『Five brothers one love』Boyxboy

-17-

Макар той самият да не бе израснал в добри условия на живот и не бе получавал достатъчно внимание от своите родители, не смяташе че е по-зле от другия. Според него всичките грижи, които бе получил през годините от покойната си майка и баща си, който заради него и брат му се бе превърнал в работохолик, бяха много повече от тези, които японеца бе получил някога.

-Добре ли си?-реши се да го попита той.

Червенокосото момче вдигна погледа си, насочвайки се към него, като го гледаше изненадано. За него въпросът на другия бе изненадващ и объркващ. Не разбираше защо изведнъж другия го бе попитал.

-Добре. Но защо питаш?-той се излегна назад, прекъсвайки очният им контакт.-Как така изведнъж реши да ме попиташ как съм?

-Защото ми изглеждаш тъжен.-призна си Те.-Имам чувството, че никак не ти стана приятно от срещата с роднините ти днес.

Тейонг не получил отговор, което го накара да се почувства гадно. Май не биваше да подхваща тази тема. Трябваше да разсее малко другият от мисли за семейството му, а не да го кара да си мисли за тях. От това си решение му идваше да се удари силно по главата.

-Прав си.-отговори след време японецът, изненадвайки го.-Тъжно ми стана когато сестра ми не пожела да прекара време с мен. Но и не ми харесва държанието на баща ми към мен.

-Юта, аз...

-Спокойно, Тейонг. Не искам да се притесняваш за мен и проблемите ми със семейството.-отвърна му червенокосият, изправяйки се изведнъж.-За мен ти имаш по-големи проблеми, от колкото аз. Може да се каже, че целият ти живот минава в грижи за брат ти и това как неговото детство да бъде нормално.-той му се усмихна.-Като човек, който също е по-голям брат на някого, знам как се чувстваш. Разбирам те, че искаш на всяка цена той да бъде щастлив, но всъщност ти самият не успяваш да си щастлив, като винаги слагаш него пред своите желания.

-Какво? Това не е та...

-Така е, Тейонг. Забелязва се.-не го остави да се доизкаже Накамото.-Наистина ти се възхищавам за това, че успяваш винаги да си изряден в училище и в същото време да вършиш толкова много неща за малкото си братче. Като човек, който никога не би успял дори да си се представи на твоето място, те намирам за изключително уникален и невероятен човек, но ти трябва почивка.-той се наведе и взе една от бутилките с уиски, след което стана и се намести до другия.-Нека направим тази вечер най-страхотният ден в живота ти. Нека пием до сутринта!-възкликна, докато се смееше.