Гледна точка на Райън (Роберто)
След като Вероника си тръгна, татко беше ядосан и не говреше с мен през цялата вечер. Илай продължи с опитите да впечатли Пайпър, но тя не му обръщаше особено внимание и се залепи за мен. Лари пък беше замислен и реши да намери решение в алкохола. Микеле ми лазеше по нервите, както винаги и едва се сдържах да не му забия един. Прибрахме се в 6 сутринта, но изобщо не можах да спя. Мисълта, че баща ми ще тръгне след Вероника не ми даваше мира. Трябва да направя нещо преди да бъде твърде късно. Към 8 вече се отказах да спя и си взех телефона. Написах съобщение на Вероника да се видим по-късно, но все още не ми беше отговорила.
-Роберто?-Илай почука на вратата, а аз се изненадах, че беше буден толкова рано.
-Влез!-казах му и той отвори леко вратата. Пристъпи бавно в стаята и седна на леглото до мен.
-Какво ще правиш с Вероника?-попита с дрезгав глас, а аз въздъхнах.
-Не знам. Трябва да измисля как да откажа баща ми от нея.-отговорих.
-Колкото и да уважавам баща ти, няма да позволя да я нарани.-каза момчето до мен и го погледнах.
-Защо? Ще си навлечеш проблеми, ако не изпълняваш заповедите му.-отвърнах, а Илай се усмихна леко.
-Кой каза, че няма да ги изпълнявам? Просто ще забавя нещата, колкото мога. А и Вероника ми е приятелка, не искам да пострада.-обясни той.
-Трябва да измисля добро обяснение за случката снощи, когато се видя днес с нея. Ако реши да ми отговори изобщо.-погледнах отново телефона си, но все още нямаше съобщение от нея.
-Ще ти отговори, просто сигурно спи.-каза светлокосият.
-Лари спи ли?-реших да сменя темата, а Илай, когато чу за американеца, въздъхна шумно и покри лицето си с шепи.
-Не ми говори за него! Не ме остави да спя, докато не получи това, което искаше.-каза, а аз го погледнах объркано.
-Не го ли остави в стаята му?-попитах.
-Ъъ, да, да. Обаче той...ъм... реши, че му се купонясва още и искаше да се върнем в клуба.-отговори леко несигурно и се почеса по врата.
-Ясно.-кимнах и в този момент чух как телефонът ми издава звук, който известява за съобщение и веднага го взех. Вероника най-накрая ми отговори. Искаше да се срещнем след два часа пред университета, а след това да отидем до езерото Комо. Отговорих й, че ще бъда там и се изправих от леглото.
-Какво стана?-Илай ме погледна, а аз започнах да си избирам дрехи.
-Ще се срещна с Вероника след два часа, за да говорим. Надявам се да измисля нещо достоверно и да ми повярва.-обясних и извадих бял пуловер и черни дънки.
-Късмет, братле! После ще кажеш какво е станало. А аз отивам да проверя спящата красавица.-каза той и ме потупа по рамото, преди да излезе от стаята.
Започнах да се оправям и влязох в банята. Взех си бърз душ, пооправих леко косата си, облякох се и пъхнах телефонът, ключовете за колата си и пари в единия джоб на дънките си. Обух бели сникърси и се напръсках с парфюм. Погледнах часа и видях, че съм се оправил точно на време и излязох от стаята си. Слязох по стълбите и тъкмо щях да изляза от къщата, но татко ме спря точно на вратата.
-Dove stai andando?*-попита той с дълбок глас, което ме накара да се обърна.(*Къде отиваш?*)
-Ho del lavoro.*-отговорих, а той повдигна съмнително едната си вежда.(*Имам малко работа.*)
-Non ci vuole molto!*-нареди и аз кимнах.(*Не се бави много!*)
Излязох от къщата и се качих в колата си. Сложих си колана и потеглих към университета, където щяхме да се чакаме с Вероника. Надявам се да не ме разпитва много и да не ми е сърдита, защото не искам да я изгубя като приятелка. Не знам защо я защитавам толкова. За мафиот трябва да бъда безчувствено копеле, но понякога ми се иска да водя нормален живот, да имам приятели и да не мисля за убийства и пари. Искам да живея като Райън, не като Роберто. Роберто е чудовище, което убива без да му мигне окото, отвлича невинни момичета, продава дрога и незаконни оръжия. Не искам да живея винаги под прикритие. Спрях колата пред университета, а Вероника вече беше тук и се качи.
-Здравей!-поздравих я.
-Здрасти!-отвърна ми тихо без да ме поглежда. Очаква се дълг път.
Както и предполагах, остатъка от пътя премина в мълчание. Не знаех дали беше, защото беше сънена или заради случката от снощи. Все пак реших да не започвам разговор, за да не влоша някак си нещата. Когато пристигнахме, спрях колата на паркинга и с Вероника слязохме. Започнахме да се разхождаме и да разглеждаме забележителностите. Езерото Комо беше едно от многото красиви места, които Италия притежава. Момичето до мен изглеждаше впечатлено от гледките пред нея и не пропускаше да заснеме всеки един момент. След като разгледахме повечето неща, седнахме на една пейка.
-Какво се случи снощи?-най-накрая попита и ме погледна.
-Не знам откъде да започна.-поех си дълбоко въздух и премислих нещата още веднъж в главата си.-Виж, знам, че ти казах, че ще имам работа и няма да мога да изляза, но нещата се промениха. С Илай и Лари решихме да отидем на клуб и да се позабавляваме. Не знаех, че и вие ще бъдете там. Както и да е, на сепарето до нас имаше група момчета, които ви харесаха. Чух как си говореха да ви заговорят, а след това да ви заведат до тоалетните и... да се възползват от вас. Нямаше как да стоя просто така без да направя нещо.-обясних, а тя премисляше информацията, която казах току-що. Моля ти се, повярвай!
-Аз... не знам какво да кажа. Благодаря! Мислех, че просто не ни искаш.-отвърна тя, а аз я погледнах.
-Какво? Това са глупости! Аз ви харесвам с Ема, а и все пак сме приятели, нали така?-повдигнах вежди и тя се засмя.
-Разбира се! Радвам се, че сподели с мен истината и се погрижи.-каза момичето до мен, а аз кимнах леко и се загледах в очите й. Само ако знаеше, цялата истина за случилото се, щеше да мислиш по различен начин.
-Искаш ли да отидем да хапнем?-предложих.
-Да, няма да бъде зле!-отговори Вероника и двамата се засмяхме. Изправихме се от местата си и тръгнахме да търсим място за хапване.