~След няколко месеца~
Минаха три месеца. Вече е декември. Навън е студено, а на мен ми липсва лятото. С Минхе ходим от около месец и съм щастлива с него.
С Юнги сме като котка и мишка. Постоянно се караме, а после се сдобряваме. Говорим си, смеем се, гледаме филми заедно и ни е много приятно. Станахме добри приятели и вече не съжалявам, че живея с него.
Ако бях сама щеше да ми е много скучно. Нямаше да има с кой да се бия и смея. Той постоянно седи на терасата и наблюдава съседката. Мисля, че я харесва. Не я познавам, но не изглежда лошо момиче.
Юнги отново не излиза от вкъщи. Седи по цял ден тук и вика момчетата, а те вече се държат добре и нито викат, нито разхвърлят. Не ми пречат да си върша работата.
Излизаме доста често цялата компания, защото Ивайла харесва Джин, а Джимин си пада по Саша и постоянно ни викат да излизаме заедно. Забавно ни е. Последно време аз си излизам с Минхе и се разхождаме.
Днес е събота. Събудих се рано, а вече от два часа се излежавам в леглото. Поне бях сигурна, че като стана ще има закуска. Научих Юнги поне едни яйца да пърже и почти всяка сутрин ядяхме това, а някой път се връщаше на корнфлейкс с прясно мляко.
Станах от леглото и тръгнах към кухнята. Днес ще се излежавам вкъщи. Излезнах от стаята, но не ми миришеше на яйца. Отидох в кухнята и видях Юнги да прави палачинки.
- Добро утро!- поздрави ме той с усмивка.
- Добро да е, но какво правиш?!- казах аз учудено, а той се засмя.
- Звъннах на майка ми и й казах, че ми се ядат палачинки, но не мога да си направя, затова тя ми каза рецептата и сега се надявам, че са се получили.- обясни той.
Аз взех една палачинка от чинията и я намазах с шоколад. Започнах да я ям и беше вкусна. Вдигнах палци във въздуха в знак, че е вкусно, а Юнги се зарадва като малко дете.
След малко беше готов с палачинките и седнахме, за да закусим заедно. Седяхме и ядяхме в пълна тишина. Никой не казваше и думичка, но вече си бяхме свикнали.
След малко се нахранихме и аз измих съдовете. Върнах се в стаята и си приготвих дрехи, след което отидох в банята и се изкъпах. Облякох се и отидох в хола.
Юнги седеше на дивана и гледаше баскетболен мач, а аз се настаних в края на дивана, като започнах да си зяпам телефона. След малко видях, че Минхе ми е писал и иска да излезнем, а на мен не ми се мърдаше.
Казах му да дойде вкъщи и той се съгласи.
- Юнги, поканих Минхе вкъщи!- казах аз и той се опули насреща ми.
- Ама вие...- каза той като ме посочи, а аз не разбрах за какво говори.
- Какво ние?- попитах аз объркано.
- Ааа, моля те! Къде ще ида аз, неудобно ми е да седя тук.- каза той, а аз си нямах и на идея за какво говори.
- Юнги, добре ли си? Не разбирам какво искаш да ми кажеш.- казах аз, а объркани, а той поклати глава.
- Т/И, ще ми е неудобно...вие да издавате звуци от едната стая, а аз да седя тук.- обясни ми той заобиколно, а аз вече го разбрах.
- Ти добре ли си?! Как ще го направим?! Първо, че е много рано и второ, че ако ще има нещо такова...ти няма да си тук!- обясних аз, а той си отдъхна.
- Ох, добре! Помислих, че ще го...- каза той, като пропусна последната дума, а аз го погледнах злобно.
- Само за глупости си мислиш! Иди и си намери някоя, за да не ти е скучно и да не си фантазираш такива неща с други хора!- обясних аз ядосано, а той ме погледна лошо.
И отново караницата започна. Карахме се и се карахме, докато на звънеца не се звънна. С Юнги си хвърлихме последни заплашителни погледи, след което станах и отворих вратата, а там
стоеше Минхе, който ме прегърна и след което ме целуна.
Поканих го вътре и започнаха с Юнги да си приказват. След малко отидохме в стаята ми и започнахме да си приказваме, да се смеем и така нататък.
Г.Т Юнги
Чувствах се странно когато Минхе и Т/И започнаха да се прегръщат и целуват. Не знам как да го обясня, но сякаш не можех да ги гледам.
След малко те отидоха в стаята на Т/И и ми стана интересно какво си говорят. Отидох до стаята и започнах да слушам.
Говореха си как ще излезнат през другите дни и тем подобни. Смееха се и се шегуваха един с друг.
Аз си влезнах в стаята, защото вече не ми се слушаше. Излегнах се на леглото и започнах да зяпам през прозореца. Навън беше студено и снегът се сипеше на парцали. Беше много красиво.
Не се виждаше почти нищо. Всичко беше потънало под снега и скоро нямаше да се види. Наистина беше красиво.
Продължих да гледам така известно време, но ми омръзна и започнах да зяпам телефона си. След време чух вратата на стаята на Т/И да се отваря, след което чух и смях.
Явно Минхе си тръгва. Погледнах към часа и беше 18:17. Не съм усетил кога се е стъмнило навън и вече не се виждаше почти нищо.
След малко на вратата ми се почука и от там се подаде лицето на Т/И, която се усмихваше широко. Тя нахлу в стаята ми и седна на стола ми, като започна да се върти наляво-надясно.
- Защо си радостна?- попитах аз, а тя повдигна рамене.
- На теб какво ти има?- попита ме тя.
- Хубаво ли е да си имаш гадже?- попитах аз, а тя ме погледна объркано.
- Не ми казвай, че до сега си нямал приятелка?!- каза тя, а аз започнах да се оглеждам из стаята.
- Неее! Не е възможно!- започна да се смее тя, а аз я погледнах лошо.
- Не мисля, че и ти си имала друго гадже, освен Минхе.- казах аз тя ме погледна лошо.
- Хайде да не се караме.- казах аз, а тя се поколеба какво да каже, но после кимна.
- Добре, значи не си имал приятелка...- каза тя и се замисли, след малко каза...