Г.Т Т/И
Събудих се от алармата си. Отново на работа. Юнги го няма, а аз съм сама. Не предполагах, че е възможно да ми липсва толкова много.
Станах и започнах да обикалям наоколо. Наистина го нямаше! Беше ми тъжно.
Започнах да се оправям, изкъпах се, облякох се и си направих нещо, за да закуся...сама.
Седях на стола, пред барплота и се хранех сама. Тишина и единствено тишина се чуваше.
След малко се наядох, измих съдовете и се запътих към врата. Отключих я и излезнах от апартамента. Тръгнах надолу по стълбите и не след дълго бях закрачила бавно към кафенето.
Не след дълго бях там, влезнах, поздравих, оправих се и застанах на мястото си. Отворихме кафенето и започнаха да идват хора.
Говорех си малко с Минхе и с Юна, когато беше свободно, но отново ми беше тъжно, а и не се чувствах добре.
През обедната почивка си гледах телефона, чух се с майка ми и баща ми. Искаха отново да се прибера, но им казах, че няма как да стане толкова скоро.
Честно казано трябваше да се разсея някак и да не мисля за Юнги, но не знаех как. Всичко ми беше скучно, или ми омръзваше бързо.
~Skip time~
Работно ми време свърши. Оправих се и си взех нещата, като тръгнах към вкъщи. По пътя се спрях и влезнах в близкия магазин, за да накупя някои неща за вкъщи.
След като бях готова се запътих отново към вкъщи. Вървях бавно и не бързах за никъде, но нямаше и за къде. За празният апартамент ли?! Не!
Изведнъж усетих ръка на рамото си, обърнах се и видях Саша да ми се усмихва.
- Здравей, Т/И! От работа ли се прибираш?- попита ме тя и аз кимнах.
- Как си днес?- попита ме тя. Зле! Не съм добре!
- Добре съм!- излъгах аз.
- Ти как си?- попитах аз.
- И аз съм добре!- отвърна Саша.
За почнахме да си приказваме, докато вървяхме към кооперацията, в която живеем. Честно казано от всички, с които си говорех днес, със Саша ми беше най-приятно.
Тя е добър събеседник. Познавам я от много отдавна и винаги ме е изслушвала и ми е помагала.
Не след дълго бяхме пред кооперацията. Отключих вратата на входа и тръгнахме нагоре по стълбите. Ме след дълго аз бях пред апартамента си, а Саша продължи нагоре.
Отключих вратата и влезнах в пустия апартамента. Отново тишина и нищо друго. Щях да се зарадвам дори ако Юнги беше тук и правеше бъркотия.
Щях да му се скарам, после той щеше да ми се развика и накрая щеше да събере всичко и щяхме да ядем или да си приказваме, или дори да гледаме филм.
Седна и на дивана и отпуснах главата си назад, като започнах да зяпам тавана. Бях изморена от работата и ми беше тъжно, че Юнги го няма. Харесвам го!
Даже го харесвам много, а дори не знам как...
Всичко просто се случи! Не мога да променя нито чувствата си, нито ситуацията в която се намирам в момента.
Станах от дивана и се запътих към банята. Свалих дрехите си и пуснах душа, като оставих водата да се стича по мен. Седях така известно време и накрая излезнах от банята.
Влезнах в стаята си и се облякох. Оставих косата си да изсъхне сама, защото ме мързеше да я изсуша.
Излезнах от стаята си и влезнах в тази на Юнги. Всичко беше подредено, като да не повярваш. Отворих гардероба му и взех една тениска, като я допрях до лицето си.
Миришеше на него. Беше толкова приятно да усещам аромата му...
След малко оставих тениската на мястото й и излезнах от стаята. Не бива да нарушавам личното му пространство.
Отидох в кухнята и започнах да готвя. Все пак няма да седя гладна. Мина около 1 час и храната беше готова. Сложих си в чиния и седнах на масата пред дивана.
Пуснах телевизора и започнах да сменям каналите, докато не попаднах на някакъв филм. Нещо което да ме занимава.
Започнах да гледам към филма, докато се хранех. След време видях, че е минал 1 час, а аз все още не бях изяла и половината. Аз наистина ям бавно, а когато гледам нещо ям още по-бавно.
Продължих да се храня и след малко бях готова. Раздигмах всичко и оправих малко наоколо, колкото мислите ми да не се въртят около Юнги.
Дали щеше да ми звънне, или да ми пише?! Дали аз да му звънна?! Но какво ще му кажа? Ще си помисли нещо, което не трябва и после ще трябва да се оправдавам.
Не, не, няма да звъня, ако той иска да ме чуе ще ми звънне. Не трябва да се притеснявам толкова.
Реших, че искам да се разходя, но ме мързеше. Взех лаптопа и пуснах сериала си. Направих си пуканки, взех си сладолед и се настанихме удобно на леглото в стаята си.
Мислех, че ще се разсеям, но Юнги наистина ми липсваше. Искам да го прегърна и да знам, че е до мен.
Стана ми топло в апартамента, за това реших да поседя малко на терасата, но навън беше прекалено студено и вятърът ме удуха. Часа беше 23:11, а утре отново бях на работа.
Влезнах вътре и отидох в стаята си. Легнах на леглото и се опитах да заспя. Отново не можех да заспя, но нищо ново. Взех телефона си и започнах да разглеждам снимки, които си бяхме направили с Юнги.
Имам и албум, който държа в шкафа. Взех го и започнах да го разглеждам, но видях, че някой е запълнил последните странички и се сетих, че е бил Юнги.
Как ли е намерил албума? Явно и той е влизал в стаята ми, когато ме е нямало.
Беше изкарал най-хубавите снимки и ги беше подредиш в албума, който сега вече беше запълнен със спомени.
След няколко пъти разглеждане на албума започна да ми се приспива. Взех си телефона и отидох в стаята на Юнги. Тази вечер исках да спя там!
Легнах на леглото му и прегърнах възглавницата, като вдишах дълбоко. Аромата му е неустоим, а той самият още повече.
Затворих очи и не след дълго съм заспала.