се притварят. Знам, че той не предприема нищо заради мен, но не знам докога ще му стигне търпението. Ерос го принуждава да се изправи и отново замахва към лицето му. Този път уцелва. Ръцете ми се вдигат към лицето и покриват устата и носът ми, а сълзите започват да преливат от очите ми.
- Докоснал си сестра ми! - Крещи Ерос с нечовешки глас.
Дърпа Павел рязко към себе си, удря отново. Не знам дали няма да е по-добре, ако Павел отвърне. И искам и не искам да го прави, но не може да остави брат ми просто да го удря, той няма да отчете факта, че липсва защита от отсрещната страна. За щастие Ереб се появява следван от Александър и двамата застават между Ерос и Павел.
- Шоуто приключи хора! - Обръщам се щом чувам гласа на Ира. - Моля да ни извините, но тази вечер приключваме по-рано! - Ръцете ѝ шляпват нетърпеливо една в друга два пъти, а клиентите започват да се надигат от местата си.
Оглеждам се, всички погледи са вперени в двамата мъже на бара, някой местят нервно очи към мен и Алиса, към Ирида. Поне Ерос и Павел вече са на разстояние един от друг. Не мога да кажа, че скандалът се е разминал, но съм в пъти по-спокойна, че брат ми и Александър са тук. Може би сега ще успеем да говорим всички, без да се налага да се чудя как да ги разтървавам или може би братята ми ще се нахвърлят върху Павел съвместно. За съжаление, това е съвсем реална възможност, която не бива да подценявам. Тогава Алекс ще е безсилен.
Гледам как всички напускат мълчаливо. Музиката утихва, докато не спира съвсем. Павел е в единия край на бара, Ерос в другия и двамата се гледат като куче и котка. За разлика от Павел обаче, на брат ми му личат всички емоции, които изпитва в момента. Очите му са присвити до цепки, не се отделят от Павел, ноздрите му се разширяват с всяко вдишване, гърдите му се повдигат бързо и дълбоко. Ереб и Александър продължават да стоят между тях, Ирида изпраща последните хора, както и персонала и заключва вратата след тях. Дана застава до мен и хваща ръката ми. Отделям очи от Павел против волята си, за да я погледна, а тя само поклаща леко глава. Не знам как да накарам краката си да се движат, не знам и при кого от двамата да отида.
Искам да проверя как е Павел, но съм сигурна, че в това помещение - освен Дана - никой няма да ме разбере. Дори Алиса ме гледа, сякаш съм виновна за всичко. Съжалявам, но не се чувствам виновна, че изпитвам чувствата, за които мечтая от прекалено дълго време. Може би той наистина не е правилният човек, но тези неща не винаги идват в удобна опаковка. Братята ми, както и семейството ми ще трябва просто да го преодолеят и приемат, ако искат да останем заедно, защото нямам никакво намерение да се отказвам от Павел. Заради никого!
Варна
Дана Пачаманова
Сърцето ми се свива докато гледам как Никта бавно отива до Павел. Не я обвинявам, че изпитва каквото и да било точно към него. Виждам как блестят очите му, когато я гледа и знам, че той никога няма да позволи да ѝ се случи нещо. Те са сродни души и са се открили, както ние с Ереб се открихме. Ще е престъпление, ако бъдат разделени. Спомням си, когато Павел ми каза, че ме обича. Още тогава беше толкова грешно, но наблюдавайки как се опитва да предпази Никта и как се оставя на Ерос знам, че това е правилното. Той е луд по нея.
- Махни се от него! - Съска Ерос към сестра си.
- Така и така всички сме тук, - Ирида не изтърва Павел от очи, докато бавно се приближава към Александър и застава на по-малко от две крачки от мен. - Хайде да си кажем всичко направо, а?
Тонът ѝ е леден, властен и високомерен, а брадичката ѝ високо вдигната. Това е Ирида, която поначало познавам, тази която ме мрази и не иска брат ѝ да има общо с мен. Ръцете ѝ се скръстват пред гърдите, а кракът ѝ потропва нервно.
- Няма какво да говорим! Той - Ерос посочва Павел с палец - няма място тук! - Гласът му, изражението му, очите му са пропити с омраза, а стиснатите му юмруци само засвидетелстват това.
- Съжалявам, че го казвам, но има. - Алиса отмества поглед от Ерос и го спира някъде по бутилките зад бара.
- Казах ти да се махнеш от него! - Съска Ерос, без изобщо да обръща внимание на Алиса. Тя опира лакти върху плота и хваща главата си с длани.
- Той е прав! - Казва Александър, а веждите на Ерос се повдигат набързо, заради неочакваната подкрепа.
Павел обръща глава към Никта, ръката му се плъзва по гърба ѝ, сякаш не е чул предупреждението. Прави го нарочно, само за да натрие носа на Ерос, който на свой ред прави крачка напред към Никта и я хваща над лакътя. Знам какво ще последва, не ми трябват специални сили, за да разбера. Пресягам се към Ирида, която е достатъчно близо до мен и я дръпвам към себе си. Тя ме поглежда изненадано, точно когато Павел се изправя от високият стол и той се катурва шумно на пода. Ира се стряска, а пръстите ѝ стисват моите със сила. Знаех си, че не е приключило и се моля само Ереб да успее да се побере в себе си и да не направи някоя глупост.
Варна
Павел Велчев
Причернява ми, мамка му, причернява ми пред очите, когато Ерос хваща Никта над лакътя и се опитва да я отдалечи от мен. Това няма да го бъде! Може още да не сме се изяснили какви сме си, но въпреки това, тя е моя и никой няма да я докосва по този начин в присъствието ми, а дори и да ме няма. Ще убия всеки дръзнал да я нарани по какъвто и да е начин, включително и брат ѝ. Скачам от стола и чувам, че той пада зад мен. Заставам пред копеленцето и поглеждам многозначително към ръката му.
- Пусни я! - Ръмжа ниско. - Веднага!
Очите ми се връщат към неговите. Толкова сме близо един до друг, че ми идва да му набия една глава. Не е особено приятно, но така и така ми писна да понасям ударите на двамата братя Аджерови. Бях готов да не реагирам на провокациите му, да забравя за ритника в корема ми, но не мога да остана равнодушен, когато е груб със зверчето. Той ми се усмихва предизвикателно и това е моята последна капка. Едната ми ръка се протяга към врата му, докато пръстите на другата се свиват в юмрук, който забивам в корема му. За разлика от мен той не очаква този удар и е напълно отпуснат. Успявам да изкарам въздухът му. Лицето му почервенява, закашля се, но поне пуска ръката на Никта.
- Господи! - Чувам някоя от жените да стене, може би сестрата. Не я поглеждам.
- Ако още веднъж я докоснеш, ще те убия! - Крещя. - И този път ще се уверя, че няма да отвориш шибаните си очи!
Приведен, с ръце на коленете и морав цвят на лицето, той започва да се смее. Преценявам, че имам поне половин секунда, преди да се изправи и хвърлям бегъл поглед на останалите. Дана и сестрата - Ирина или нещо подобно - се държат за ръце, но са достатъчно в страни от нас. Мъжът ѝ, или какъвто ѝ се пада, вярното куче на Аджерови , чието име дори не помня е сложил ръка пред Ереб, който е готов да ми се нахвърли всеки момент. Алиса вече е обърната с лице към нас, облегната на бара, сякаш просто чака всичко това да приключи.
- Ще ме убиеш, така ли? - Ерос гледа към пода и все още се смее.
- Точно така! - Потвърждавам, а той се изправя бавно.
Ръката му се вдига до татуса на врата му. Поглежда Алиса, после Никта. Главата му се килва настрани и пуска най-очарователната усмивка на света. Очите му спират върху мен и в следващият момент прекалено късно, за да се отдръпна удря юмрукът си в скулата ми. Залитам и опирам ръце на бара. Той се възползва от това и хваща гърба на тениската ми, за да ме кара да се обърна, но този път съм подготвен и пропуска следващият удар. Признавам, че този е много по-добър от брат си. Притиска ме към бара. Поне успявам да видя, че Алиса е разкарала Никта. Хващам ръцете му и го отблъсквам.
Време е да му покажа, че стои срещу грешния човек. Търпях изблиците на този задник твърде дълго.
Варна
Ереб Аджеров
- Ще се избият! - Правя крачка напред, за да разтърва брат ми и нещастника Павел, но Александър ме спира.
- Остави ги. - Казва поклащайки глава, сякаш гледаме някаква развлекателна програма.
Трябва ми секунда, за да разбера защо стоим и гледаме как се бият. Ерос трябва да изкара този гняв от себе си, за да може да се фокусира върху останалите ни проблеми. Проверявам къде са Дана и Ирида и щом виждам, че не са в обхвата на боя насочвам вниманието си към Никта. Алиса я е прегърнала, а раменете ѝ се разтрисат от плача ѝ, докато притиска ръце към устата си. Мамка му, мразя да я виждам така, но в създалата се ситуация, тя е главно действащо лице. Чувам трясъка на супено стъкло, Никта подскача стреснато, а аз веднага поглеждам към брат ни.
Павел е на пода, върху хиляди стъкла от масата, върху която Ерос го е приземил, а самият Ерос е върху него. Не знам защо си спомням, че само преди няколко часа Дана ми разказа от къде са белезите по лицето му и си мисля, че вероятно ще има такива и по гърба си. Явно не му върви около стъклени повърхности. Юмруците на брат ми удрят безмилостно, но Павел успява да вземе надмощие и да преобърне Ерос на пода. Гърбът на тениската му е обагрен в червени петна, които стават по-големи, но това като че ли, изобщо не му пречи.
- Не мога повече. - Мърморя на себе си и тръгвам към тях.
Тупвам Павел по гърба преди да се наведа и да увия ръце около раменете му, за да го разкарам от брат ми, чието лицето е толкова разкървавено, че не искам да си представям как ще изглежда след час. Ерос се изправя, но се опитва да замахне към Павел. Александър го усмирява и сега осъзнавам, че Велчев не ми се съпротивлява. Пускам го.
- Достатъчно! - Вдигам ръка към Ерос, който продължава да се опитва, да се отскубне от Александър.
Мамка му, нищо от това няма да приключи добре!