-До после!-извиках на Саймън, слизайки от колата. Той ме остави пред училището и тръгна.
Влизайки в училище се сблъсках с едно момче. Паднах на земята, а той ми помогна да се изправя. Косата му беше рошава, а зелените му очи блестяха на утринното слънце.
-Приятно ми е! Шон Брандън. Май не съм те виждал тук, нова ли си?-кво каза?
-А, извинявай, че съм невидима, ама уча тука от 2 години.
-Сори де, не ми се карай. Как се казваш?-направи някаква физиономия.
-Лили.-не ми беше особено до лични разговори, но не говорех с никого в училище.
-Оо, Лили. Хубаво име-започва да ми става приятен-От кой випуск си?
-На 9-тите класове, а ти?
-Аз също. Е, ще се видим после, Лили.-като вървеше се обърна на два пъти назад, за да ме види. Беше сладък.
Мина и последния час. Излизайки от кабинета, като си блея някъде пак се сблъсках с някой. Беше момиче. Онова момиче, което стоеше на последните чинове и не говореше с никого. Момичето с дългата руса коса.
-Извинявай.-казах, а тя веднага се изправи, понеже и двете се бяхме озовали на земята.
-Няма нищо, спокойно.-явно бързаше, защото след като се изправи тръгна бързо към входа.
- Ти май обичаш да падаш, а?-чух познат глас.
-Този път не бях само аз виновна. И тя бързаше.-беше Шон, който отново ме повдигна и ми се усмихна приятелски.
-Искаш ли да повървим заедно?
-Предложението ви ме трогна, господине.-засмяхме се.-Изчакай да звънна на Саймън да не идва да ме взима.
-Саймън гаджето ти ли е?-усетих лека нотка ревност в тона му.
-Иконом-най-добър приятел, нов вид са.
-Забавна си. Хайде да тръгваме.
Вървяхме, купихме си сладолед, и като стигнахме до къщи, той ме прегърна. Учудих се, как може да се сближиш толкова много с човек, с който си се запознал едва сутринта.
Не харесвах Шон. Към него изпитвах ЧПС-чувства на приятелски съюз. Той е хубаво момче, но не е моят тип. С него можем само да бъдем ДП-добри приятели.
Прибрах се и започнаха въпросите-Как се прибра? С кой се прибра? Сама ли се прибра?
-Запознах се с едно момче и той ме изпрати-не исках да рискувам за още въпроси, но не измислих нищо друго. Ако бях казала, че съм се прибирала сама пак щеше да пита защо.
-Радвам се, че си си намерила приятел, миличка.-днес беше странен ден.
-Амии...Както и да е, искам да си легна, до после.-взех си душ и легнах да поспя.
На сън ми дойде Шон.
Като се събудих, отворих си профила в училищния уеб сайт. Имах един нов последовател. Реших да погледна кой е, и се оказа, че е той. Шон Брандън. Момчето от днес-ЧПС и бъдещ ДП.