The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕ...

By yoonlandia1

29.2K 1.7K 434

🪐Започната:16.12.2020🪐 🪐Завършена...🪐 《Предварително се извинявам за всички допуснати грешки》 More

/1\
/2\
/3\
/4\
/5\
/6\
/7\
/8\
/9\
/10\
/11\
/12\
/13\
/14\
/15\
/16\
/17\
/18\
/19\
/20\
/21\
/22\
/23\
/24\
/25\
/26\
/27\
/28\
/29\
/30\
/31\
/32\
/33\
/34\
/35\
/36\
/37\
/38\
/39\
/40\
/41\
/42\
/43\
/44\
/45\
/46\
/48\
/49\
/50\
/51\
/52\
/53\
/54\
/55\
/56\
/57\
/58\
/59\
/60\
/61\
/62\
/63\
/64\
/65\
/66\
/67\
/68\
/69\
/70\
/71\
/72\
/73\
/74\
/75\
/76\
/77\
/78\
/79\
/80\
/81\
/82\
/83\
/84\
/85\
/86\
/87\
/88\
/89\
/90\
/91\
/92\
/93\
/94\
/95\
/96\
/97\
/98\
/99\

/47\

299 18 2
By yoonlandia1


Г.Т. Т/И

Изведнъж Юнги се изправи.

- Хайде да тръгваме.-каза той, а аз кимнах. Станахме от леглото и взехме всичкия багаж.

Излезнахме от апартамента и аз заключих вратата, след което тръгнахме надолу по стълбите и не след дълго бяхме извън сградата.

Качихме багажа в колата на Юнги и влезнахме вътре. Той запали автомобила и го подкара.

Имаше тиха музика за фон, докато с Юнги си говорехме спокойно.

Изведнъж спряхме и започнахме да чакаме, защото се бяхме озовали в задръстване.

- Мразя задръстванията!- оплака се Юнги раздразнено. Дори когато е ядосан е супер сладък.

- Защо ме гледаш така?- попита ме Юнги, а аз повдигнах рамене.

- Много си сладък когато си ядосан и като цяло през цялото време.- казах аз, а той ми се усмихна. Наистина е много сладък.

Надигнах се от мястото си и го целунах по устните, а той се усмихна.

След време движението се оправи и Юнги отново подкара превозното средство и не след дълго бяхме пред къщата на Джин.

Паркира колата и си взехме багажа, като влезнахме вътре при останалите. Момчетата седяха пред телевизора и гледаха някакъв мач, а момичетата бяха на масата и си приказваха за нещо.

Ние с Юнги тръгнахме нагоре към стаята, за да си оставим багажа и не след дълго бяхме в стаята.

Оставихме си нещата и отново легнахме на леглото, като започнахме да се прегръщаме и изведнъж Джимин нахлу в стаята със Саша и започнаха да ни се смеят.

- Ставайте ще излизаме!- казаха те и излезнаха от стаята.

- Хайде да не ходим!- каза Юнги, а на мен ми се разхождаше и то много.

- Ходи ли ти се?- попита ме Юнги.

- Да, но ако ти не искаше ще си останем тук.- казах аз.

- Щом искаш ще се разходим. Времето започва да се стопля и няма да е зле да направим малка разходка, а и ще е забавно с останалите.- каза той и се засмяхме.

Станахме от леглото и се оправихме набързо, след което слезнахме при останалите и тръгнахме да се разхождаме.

Вървяхме бавно по улиците и вече бяхме почти в центъра, който не беше никак близо до къщата на Джин.

Беше на около 30 минути пеша, но тъй като ние сме бавни ни беше още по-далеч. Започнахме да се оглеждаме и да се чудим какво да правим.

Спряхме за малко, за да може някой да влезне до магазина и след него се втурнаха още, а накрая излезнаха с няколко торби.

Започнаха да ни раздават сладолед, а ние гледахме доволно и се смеехме.

Ядяхме сладоледа и се разхождахме, но изведнъж започна да гърми и се изсипа дъжд. Всички започнахме да тичаме и да се крием под дърветата.

Юнги ме беше хванал за ръката и седяхме под едно дърво, усмихвайки се един на друг. Атмосферата беше прекалено романтична, за да се сдържам и да не целуна Юнги.

Приближих се до него и увих ръцете си около врата му, като го придърпах и слепих устните ни. Той поиска вход и след това се заигра с езика ми.

След малко се отделихме поради недостиг на въздух и от виканията на членовете на групата ни.

Дъжда продължаваше да се сипе, като из ведро, а ние вече бяхме чисто мокри. Започнахме да си правим знаци и да си викаме. Накрая се разбрахме да тръгваме, защото нямаше смисъл да продължаваме да седим.

Всеки се хвана под ръка с някой и тръгнахме да вървим към къщата на Джин. Говорехме си и се оплакваме колко ни е студено, а момчетата започваха да ни прегръщат, за да ни стоплят.

Г.Т Юнги

След малко щяхме да сме пред къщата на Джин. Момичетата бяха замръзнали и им се спеше, затова вървяхме по-бързо, или някои от тях бяха качени на гърбовете на момчетата.

Т/И също вървеше със затворени очи и се беше хванала за мен, за да не падне. Цялата беше мокра и трепереше, аз спрях на място и й направих знак да се качи на гърба ми.

Тя се качи и се облегна на мен, като усещах как дъхът й се разбива във врата ми.

След малко бяхме пред къщата на Джин. Влезнахме вътре и всеки пое към стаята си. Аз оставих Т/И на леглото и започнах да ровя из дрехите й, за да намеря нещо с което да й е удобно, но нищо не ми харесваше.

Извадих от моята раница една тениска и се зачудих дали да събудя Т/И, за да се преоблече или да я преоблека сам.

След дълго мислене реших, че ще я събудя, защото може да се почувства неудобно, че аз съм я преобличал, а аз не искам да я притеснявам.

Започнах да побутвам Т/И и да й говоря и не след дълго тя се събуди. Казах й да влезна в банята и да се преоблече.

Тя стана от леглото взе тениската и влезна в банята, а аз си взех дрехи и се преоблякох набързо. След малко вратата се отвори и от там излезна Т/И само с тениската ми.

Беше толкова сладка и красива, че не можех да отделя поглед от нея. Тя легна на леглото и се зави, а аз легнах до нея и започнах да я наблюдавам и да я галя.

Как може да е толкова прекрасна, дори когато спи?

Целунах я няколко пъти, след което я прегърнах и поседях малко така, докато в стаята не влезна Техьонг и не ми направи знак да излезна.

Станах бавно от леглото, за да не събудя Т/И и излезнах от стаята, като тръгнах надолу по стълбите.

След като вече бях долу, заварих момчетата да седят на масата и да обсъждат нещо.

- Какво правите?- попитах аз и привлякох вниманието им.

Седнах на масата до тях и те започнаха да ми приказват. Искаха да направим нещо за ядене, докато момичетата спат, защото часа все още беше 16:13, а не бяхме яли от сутринта насам.

След дългият разговор, в който се чудехме какво да сготвим, накрая решихме. Станахме от масата и започнахме да правим за ядене.

Тъй като имаше няколко като мен, които не могат да готвят, Джин ни казваше какво да правим, а ние го слушахме.

И така малко по малко започнахме да готвим, докато изведнъж...

Continue Reading

You'll Also Like

45.6K 1.6K 74
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...
31.6K 1.3K 55
На нея й трябваше работа,за да издържа себе си и дъщеря си.На него му трябваше домашна прислужница. Упознаха се,харесаха се и в тоя момент се появи б...
227K 9.2K 87
Къдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да...
85.4K 3.6K 53
Аз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в...