Redemption

Chapter 71 - Doom

- Дерек! Заминали са вече!

Бях се замислил за семейното си положение, препускащ по храсталаците, поемащ от чистия нощен въздух  високо тук горе. Флин беше напреднал и се обръщаше да ме погледне и да ме подкани да побързам. Бързах, но вечерята все още не беше слегнала и ми тежеше, и нещо вътре в стомаха постоянно бълбукаше.

Бях се засилил толкова, че вече се движех по инерция по стръмния склон, и достигащ до главния път не можех да натисна спирачките си и се блъснах в гърба на Флин. Отделно се хлъзнах по песъчливата настилка, но сега не е време да се излагам.

В момента с Флин можехме да зърнем единствено прахта от бусовете и светещите им задни фарове, но това не даваше никаква ясна картинка какво се случва вътре, Хари изобщо попаднал ли е там, усъмнили ли са се в него.

Огледах се наоколо в търсене на някакъв превоз. Единственото, което видях, бе един контейнер на колела и в съзнанието ми наистина се роди идеята единият да бута бункера, а другият да е вътре, но мисля, че нямаше да е ефективно както си го представях. Щяхме да изглеждаме по скоро нелепо, отколкото героично.

Нямаше нито една паркирана кола, защото явно всички бяха използвани, за да отидат в Обсег. Започнах да се въртя напред-назад, а Флин срита един камък и каза, че е невъзможно да ги стигнем вече. Присвих очи, вглеждайки се в нещо като помещение, насочих се натам и беше нещо като гараж с автоматична врата. Това, което ми даде лъч надежда, беше, че вратата не се беше затворила до долу и имаше малък отвор. Явно беше заяла и веднага накарах Флин да потърси някакъв по дебел клон, с който избутах вратата нагоре и тя започна да се отваря. Заяде отново и остана наполовина отворена, а клонът се счупи, но и толкова ни стига, за да видим има ли нещо от полза вътре.

Флин скочи вътре и започна да тършува в тъмнината без да казва и думичка. Беше като малката ми нинджа. Нещо издрънча и той избута на лунната светлина един мотор. Добре де, не от модерните и гангстерски мотори, но все пак явно преди са го използвали, защото отпред имаше защитно стъкло, което беше пропукано. Все пак е бил в употреба, макар че са го захвърлили. Имаше и втори, но гумата му беше спукана и нямаше как да го използваме.

Все пак извадихме късмет, че имаше някакъв  ръждясал ключ в него, който дори не можеше да се извади, но поне се въртеше и след шумно изпускане на газ, моторът проработи. Пушеше доста, особено след като се качихме и двамата, но това няма значение, защото вече бяхме отпрашили и натисках педала с колкото сила имах.