Гледна точка на Райън (Роберто)
С Лари и Илай изпратихме момичетата и се прибрахме. Прекарах си добре, не знам за тях, но компанията на Вероника ми допада. Забавна е, мила, сладка и да. Лари и Илай се държаха доста странно по пътя за вкъщи, усещаше се някакво напрежение между тях. Лари постоянно се дразнеше с Илай, когато той каже нещо. Не знам какво им става, но понякога се държат странно.
-Кажи сега, какво смяташ да правиш с Вероника?-попита Илай, влизайки в стаята ми заедно с мен.
-Како да правя с нея?-отговорих му с въпрос и съблякох тениската си.
-Очевидно искаш да я впечатлиш. Харесваш ли я?-скръсти ръце и повдигна веджа, а аз го изгледах странно.
-Илай, чуваш ли се? Как ще я харесвам, та ние се познаваме от няколко дена.-отвърнах и седнах на леглото.
-Това са само оправдания.-извъртя очи и седна до мен.-Виждам как я гледаш.
-Знаеш, че не съм сериозен в това отношение, нали?-погледнах го, а той въздъхна.
-Значи тя е като всички останали?-попита и аз кимнах.
-Жалко. Изглеждахте сладко заедно.-наклони глава и го погледнах объркано. Какво му ставаше за Бога?
Някой почука на вратата и двамата насочихме поглед към нея. Лари се подпираше на рамката и ни наблюдаваше внимателно. Погледа му се задържа върху Илай и изглеждаше замислен. Защо и двамата се държат толкова странно? Има ли нещо, което не знам?
-Какво става, Лари?-реших да наруша тишината, която беше неловка за мен.
-Нищо. Реших да ви проверя какво правите.-отговори и разроши леко косата си.
-Обсъждаме Вероника и приятелката й.-обясних му, а той присви очи и погледна отново към Илай.
-Всъщност обсъждаме само Вероника!-уточни той и ме погледна предупредително. Какво?
-И какво толкова я обсъждате?-полюбопитства тъмнокосият и навлезе в стаята.
-Колко добре си пасва с Роберто.-отвърна Илай, а аз извъртях очи.
-Нали? Обаче той не е за нея.-каза Лари и го погледнах объркано.
-Моля?
-Какво ми се молиш, не съм църква! Много добре знаеш какъв си с момичетата, а Вероника изглежда свястно момиче.-отвърна ми той със скръстени ръце.
-Мда. Роберто, не ставаш за нея!-съгласи се Илай, а аз се изправих от мястото си намръщен.
-Vaffanculo!*-изпсувах и им показах среден пръст.(*Майната ви!*)
-Не се обиждай!-потупа ме по гърба Илай и двамата с Лари излязоха от стаята ми.
Какво им става напоследък? Постоянно мислят за любовния ми живот. Мога и сам да се погрижа за това, ако искам, просто сега съм се съсредоточил върху бизнеса на баща ми и не искам да го разочаровам. Да Вероника е готина, но просто аз не се обвързвам. А и, когато разбере кой съм всъщност веднага ще спре всякакъв контакт с мен. Както и да е, влязох в банята, за да се изкъпя. Когато приключих, се върнах отново в стаята си и облякох долнище на сив анцуг. Обмислях да си легна, но преди да го направя забелязах нещо на нощното ми шкафче. Беше бележка от баща ми. Взех я и започнах да чета.
"Утре с теб имаме работа. Ще посетим приятеля ми Фернандо, който закъснява с някои сметки и трябва да си взема парите. Оставил съм ти пистолет в шкафчето, сутринта тръгваме в 8."
Явно утре няма да се ходи на работа. Ще се наложи вместо да си цапам ръцете със закуски, да ги изцапам с кръв. Колко забавно! Поне ще се отърва от тъпата работа за един ден и ще бъда Роберто, вместо Райън. Трудно е да си с две самоличности, но за доброто на мафията се изискват жертви.
***
Събудих се рано сутринта, за да може да имам време да се оправя и да не закъснея. Баща ми мрази, когато някой закъснява и изобщо не е добър, ако му се наложи да чака. Облякох си бяла тениска с черни дънки и кожено яке. Сложих си слънчевите очила, пъхнах пистолета в колана на дънките си и излязох от стаята. Слязох долу и отидох в хола да проверя баща ми дали случайно е тук, но го нямаше и затова излязох навън, където черният джип беше приготвен за тръгване. Подпрях се на Range Rover-a и зачаках баща си, който не се забави много и както винаги беше точно на време.
-Buongiorno, Roberto!*-поздрави ме с равен тон и се качи в джипа на пасажерското място, а аз заех това на шофьора.(*Добро утро, Роберто!*)
Запалих колата и потеглих към мястото, където трябваше да намерим Фернандо. Татко ми разказа за какво става въпрос и както предполагах снощи, ще си цапаме ръцете с кръв. Оказа се, че Фабиано не му дължи само пари, а и се е опитвал да заплаши баща ми, а той много мрази, когато някой му се изрепчи на пътя. Става безмилостен към него и не проявява милосърдие дори и да се извини. Мда, баща ми е безчувствено чудовище, което ще те убие без да му мигне окото.
Паркирах колата пред малка дървена къща в гората. Не очаквах, че ще го нападнем в дома му. Баща ми слезе от автомобила като ми каза да остана тук, докато не ми даде знак. Той влезе в къщата, а аз трябваше да чакам обаждане от него, за да се появя и да застрелям копелето. Потропвах по волана с пръсти, докато чаках шефа да звънне. И той не се забави дълго. Телефонът ми започна да вибрира, което означаваше, че е време. Слязох от колата и извадих пистолета си. Влязох бавно и тихо в къщата, като се опитвах да ги намеря по гласовете им.
-Знаеш, че мразя, когато се опитват да ме заплашват.-чух гласа на баща ми.
-Знаеш, че не си шеф на всички, нали? Не си само ти в този бизнес, Фабиано! Има много хора, които са по-добри от теб. Винаги решаваш проблемите си с убийство. Толкова ли те е страх да оставиш враговете си живи?-попита онзи, а аз влязох в стаята. Татко ме забеляза и се усмихна леко.
-Няма да чакам да убият мен. Избирам да бъда първи.-отвърна му, а Фернандо бръкна във вътрешния джоб на сакото си.
-Не и този път, де Лука!-каза твърде уверено и извади пистолета си, а аз се прокашлях.
-Помисли пак!-казах и в момента, в който се обърна към мен го застрелях. Тялото му се свлече на земята, а кръвта му започна да се стича по пода. Татко го прескочи като се усмихваше доволно.
-Stupido bastardo!*-изплю и излязохме от къщата преди някой да се появи. Качихме се в джипа и потеглих към един от клубовете, защото баща ми имал някаква уговорка с някого.(*Тъпо копеле!*)