Гледна точка на Вероника
С Микеле бяхме на рулетката и все още не разбирах смисъла на тази игра. Колегата ми от университета залагаше големи суми пари и оставяше на мен работата с чиповете. Залагах на това, което чувствах. Доверих се на усещането си и по чудо не ме подведе. Печелех и с възвръщахме сумата. Първа вечер тук,а аз вече печеля за трети пореден път. Забавлявах се и дори забравих за останалите. Огледах се за Райън, но видях само Лари, Илай и Пайпър да стоят на бара и да обсъждат нещо. Американеца в групичката, която се наслаждаваше на питиетата си, изглеждаше отчаян. Щях да отида при него, но Микеле ме спря, защото отново спечелихме. Това бе и краят на играта. Вече можех да отида и да проверя как е Лари. Потичвах леко с усмивка, защото бях развълнувана.
-Май свикна вече, а?-повдигна вежди и двамата се засмяхме.
-Може да се каже. Все още не знам какво правя, всичко е просто късмет.-обясних и седнах на високия стол до него. Тъкмо щях да попитам къде е Райън, но Илай ме изправи.
-Райън ни вика отвън. Искал да ни покаже нещо. Нямате против да останете двете, нали?-светлокосият погледна към мен и Пайпър, а ние кимнахме. Той се усмихна и двамата се отдалечиха от нас. Обърнах се към блондинката, която се подпираше на бара и надигаше почти празната си чаша с алкохол. Бузите й бяха зачервени и се подсмихваше от време на време.
-Колко чаши ти трябват, за да си легнеш с някой от тук?-попита, а аз бях объркана от странния й въпрос.
-Какво?-отвърнах, а тя се намести на стола си по-удобно, за да ме вижда.
-На мен например са ми нужни 3 шота, за да си легна с Илай...-започна да говори и се огледа.-...1 чаша уиски, за да си легна с това крупие.-каза и посочи момчето срещу нас.-А за Роберто не ми е нужен алкохол, за да се напъхам в леглото му.
-Роберто?-повторих объркано, а тя се засмя.
-Да, извинявай. Имах предвид Райън.-поправи се, но продължаваше да се кикоти.-Как успя да свалиш този красавец? С какво го упои?-попита заинтересовано. Това момиче не е добре да пие алкохол.
-С нищо? Просто отидох в кафенето, което работи и Илай ме заговори. След това и той се включи и така всеки ден ходех и все още ходя там. Не съм планувала запознанството си с него, случи се случайно.-обясних.
-Късметлийка! А аз дори и звездите да му сваля, няма да ме погледне.-измрънка едва разбираемо.
-Не се ли занимаваш с Илай?-попитах и отново получих смях от нейна страна.
-О, моля ти се! Илай просто отбива времето. Прекарахме една вечер заедно и сега е голяма лепка.-отговори, а аз се изненадах. Защо тогава си играе с него? Въпреки, че и той не е невинен.
-Ясно.-въздъхнах и огледах залата. Срещнах погледа на Райън и се усмихнах. Той също изви устните си в усмивка и ми намигна. Тримата тръгнаха към нас, а Пайпър измрънка нещо.
-Светата Троица пристига.-извъртя очи.
-Как сте, момичета?-попита Илай и седна до Пайпър, като я целуна по бузата, а тя направи недоволна физиономия, но бързо я прикри.
-Къде беше?-обърна се към Райън, а той огледа залата замислено преди да отговори.
-Навън да подишам малко чист въздух.-отговори и се усмихна леко. Кимнах съмнително и взех чашата си от бара, за да отпия от коктейла си.
Не знам дали е от алкохола, който тече във вените ми или наистина тук има нещо, което аз не знам. Всички са ми доста подозрителни. Летяхме до тук с частен самолет, скъпи коли, луксозни хотели, казина.... Не ми звучи като нещо нормално, което един обикновен човек би направил. Дори бъркат името на Райън доста често с Роберто. Защо всички го бъркат с Роберто? Не ми се струва никой да не е запомнил името на приятеля си. Аз го познавам от най-скоро и нито веднъж не съм сбъркала името му.
-За какво се умисли?-прекъсна ме синеокото момче, което беше седнало до мен.
-За университета. Нищо сериозно.-излъгах, а той просто кимна и отпи от чашата си.
Загледах се в него. Облечен така, не изглеждаше като обикновеното момче, с което се запознах в кафенето, а по-скоро на мъж с доста тайни. Отместих погледа си от него и го преместих върху Лари, който си гледаше постоянно телефона, но от време на време хвърляше поглед върху Илай и Пайпър. Обърнах се и към тях, а те си говореха нещо. Илай ме погледна и направи знак на блондинката пред него да млъкне. Какво се случва тук? Може би и аз имам нужда да подишам малко свеж въздух.
-Ще изляза за малко навън.-уведомих Райън.
-Искаш ли да дойда?-предложи, но поклатих отрицателно глава.
-Не, няма нужда. Връщам се веднага.-усмихнах се леко и тръгнах към изхода.
Бутнах тежката врата и излязох навън. Тротоарът бе осветен от светлините на казиното, а навън нямаше почти никой. Беше пусто, само двете горили на входа, които пазеха бяха единствените хора с мен. Имаше пейка на няколко метра от казиното и седнах на нея. Тя, за разлика от пространството пред казиното, което бе осветено, се намираше на по-затъмнена част, където трудно можеш да видиш, че има пейка изобщо тук. Загледах се в улицата пред мен и в този момент черен джип спря до казиното. Бащата на Райън-Фабиано и бащата на Пайпър и Микеле скязоха от него, като си говореха доста оживено.
-Струва ми се, че синът ти се дърпа от плана?-каза господин Капалди.
-Не се притеснявай за Роберто! Държа всичко под контрол.-отвърна му Фабиано, а аз вече бях убедена, че тук нещо не е, както трябва. Едно е приятели да ти объркат името, но собственият ти баща също да го направи вече става прекалено подозрително. Трябва да проведа сериозен разговор с Райън. Ако това му е името изобщо. Изправих се от мястото си и се насочих към входа на казиното, но в този момент Райън излезе побеснял. Ходеше бързо и дори ме подмина.
-Райън?-извиках, но той продължи да ходи.-Райън!-тръгнах след него, но той отказваше да ме чуе.-Чакай!-пореден неуспешен опит, но нямаше да се откажа.-Роберто де Лука, спри на място и се върни тук, за да ми обясниш всичко!-след тези мои думи момчето, което преследвах спря и се обърна бавно към мен.
-От...от къде знаеш?-попита тихо, едва доловимо. Направих няколко крачки напред към него, а той изглеждаше изплашен и объркан.
-Това няма значение!-отвърнах, а той присви очи и се приближи по-близо до мен.
-Кой ти каза?-изсъска.
-Никой!-отговорих.
-Кой ти каза?-изкрещя в лицето ми, което ме ядоса още повече.
-Никой не ми каза! Илай няколко пъти се е изпускал и те е наричал Роберто, Пайпър също, си помислих, че е някаква грешка, но когато собственият ти баща те нарече така, тогава се убедих, че има нещо.- повиших тон, а той прекара пръсти през косата си.
-Мамка му, мамка му, мамка му!-ругаеше, докато вървеше напред-назад.-Не трябваше да разбираш така.
-Какво?-попитах объркано.
-Не трябваше изобщо да разбираш!-извика.
-Ще ми обясниш ли какво се случва или да си хвана такси и да отида в хотела при леля и чичо?-скръстих ръце и зачаках отговора му.
-Ще ти обясня, но нека се върнем в хотела.-въздъхна и хвана ръката ми. Задърпа ме към колата и се качихме, а той запали и потегли. Нямах представа с какво може да е свързано всичко това, но се надявам да разбера истината.