К: Ще ми простиш ли?
Т: За какво?
К: Че не ти повярвах
Т: То беше логично да не ми повярваш, все пак се познаваме от скоро, а с Юнги сте приятели от отдавна и.... - Кук си сложи пръста на устните му.
К: Шшш, не говори повече за това
Т: Добре
К: Как си
Т: Еми добре, а ти
К: И аз
Т: Как ти минаха тези дни в които не се виждахме
К: Еми...зле
Т: Защо
К: Без теб ми беше скучно
Т: Ооо - гушна му ръката
К: А при теб, как бяха тези дни без мен
Т: Много самотно ми беше, даже плаках
К: Не е трябвало да плачеш, аз съм голям тъпак - дръпна Тае пред себе си и го прегърна силно
Т: Не си, не говори така - погледна го в очите и му се усмихна
К: Добре - усмихна се също
Т: Куки?
К: Да
Т: Юнги да не би да те чака? Защото седи ей там и ни гледа
К: Казах му да си ходи - изсъска тихо - не му обръщай внимание
Т: Добре - сгуши се в големия и затвори очи
Кук започна да гали малкия по главата, а той така заспа.
Не можеше да се наспи през изминалите нощи, защото се чудеше как да поговори с Кук.
Мина час от както момчетата седяха така, големия бе забелязал почети веднага, че мъника е заспал и го сложи в скута си като го гушна силно.
235 думи
[Редактирана]