Сънгчан обикаляше нервно из стаята си, докато Чонло и Джисънг го гледаха. Притесняваше се от това, че ще излезе заедно с Шотаро.
-Какво толкова се напрягаш пък сега?-попита отегчено китаецът, след което извъртя с досада очи.-По-трудното вече мина. Хьонг ти прие поканата и ще излезе с теб, така че няма смисъл да се тревожиш.
-Как да не се тревожа!? Ами ако се изложа по някакъв начин!?
-Ти и без това ще се изложиш, така че не му мисли толкова.
Щом чу това, Сънгчан се спря на място. Обърна се към другите две момчета и се намръщи, гледайки към китаеца.
-Много смешно няма що.-измрънка ядосано той, след което извъртя очи и отново се зае да обикаля стаята си.
-О, стига де, какво толкова?! Не е толкова трудно, че да се притесняваш!-възкликна с досада Лоло, след което реши да спре да се занимава с най-добрият си приятел и да обърне внимание на по-малкия до себе си.-Джисънг, какво каза Джемин хьонг?
По-малкото момче го погледна за момент, след което извади телефонът си. Отключи го набързо и отвори чата си с Джемин. Показа го на момчето до себе си, което щом го прочете кимна.
-Това е добре, значи вече сме готови с поканата за партито.-каза на глас Чонло.-Е, остава ни само да ти изберем прилично облекло и сме готови.
-Но и темите за разговор също имат значение.-обади се тихо Джисънг, привличайки вниманието на другите две по-големи момчета.
-Джис...-започна заплашително Чонло, но бързо бе прекъснат от най-добрият си приятел.
-Подкрепям напълно Джисънг!-почти извика Сънгчан, усмихвайки се широко и доволно към по-малкия, което видимо издразни приятелят му.
-Не слушай какво говори гаджето ми!-каза ядосано китаецът и удари леко зад вратът момчето до себе си, което се хвана за удареното място.-Той е още малък и не може да разбере какво е да си голям.
-Имаме година разлика.-измрънка Джисънг тихо и поклати леко глава, спечелвайки си още един удар.
-Недей се обажда сега!-скара му се китаецът.-На чия страна си в момента!? Нали осъзнаваш, че се опитаме да накараме Сънгчан да не се притеснява от срещата си с Шотаро хьонг.
-Но няма ли да е по-добре, ако репетираме малко, за да може да той да е сигурен по време на срещата му?
-Джисънг е прав! Нека репетираме!-подкрепи го отново Сънгчан.
Чувайки това, Чонло се намръщи. Обърна се към гаджето си и го удари по рамото, при което другото момче изохка и се хвана за удареното място.
-Ти си виновен за това.-измрънка недоволно той, след което отново го удари.
-Добре де, разбрах го вече. Спри да ме удряш по рамото.
°•°•°•°•°•°•°•°
Шотаро оправяше косата си, когато изведнъж забеляза образът на братовчед си в огледалото, при което веднага се стресна и подскочи, стряскайки се. Обърна се назад към него, виждайки намръщеното му изражение.
-Х-хьонг.-каза той, поставяйки дясната си ръка върху гърдите.-Кога пристигна? И защо си тук?
-Не исках още да се прибирам и затова реших да видя малкия си братовчед, но като гледам той се подготвя за някъде.-отговори му Юта и повдигна вежда след малко.-Къде ще ходиш?
-С Хечан и Ронджун ще излезем навън. Обещаха да ме разведат из градът.-той се усмихна широко, а по-големият му кимна в разбиране.
-Аз си помислих, че ще ходиш на среща.-подхвърли Накамото и тъкмо щеше да се обърне и да излезе, когато думите на другия го заковаха на място.
-Ами всъщност след няколко дни ще ходя.
Очите на Юта се разшириха и той се обърна към по-малкия, поглеждайки го шокирано и притеснено.
-Я пак?!-възкликна той.-Стори ми се, че каза че ще ходиш на среща.
-Ами...-Шотаро сведе смутено поглед надолу, засрамвайки се. Не очакваше подобна реакция от братовчед си.-Наистина ще ходя.
-С кой?! От нашето училище ли е?! Познавам ли го?! Водел ли си го тук?! Добре ли се познавате?! Изобщо говорели ли сте си някога?!-започна да засипва другото момче с въпроси, успявайки да го накара да се зачерви и смути още повече.-Това момче знае ли, че си ми братовчед?! Ако да - то тогава е добре запознат с това, че ще му потроша зъбите, ако посмее да ти направи нещо, нали?! Ако не знае - му кажи какво ще се случи, ако дори посмее да те разплаче!
-Хьонг!-измрънка смутено по-малкият, след което покри лицето си с ръце. В момента се чувстваше толкова засрамен.
-Какво!? Не съм казал нищо лошо! Единствено пазя малкият си братовчед!-защити се Юта, след което се подпря на вратата, скръствайки ръцете си пред гърдите и намръщвайки се още повече.-Та аз все още чакам да разбера кое е това момче, което се е осмелило да те покани на среща.
-С-сънгчан от отборът ти по ф-футбол.-отговори тихо Шотаро, надявайки се съвсем малко другия да не бе чул добре името на корееца.
Накамото погледна ядосано към братовчед си, щом чу името на кавалерът му. Това било значи. Вече всичко се свързваше. Сънгчан пропуска всяка тяхна тренировка в петък, за да може да отиде на репетициите на клуба по танци, за да може да зяпа Шотаро.
-Значи през цялото време е бягал, за да може да те гледа, така ли!?-възкликна възмутено той и удари вратата, стряскайки по-малкия японец.-Не мога да повярвам колко безотговорна е негова постъпка!
-Хьонг, за какво говориш?-попита объркано Шотаро.-Кой е бягал от тренировките си?
-Скоро ще разбереш.
Това бяха последните думи на Юта, след което той излезе от стаята на малкият си братовчед и се насочи към входната врата. След малко той вече бе излязъл от къщата и вървеше устремено към квартирата си, която споделяше с Тейонг. Със сигурност вече разбираше за какво му говореше корееца преди няколко дена.
°•°•°•°•°•°•°•°
Юта отвори входната врата на апартамента си с гръм и трясък, успявайки да стресне съквартиранта си, който в момента готвеше в кухнята им.
-Какво си се разблъскал, по дяволите!?-развика се Тейонг, заставайки пред него със скръстени ръце.
-Ти си знаел, нали!?-възкликна ядосано той.
Кореецът не разбра какво имаше в предвид другия за това сви рамене, гледайки го объркано.
-Не знам за какво говориш.-отговори му.-Ако обичаш, бъди по-точен.
-Знаел си, че Сънгчан ходи на репетициите ви, за да може да зяпа Шотаро!-почти извика японецът, което успя да намръщи другото момче.-Знаел си, но все пак нищо не ми каза! Защо го премълча от мен!?
-Не съм го премълчавал.-отвърна простичко Те.-Това, че ти просто не можеш да забележиш очевидните неща, не означава, че крия нещо от теб.
-Щом знаеш, че не ги забелязвам, то тогава трябваше да ми кажеш!
-И ако ти бях казал, ти щеше да тормозиш Сънгчан, защото си е паднал по по-малкият ти братовчед нали?-погледна го скептично кореецът, след което извъртя очи, обърна се и тръгна към кухнята, за да довърши това, което готвеше.
Накамото го последва и след няколко секунди двамата вече бяха в кухнята. Тейонг се бе настанил пред котлоните и явно пържеше нещо, а Юта се бе подпрял на масата, гледайки го недоволно.
-Все пак трябваше да ми кажеш, че между тях има нещо!-продължи да спори японецът.
-И да попреча на двама влюбени да се обичат? Ами не, благодаря.-отвърна другият.-Освен това двамата са си говорили само веднъж.
-Но вече имат среща.
-О, така ли? Това е чудесно, наистина смятам, че ще си паснат.-Те прехвърли част от храната в една чиния встрани от него.-Може да седнеш, след малко съм готов с храната.
Японецът му кимна и се настани на своето място. Той продължаваше да се взира в гърбът на другия, чудейки се дали да го подхване въпроса за преместването на другия, което Джони му бе споделил преди няколко дни.
-Вярно ли е, че ще се местиш?-реши да рискува и го попита, а пък другия щом го чу сякаш замръзна на място.
-Откъде знаеш?
-Джони се изпусна покрай мен. Защо всички знаят, че ще се местиш без мен?
Тейонг въздъхна, след което прехвърли остатъка от храната в тигана в друга чиния. Взе двете порции и ги занесе на масата, слагайки едната пред съквартиранта си, а другата на своето място. След това се намести на мястото си и погледна сериозно към японеца.
-Още не съм го решил дали да го правя.-призна си той.-Причината, че обмислям да се преместя е че искам да опитам да живея самостоятелно. Искам да започна да свиквам да бъда самостоятелен.
-Ти си самостоятелен.
-Щом живея с теб, не съм самостоятелен. Винаги знам, че ако ми трябва помощ за нещо, било то смяна на крушка или пък подпомагане за наема, ти ще ми помогнеш. Не искам да има хора, на които да разчитам. Искам да съм сам.
Чувайки оправданието му, Юта поклати отрицателно глава.
-Не може.
-Моля?-Те го изгледа намръщено.-Не може ли ми каза току-що?
-Да.
-И защо пък да не може?!
-Защото аз ще умра, ако не ме гледаш.-заяви твърдо той.-Ти ми готвиш, ти ми чистиш и переш. Нищо от това не бих направил като хората, ако се налагаше сам да го правя.
-Искаш да ми кажеш, че не мога да се изнеса, защото няма кой да те гледа?
-Точно така!
В първият момент, Тейонг го гледаше иронично и ядосано, но постепенно започна да се смее. Като се замислеше двамата наистина бяха твърде свикнали да живеят заедно и ако оставяше другия, нямаше да може да се справи.
-Добре, няма да се местя.-примири се той.
-Идеално.-възкликна Юта, което отново го разсмя.
°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️