Гледна точка на Вероника
Не знам защо се държаха така странно Илай и Райън вчера. Напоследък са ми доста съмнителни и имам чувството, че крият нещо. Но дори и да е така, това не е моя работа, нали? Най-странното от всичко е, че Микеле също ме покани да отида с него във Флоренция и спомена, че всички ще бъдат там. Райън каза, че няма да имат възможност да заминат, но Микеле беше сигурен в думите си, че ще бъдат там. Може би Райън иска да ме разкара и затова лъже, че няма да ходят. Не знам, но твърде много задълбочавам в това и не мога да се съсредоточа върху ученето. Опитах отново да прочета записките си, но този път бях прекъсната от телефона. Беше Райън и му вдигнах.
-Ало?
-Хей, Вероника! Всъщност се оказа, че ще можем да отидем до Флоренция. Ще се радвам, ако се присъединиш към нас.-предложи, а аз бях изненадана.
-Не знам, трябва да си помисля.-отговорих и чух въздишката му.
-Добре, ще те оставя да си помислиш. Но искам да знаеш, че ще ми бъде много скучно без теб.-опита да ме разубеди, а аз се засмях.
-Ще ти дам отговор днес следобед. Имам лекции по-късно днес, надявам се да си на смяна?-отвърнах.
-Да, на работа съм цял ден, така че не се притеснявай.
-Страхотно! Ще се видим по-късно.
-До после!-каза преди да затвори.
Чудесно, сега трябва да взимам решение дали да отида до Флоренция. По принцип нямам нищо против, но все още не съм опознала Италия и хората тук. Няма да ми бъде особено спокойно. Макар че, леля и чичо са във Флоренция и може да отседна в техния хотел и така ще съм по-близо до тях, ако случайно се случи нещо. Ще им се обадя довечера, за да им кажа, а сега да се захващам отново с ученето, защото съм тук все пак заради това. Но телефонът ми отново звънна и започвам да си мисля, че просто не ми е писано да уча. Този път беше мама.
-Здравей, мамо!-поздравих я след като вдигнах.
-Какво правиш?-попита ме тя, а аз се усмихнах.
-Опитвам се да уча, но нещо не ми се получава. Вие как сте?-отвърнах.
-Добре сме, не се оплакваме. Ако имаш много да учиш, да затваряме!-предложи жената в слушалката.
-Не, аз тъкмо приключвах. Има ли нещо ново при вас?
-Не мисля. Довършваме ремонта на къщата, а баща ти се ядосва, че не може да сглоби един рафт.-обясни мама и се засмях.-При теб нещо ново?-върна въпроса, а аз прехапах устни.
-Уикенда може да ходя до Флоренция.-споделих й.
-С кого?-попита.
-Едни приятели. Леля и чичо са там, така че няма от какво да се притесняваш.-успокоих я.
-Не знам, не мислиш ли, че е рано да се впускаш в пътешествия? А и трябва да учиш.-напомни ми, което ме накара да извъртя очи.
-Спокойно! Добре съм с учението, а и няма да бъде лошо да попътувам малко из Италия. Все пак ако ще живея тук, ще е добре да опозная територията.-казах.
-Добре, но внимавай!-предупреди ме тя. Нямаше как да не се разминем без този израз.
-Разбира се! Сега ще затварям, защото трябва да се оправя за университета. Ще говорим пак довечера, обичам ви!-отвърнах и затворих телефона.
Оправих се за университета и тръгнах от вкъщи. Качих се на градския транспорт и за по-малко от 20 минути вече бях пред спирката на университета. Слязох от автобуса, като веднага се запътих към кафенето. Нямах търпение да кажа на Райън, че ще отида с него. Бях развълнувана, защото винаги съм искала да обиколя Италия, а сега ми се дава възможност малко по малко да го направя. Влязох в кафенето и се огледах, но никъде не видях нито Райън, нито Илай. Реших да ги потърся в склада, където Райън ме заведе един път да говорим. Отворих вратата, но се изненадах при гледката. Очаквах всичко друго, но не и да видя Илай и Лари да се натискат.
-Аз...съжалявам, че ви прекъсвам.-казах шокирано и побързах да изляза от помещението, но някой хвана ръката ми и ме дръпна вътре, като затвори вратата.
-Вероника, това което видя трябва да го запазиш в тайна!-каза Илай и двамата изглеждаха притеснени.
-Аз нищо не видях.-отвърнах и гледах навсякъде из склада, освен към тях. Чувствах се неловко от цялата тази ситуация.
-Моля те, обещай, че няма да кажеш затова на Райън.-помоли ме Лари.
-Нищо няма да кажа, това не е моя работа! Но си мислех, че си падате по момичета?-най-накрая се осмелих да ги погледна. И двамата изглеждаха засрамени.
-Ами и двамата сме бисексуални.-отговори тъмнокосият.
-Не е вярно, аз съм би, ти си просто гей!-поправи го Илай.
-Но ти се занимаваш с всяко момиче, което видиш?-погледнах го объркано.
-Ние не сме във връзка. Просто... се забавляваме.-обясни той, а Лари го погледна накриво.
-Ясно! Няма да кажа на никого за това, може да ми имате доверие. Но не мисля, че трябва да го криете от Райън, все пак сте приятели.-посъветвах ги и в този момент вратата на склада се отвори и през нея влезе Райън.
-Вие какво правите тук?-попита изненадано.
-Амии, тъкмо им казвах, че ще дойда с вас във Флоренция.-отговорих бързо..
-Какво?-и тримата казаха в един глас.
-Супер, няма да ми бъде толкова скучно.-зарадва се Райън.
-Роберто, може ли да поговорим?-попита Илай, а Лари го ръгна с лакът в корема.-Исках да кажа Райън. Постоянно го бъркам с братовчед си.-поправи се той и се засмя нервно.
-Разбира се, че може да поговорим, Илай. Но ще трябва да изчакаш смяната ни да свърши.-усмихна му се Райън и присви очи.
-Аз трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно или утре!-казах и ги погледнах за последно преди да изляза.
Влязох в университета и отидох в стаята, където щеше да се състои първата лекция. Ема вече бе на мястото си и ме чакаше. Седнах до нея и й се усмихнах. Блондинката не ми изглеждаше много в настроение, но въпреки това успя да ми отвърне на усмивката. Отместих леко поглед зад нея и видях как Микеле беше на телефона си и изглеждаше замислен. Лекторът влезе и започна да преподава. Не слушах през по-голямата част от часа, защото се бях задълбочила в размисли за Флоренция, за Лари и Илай и най-вече Райън. Струваше ми се напрегнат и изморен. Явно се натоварва доста на работа, защото под очите си имаше тъмни кръгове. Опитах да разгоня всички тези мисли и да се съсредоточа, върху човека, който обясняваше неща за софтуера.