Г.Т Юнги
И така малко по малко започнахме да готвим, докато изведнъж Хосок не каза, че трябва да идем до магазина, защото сме нямали нещо.
Джин прати мен, Джънгкук и Техьонг до магазина, а останалите останаха да готвят.
Взехме си пари, якета и всичко нужно. Излезнахме от къщата и се качихме в колата на Техьонг, а той я подкара към маркета.
По пътя си приказвахме, но не много. Джънгкук ме избазика малко как с Т/И не сме се понасяли, а накрая сме станали гаджета. Аз му казах, че и той и Криси са били така и започнахме да се смеем.
Техьонг не разказа как са се запознали с Дияна. Те са заедно от доста време, а не съм чувал как са се запознали.
Някой ден и ние ще разказваме как сме се запознали с Йешим. Защото мисля, че няма други, които са се запознали в такава ситуация, в каквото се намирахме ние преди малко повече от половин година.
Дори не мога да повярвам, че живея с Т/И от седем месеца. Това е много време, наистина много...
Както си мислех и изведнъж Техьонг спря колата. Бързо излезнахме от автомобила и се забързахме към входа на супермаркета, защото все още навън валеше, като из ведро.
Взехме една количка и започнахме да слагаме някакви рандъм неща. Взехме това, за което бяхме дошли, и продължихме да обикаляме из магазина.
Взехме още неща и тръгнахме към касите. Наредихме всичко на касата и започнахме да чакаме. Не след дълго жената започна да маркира нещата, които бяхме взели.
След малко всичко беше в количката. Платихме на касиерката и застанахме встрани, за да напълним покупките в чантите.
След малко бяхме готови. Техьонг взе една чанта и се затърча към колата, като отвори багажника, а ние тръгнахме след него. Оставихме торбите и се качихме в колата, а Техьонг отново я подкара.
Не карахме бързо, защото не се виждаше почти нищо. На места светофарите не работеха и се налагаше да чакаме.
Не след дълго бяхме пред къщата на Джин. Слезнахме от колата и взехме нещата, като отново се затърчахме към къщата.
Влезнахме вътре и оставихме всичко в кухнята. Свалихме си якетата и започнахме да помагаме на другите с каквото можем.
Атмосферата беше приятна макар, че бях с момчетата. Искаше ми се да сме двамата с Т/И.
Капките дъжд се спускаха по прозорците. Беше приятно.
След малко яденето беше готово и всички се качихме, за да събудим момичетата.
Аз влезнах в стаята и видях Т/И да си спи на леглото, като беше гушнала една от възглавниците. Аз легнах до нея и започнах да й шептя, но тя не ми обръщаше внимание и дори не помръдваше.
Беше толкова сладка! Цялото и личице беше като смачкано, защото се подпираше на възглавницата. Ръцете й бяха увити около възглавницата и беше плътно до нея.
Дори от възглавницата ревнувам. Тя не заслужава тези прегръдки! Те са за мен.
Дръпнах възглавницата и се приближих до Т/И, а тя ме прегърна и аз се усмихнах самодоволно. Обвих ръцете си около тялото й и започнах да я галя по гърба.
- Т/И, трябва да ставаш! Направили сме за ядене.- казах аз, а тя измънка недоволно.
- Ако ти няма да ядеш и аз няма да ям, а съм много гладен.- казах аз и тя въздъхна недоволно, след което се изправи в седнало положение и потърках очите си.
Аз се приближих до нея и започнах да я целувам по цялото лице, а тя ми се усмихна.
- Хайде!- каза тя и ме хвана за ръката, като тръгнахме към долния етаж. След малко бяхме в кухнята и почти всички бяха там.
Седнахме на масата и останалите дойдоха. Започнахме да се храним, а момичетата гледаха доволно.
- Ей, доживях веднъж и ти да ми сготвиш!- каза Юна и целуна Намджун, а всички се засмяха.
Продължихме да се храним, говорехме си, смеех ме се, а аз не отделях поглед от Т/И, която слушаше съсредоточено всеки един от групата.
Не след дълго се нахранихме. Започнахме да оправяме масата и да мием съдовете.
След малко бяхме готови с всичко. Едни предложиха да гледаме филм, а други казаха, че ще си идат в стаите.
- Хайде да се качим горе!- казах аз, като хванах Т/И за ръката, а тя ми кимна.
Започнахме да се изкачваме бавно нагоре по стълбите и не след дълго си бяхме в стаята.
Т/И каза, че ще се изкъпе, а а аз седнах на леглото и започнах да си зяпам телефона.
Не след дълго вратата на банята се отвори и от там излезна Т/И само по кърпа. Тя ме погледна и бързо си взе дрехи, като се върна в банята.
Явно я е срам от мен, но защо?
След малко Т/И излезна от банята и легна на леглото, а аз се настаниха до нея, като я целунах няколко пъти.
- Срам ли те е от мен?- попитах аз директно, а Т/И се замисли, след което ми кимна. Как може да е толкова сладка?
- На искам да се срамуваш от мен! Аз няма да ти направя нещо, което не искаш или-
- Не! Изобщо не съм си помислила такова нещо!- прекъсна ме тя, като сложи пръст на устните ми.
- Просто искам да бъдеш спокойна!- казах аз и тя кимна. Дали наистина ще се отпусне? Няма да й се сърдя ако не се отпусне, но така и на мен ще ми е неловко, че на нея й е неловко заради мен.
- Юнги, знаеш ли, че си много мил и добър?- попита ме Т/И, а аз и се усмихнах.
-А ти си най-прекрасното момиче, което съм срещал някога.- казах аз и я целунах, като задълбочих целувката.
След малко се отделихме задъхани, а аз целунах още няколко пъти Т/И, след с което я придърпах към себе си и я прегърна много силно.
Седяхме си така прегърнати, в пълна тишина, докато изведнъж не се чу гръмотевица и тока в целият квартал спря.
През прозореца се виждаше само тъмнината на другите къщи. Т/И се стресна от гръмотевицата и се сгуши в мен, а това значеше, че я е страх.
Целунах я по челото и започнах да я галя по косата, за да я успокоя. Не след дълго Т/И започна да диша тежко, а това значеше, че е заспала.
Дръпнах одеалото и ни завих, след което и аз съм заспал.