Гледна точка на Вероника
Оставаха само още пет минути до почивката ми и най-накрая щях да си отпочина малко. През цялото време си мислех за момчето от кафенето и как с приятеля му се държат наистина мило с мен. Интересни хора си и определено искам да ги опозная повече. Всички тук са ми интересни, но те двамата привлякоха вниманието ми най-много. С Ема се бяхме разбрали след като лекциите приключат да се разходим из центъра на Милано и да хапнем пица. А за събота вечер решихме да отидем в някой клуб и да се позабавляваме. Не съм посещавала нощните клубове тук, но определено искам да разбера как се забавляват хората тук. Професорът, който ни обясняваше нещо за софтуера ни освободи и всички станаха от местата си. Взех си чантата и преди да изляза казах на Ема, че ще се видим полсе.
Излязох от университета и пресякох улицата, за да стигна до кафенето. Видях Райън и Илай да се смеят през прозореца и влязох. Двамата погледнаха към мен веднага щом чуха малкото звънче над вратата, когато я отворих. Изглеждаха радостни от появата ми и се приближих към тях.
-Ciao bella!*-поздрави ме Илай, а аз се засмях леко.(*Здравей, красавице!*)
-Ciao, ragazzi!*-казах и те се спогледаха изненадано. И аз знам някои изрази на италиански.(*Здравейте, момчета!*)
-Vuoi iscire un giorno?*-попита ме нещо, но този път си нямах и на представа какво ми говори и затова го погледнах объркано.(*Желаеш ли да излезем някой ден?*)
-Да продължим на английски.-предложих и тримата се засмяхме.
-Искаш ли нещо?-попита ме Райън и погледнах към него.
-Ам...едно ягодово смути.-отговорих, а той кимна.
-Седни на някоя маса, а аз след минутка ще ти го донеса.-каза и аз кимнах.
Огледах се за свободна маса и погледа ми спря на една в ъгъла до прозореца. Запътих се към нея и оставих нещата си на стола. Настаних се удобно и се загледах през прозореца, докато чаках Райън. Наблюдавах хората отвън и колко спокойни бяха. Никой не бързаше за никъде, всеки се наслаждаваше на момента. Усетих някой до себе си и обърнах глава. Беше Райън с поръчката ми, а в другата си ръка държеше парченце пай. Остави нещата пред мен и се настани на мястото срещу мен.
-Не съм поръчвала пай.-казах объркано, а той ми се усмихна сладко.
-Знам, това е от мен! Приеми го като малък приятелски жест.-отвърна и се засмях леко.
-Благодаря ти!
-Хейй, нали не мислехте да избягате от мен?-Илай се появи и седна до Райън.
-Никога!-отговори съркастично Райън.
-И двамата сте италианци, нали?-попитах и отпих от смутито си.
-Да!-отговори Илай, но Райън го сръчка леко.
-Само той е от тук, аз съм от Америка.-уточни синеокото момче пред мен.
-Ъъ, да! Обърках се.-почеса се по врата Илай.
-Mi scusi, dov'e la toilette?*-появи се някаква жена и попита нещо на италиански. Райън й отговори и се изненадах колко добре говореше езика и не се усещаше акцент.(*Извинете, къде е тоалетната?*)
-Говориш доста добре италиански. Нямаш акцент.-изтъкнах, а момчето срещу мен погледна към приятеля си.
-Това е, защото...живея от доста малък тук.-обясни, а аз кимнах.
-На колко сте всъщност?-така и така се опознаваме реших да попитам.
-Аз съм на 23, а Райън е на 19.-отговори ми Илай, а аз погледнах към Райън.
-Учиш ли някъде?
-Не, занимавам се само с кафенето.-каза той и Илай се засмя. Райън го погледна предупредително, а аз бях объркана защо се държат така странно на моменти.
Говорехме си още около 20 минути и стана време да тръгвам към университета, защото следващата ми лекция щеше да започне всеки момент. Момчетата искаха да излезем вечерта, а аз им предложих да се присъединят към нас с Ема и те се съгласиха. Радвам се, че успях да намеря приятели толкова бързо. Очаквах да бъда асоциална поне половин година, но странно нещата не станаха така, както предполагах.
Влязох в университета и се качих по стълбите, за да стигна до залата с компютри, където щеше да продължи лекцията свързана със софтуерното инженерство. Заех мястото си до Ема и й се усмихнах. Съобщих й за Райън и Илай, че ще се присъединят към вечерната ни разходка, а тя нямаше нищо против. Заслушах се какво говореше мъжът застанал пред нас и си водех записки. Да си призная, очаквах да ми е скучно през повечето време и да не разбирам нищо, но всъщност ми е интересно и схващам повечето неща.
Изкарахме още няколко лекции и най-накрая приключихме за днес. С Ема отидохме до кафенето, за да изчакаме момчетата и да тръгнем заедно към центъра. Не чакахме дълго, защото момчетата се появиха след няколко минути, облечени с нормални дрехи, а не работно облекло. Райън предложи да отидем с неговата кола и се съгласихме. Качихме се в колата му, което ме наведе на мисълта, че трябва да си потърся работа и да събирам пари за кола. Пътувахме около 15 минути и през цялото време обсъждахме някакви неща. Ема доста бързо свикна с тях, както и те с нея. Райън паркира колата и всички слязохме от нея.
-Е, накъде искате да се разходим?-попита Илай.
-Ако искате може да отидем до катедралата и после да седнем да ядем пица на някое заведение?-предложих.
-Аз съм съгласен.-отвърна Райън и погледнах към останалите.
-Ние също.-каза Ема и тръгнахме към катедралата.
Обожавам Милано вечер, особено ако се разхождам около катедралата. Както винаги имаше ужасно много хора, но не мога да ги виня. Ако можех, щях всяка вечер да се разхождам по тези улички. Никога няма да ми омръзне това място.
-Харесва ли ти тук?-Райън ходеше до мен с ръце пъхнати в джобовете на коженото му яке.
-Много. Винаги съм харесвала Милано и Италия като цяло. Това да съм тук сега, да уча тук, да живея тук е сбъдната мечта.-отговорих с усмивка.
-Идвала ли си и преди?-зададе още един въпрос.
-Да, но беше отдавна.-казах, а той кимна.-Ти от колко време живееш тук?-аз бях наред с въпросите.
-От около две години.-отговори несигурно, а аз присвих объркано вежди.
-Нали каза, че живееш тук от доста малък?-погледнах го, а той се замисли кавко да отговори.
-Аз исках да кажа, че като малък идвах често тук.-обясни, а аз кимнах.
Стигнахме до катедралата и седнахме на стъпалата. Ема и Илай си говореха нещо, а аз оглеждах обстановката около мен. На няколко метра от нас, някакъв мъж свиреше на акордеон и придаваше настроение. Забелязах някакво момче да се приближава към нас, а погледа му беше забит в Илай и Ема.
-Лари? Какво правиш тук?-Райън се изправи от мястото си отиде да се здрависа с новодошлия. Въпросният Лари бе с тъмна коса, висок и добре оформено тяло. Илай щом го забеляза, веднага се изправи също да го поздрави, но се усещаше напрежение между тях.
-Кои са тези?-попита той и посочи към мен и Ема.
-Това е Вероника, а това е приятелката й Ема.-представи ни Илай, а ние се изправихме.
-Оо, това е момичето, за което ми говореше, че Роб...-Райън го сръчка в корема и Лари млъкна.-Така де, Райън.
-Братле, казах ти да не казваш!-Илай го погледна предупредително.
-Да, извинявай. А защо не ме извикахте?-попита обиден тъмнокосият и поогледна ядосано към Илай.
-Мислехме, че си зает с... работата си.-отговори Райън като натърти на последната дума. С Ема се погледнахме объркано от държанието им.
-Ами аз приключих с нея! Както и да е, нали нямате против да ви се натреса?-попита Лари.
-Не, разбира се! Ще се радваме да се присъединиш към нас.-отговорих с усмивка.
-Да, смятахме да хапнем пица.-допълни Ема.
-Уу, пица! Страхотно.-зарадва се Лари и тръгнахме да търсим пицария наблизо, защото вече умирахме от глад.