Лиъм: Кървиш ли? *ахна и хвана с пръсти покривалото, което ме закриваше. Изтръпна кожата ми и имах чувството, че ме бодат стотици малки иглички! Искаше да погледне, но аз не му позволих да го вдигне. Срамувах се! Кое момиче би показало такова нещо на момче!* Ще извикам баба!
Аз: Тя тук ли е?
Лиъм: Да, баба е тук, но мама излезе!
Аз: Днес май не остана човек на който не съм се излагала.
Лиъм: Какво? Да не го чувам за втори път! *излезе през вратата и веднага след минути влезе една възрастна жена с усмихнато лице.*
???: Здравей, момиче! Колко много си пораснала, беше мъничка когато идваше в нас!
Аз: Здравей, бабо... ъъ...
???: Баба Роси!
Аз: Здравей, бабо Роси!
Баба Роси: Даря ми разказа всичко! Каза че тя е стопирала нещата. А Лиъм ми казва че кървиш. Може ли да погледна?
Аз: Ами... да!
*Баба Роси се приближи до мен и повдигна леко юргана и видя кървавия чаршаф.*
Баба Роси: Кога трябва да ти дойде?
Аз: Днес коя дата сме?
Баба Роси: 22-ри сме!
Аз: По принцип ми идва към края на месеца!
Баба Роси: Просто ти е дошло! Това не е от изнасилването!
Аз: Ооо, Боже!!!Наистина ли?*отново плачех, но този път от радост, силно я прегърнах беше толкова топла, миришеше ми на бабина прегръдка. Чувствах я като моя баба.*
Баба Роси: Плачи, чедо, плачи! Излей си болката! Поплачи тази черна, грозна мъка! *повече от десет минути бях в прегръдките на тази мила жена. Тя мълчеше, а аз плачех.* Мила искаш ли да извикам, Лиъм!
Аз: Не!* Изпъшках хващайки корема си. Боляха ми ставите и мускулите, получавах крампи от време на време, леко врата ми се схващаше. Имах режеща болка под корема и в кръста. Осезавах едно дребно, гадничко създание в долната част на корема ми, което злобно се опитва да си прокопае път през червата ми и да излезе навън, разкъсвайки вътрешностите.*
Баба Роси: Добре ли си?*тревожно попита.*
Аз: Да, ще свикна! От време на време боли!
Баба Роси: Ще ти донеса хапче!*стана от леглото* А ти можеш през това време да си вземеш успокояваш душ!
Аз: Съжалявам за чаршафа! Ще го измия! *отвих юргана, приготвяйки се да стана.*
Баба Роси: Не го мисли и това! Направо ще ги хвърля и без това е стар!
Аз: Но...
Баба Роси: Няма но! Банята е отсреща! Има и превръзки в шкафа. Само, че няма чисто бельо! Ще кажа на Лиъм да отскочи до мола!
*Стана ми толкова неловко, когато изрече това. Чувствах се нищожно. Да споделям толкова интимен момент с не кой да е, а с Лиъм и баба му, ми беше странно. *
Аз: Не...*тя пак ме прекъсна*
Баба Роси: Точка по въпроса! Ще можеш ли да станеш? *тя подаде ръка, хванах я и бавно станах. *
Знам, че цикълът не е нещо, от което да се срамувам. Ние жените лично се гордеем с него. Той показва, че сме жизнени, здрави жени и ни напомня периодично колко сме силни, но мен ме унижаваше точно в този момент. Бях толкова уязвима и ранима.
Усещах нервното напрежение в мен: безпокойство, раздразнителност, обидчивост, желание да плачете, конфликтност, внезапни изблици на гняв, лошо настроение. Абе сложно е, емоциите ми се бяха заплели. Поне след една седмица ще съм си наред!!!*