Гледна точка на Вероника
Не съм се виждала с Райън и Илай от последния път, когато се разхождахме вечерта в центъра. Бях прекалено натоварена с университета и нямах време да се чуя дори с нашите. Предположих, че ще съм натоварена много, но още в началото ли? Хубавото е, че схващам нещата и не съм се депресирала все още. Днес мисля да намина през кафенето обаче и да посетя приятелите си. Петък е и най-накрая ще имам малко време за себе си. Имам само две лекции днес. По принцип трябваше да са повече, но ги отмениха, не разбрах защо. Ема ми писа сутринта, че днес няма да дойде, защото има работа с родителите си и ме помоли по-късно да й изпратя записките си.
Влязох в университета и започнах да изкачвам стълбите, докато не стигнах до етажа, на който имам лекции. Влязох в стаята с компютри и седнах до едно момче, което се бе забило в телефона си и май не усети, че има някой до него. Беше с кестенява коса, дрехите му бяха черни, а на ръката си имаше татус. Той вдигна поглед от устройството в ръката си и ме погледна. Обърнах леко главата си, за да не помисли, че го зяпам и също извадих телефона си от чантата, за да правя нещо докато останалите дойдат.
-Ти си момичето от България, нали?-попита с дрезгав глас, което ме накара да го погледна отново. Сега забелязах, че имаше зелени очи.
-Да...-отговорих тихо, а той присви леко очи и кимна.
-Майка ми е българка.-каза и се усмихнах леко.
-Така ли?
-Мхм.-измрънка и отново заби поглед в телефона си. Явно не е от разговорливите хора, а аз не смятам да му досаждам.-Името ми е Микеле между другото.-добави, а аз се изненадах, че се представи.
-Вероника.-отвърнах и той ме погледна за секунда, усмихна се леко загадъчно и отново отмести вниманието си от мен.
Изглежда потаен и доста интересен човек. Останалите от групата започнаха да се появяват, а след малко и лекторът влезе. Застана на подиума пред всички и обясни какво ще правим за тези два часа. Задачата беше да направим сайт по наш избор. Дълго мислех на каква тема да бъде, но накрая се спрях на колите, тъй като си падам по тях. Ще направя, така че, когато някой въведе дадена марка и модел на автомобил да му излязат всички характеристики, снимки и обяви за колата. Започнах да работя по задачата и да събирам информация за някои модели коли. Избрах си за сега да включа Mercedes C63 AMG, Ford Mustang и Dodge Challenger.
-Падаш си по колите?-Микеле се обади и го погледнах. Взираше се задълбочено в работата ми, а аз бях изненадана, че се поинтересува от това.
-Да, много! Ти за какво правиш?-попитах и погледнах към неговия монитор.
-Видео игри, които набират популярност в момента. Ще направя страница с класация Топ 10 на най-играните игри в последните две години.-обясни, а аз кимнах.
-Добра идея!-отвърнах и той се усмихна.
Продължихме по разработката на сайта, а аз бях толкова задълбочена в работата си, че не усетих кога беше изминал един час и половина. Бях все още в началото, но господинът каза, че ще отделим няколко часа за сайта и съответно това ще ни подготви за изпита, който е след няколко месеца.
-Ще приключите работата си следващата седмица, сега ви освобождавам. Пожелавам ви приятен уикенд!-каза с усмивка на лице господинът и ни освободи. Всеки се изправи от мястото си и събра нещата си.
-Какво ще правиш сега?-попита зеленоокият до мен.
-Ще се отбия до кафенето до университета, за да се видя с едни приятели. Ти?-отвърнах и взех чантата си. Двамата излязохме от стаята и вървяхме в коридора.
-По-късно имам уговорка с едни приятели и си мислех, че дотогава може да прекараме време заедно?-предположи и се почеса по врата. Това момче не спира да ме изненадва.
-Може да дойдеш с мен.-предложих му и излязохме от университета, като се спряхме на тротоара.
-Ако нямаш против?-повдигна вежда.
-Щом ти предлагам значи нямам.-засмях се.
-Добре тогава! Ще ме запознаеш с приятелите си.-усмихна се и двамата тръгнахме към кафенето.
Пресякохме улицата и се насочихме към него. Влязохме вътре и веднага засякох погледа си с Илай, а той се усмихна до уши, но когато погледна към момчето до мен щастливото му лице стана объркано и след това леко ядосано. Не разбрах какво се случи и затова просто се приближихме към него.
-Хей!-усмихнах му се.
-Здравей! Къде се изгуби последните дни?-попита, докато забърсваше една чаша.
-Бях заета с университета. Къде е Райън?-огледах се за синеокото момче, което също работеше тук и го видях да излиза от една врата.
-Вероника!-усмихна се веднага щом ме видя.
-Здравей!-поздравих го, а той ме прегърна.-Това е Микеле, той е от моята група в университета.-представих момчето от университета и Райън го погледна.
-Микеле, значи...-измрънка и подаде ръката си да се здрависат.-Райън, приятно ми е.
-На мен също.-усмихна се загадъчно Микеле и се ръкостиска с Райън.
-Микеле, би ли дошъл за малко? Мисля, че си ми познат от някъде.-Илай го извика и двамата излязоха навън, а Райън ме дръпна в някаква стая. Мисля, че ме доведе в склада, защото беше пълно с всякакви продукти и беше хладно.
-Защо сме тук?-попитах объркано, а той се засмя.
-Защото там беше много шумно, а аз искам да си поговорим на спокойствие. Къде беше тези дни? Не си идвала тук, залипсва ми.-каза, а аз се усмихнах.
-Бях заета с университета и нямах време да ви посещавам, но вече съм свободна. Утре вечер с Ема ще излезем да се позабавляваме в някой клуб, защо не ни придружите с Илай?-предложих му и усмивката му веднага се изпари.
-С удоволствие, но няма да можем. Имаме...важна работа.-отвърна, а аз кимнах. Разочаровах се малко, че няма да бъдат с нас, но ги разбирам.
-Добре, няма проблем. Някой друг път ще излезем заедно.-казах и отместих поглед от него.
-Хей, в неделя мисля, че съм свободен. Искаш ли да отидем до езерото Комо?-попита.
-Да, защо не.-усмихнах се и излязохме от склада.
Илай обслужваше клиенти, а аз се огледах за Микеле, но никъде не го видях. Странно, не очаквах да ме зареже така след като сам предложи да се помотаем заедно. Райън каза, че ще ми направи смути от горски плодове и банан и предполагам, че ще прекарам следобеда си тук.
-Илай, къде отиде Микеле?-реших да попитам, а той се почеса по врата.
-Ъъ, каза, че има работа и трябва да тръгва.-отговори, а аз кимнах.-Лари ще дойде всеки момент и ще ти прави компания, докато смяната ни свърши и след това може да се разходим в парка.-усмихна ми се той, а аз кимнах и седнах на една от масите.
Забих поглед в телефона си и изключих за момент хората около мен. Потърсих Микеле в Instagram и мисля че успях да го намеря. Разгледах внимателно профила му, който беше пълен с постове от най-различни локации. Имаше снимки на Малдивите, Ню Йорк, Париж, Маями, но най-интересното от всички тези места бе, че попаднах на една снимка с момче, което наистина много приличаше на Райън. Натиснах върху поста, за да видя таговете, но момчето, което беше тагнато се казваше Роберто. Явно съм се припознала. Излязох от профила му и приложението и прибрах телефона си. Вдигнах глава и видях, че Лари беше вече тук. Говореше си с Илай, като погледна към мен и ми помаха. Остави момчето зад витрината и се приближи към мен.
-Как си, красавице?-попита той и седна на стола срещу мен.
-Малко изморена, но добре. Ти?-засмях се.
-Супер! Как върви университета? Разбрах от Райън, че учиш нещо с компютри.-заинтересува се от мен.
-Да, уча компютърни науки. За сега всичко е нормално и се справям. Харесва ми!-отвърнах, а той кимна.
Някакъв мъж го потупа по рамото и започна да му говори на италиански, но Лари изглеждаше объркан и не знаеше какво се случва. Опита се да обясни на човека, че не разбира езика, а мъжът се изнерви и просто си тръгна.
-Трябва да науча този език.-измърмори той и се засмяхме.
-Аз също! Откъде си всъщност?-попитах.
-Америка. С Райън сме си близки приятели от малки.-отговори.
-Как решихте да се преместите тук, след като и двамата сте от Америка?-продължих с въпросите, а той се замисли какво да отговори.
-Ъъ... Я, виж! Райън и Илай приключиха със смяната си тук. Хайде, да тръгваме.-каза и се изправи от мястото си. Това беше странно.
Отидохме при момчетата, които вече бяха облечени с нормални дрехи и излязохме от кафенето. Започнахме да вървим надолу по улицата, за да стигнем до парка. Илай и Лари вървяха напред, а с Райън бяхме по-назад. Мислех си да го питам дали познава Микеле отпреди, но реших да не го мисля повече това нещо и да се насладя на разходката.