Undercover

Chapter 11

- Значи късметът ми , не си е заминал. Заповядай. – подадох на Крис ленивеца и видях изненадата в очите му. Защо изобщо му го давам ?

- Значи , аз ще съм жената във връзката ? – той се засмя . Секси смях. Скай какви са тези бушуващи хормони ?

- Така излиза. – и двамата избухнахме в смях.

- Крис ! – гласът на Джослин прекъсна „романтичната " ни обстановка.

- Защо двамата сте заедно ? – значи това е другарчето ми по скука.

- Току – що се запознахме. – колко бързо успях да го изстрелям.

- Супер. Значи ние се махаме. – даже не изчакаха отговор и отново ни оставиха насаме.

- Значи ти си онова момиче ? – странен подбор на думи момче...много странен.

- Значи ти си онова момче ? – засмях се изказването си.

- Какво ще кажеш да хапнем .- гласът му бе загубил увереността си.

- Съгласна съм.- насочихме се към сектора с храна.

......................................

Вечеряхме в пълно мълчание. Очите ми бяха насочени към храната , докато погледа на Крис блуждаеше навсякъде.

- Между другото е мързеливо симпатичен. – реших , че крайно време да прекратя тишината по между ни.

- Какво ? – разсеяно отговори той.

- Говоря за ленивеца , че е мързеливо симпатичен.- страхотно...това ли успях да измисля.

- А , да.- ако продължава в същия дух , ще го оставя като трето колело при Джослин и Лео.

- Ти си безнадеждно влюбен в някого ? – изражението му се промени от думите ми.

- По точно. Безнадеждно разочарован.- дълбока въздишка излезе от устата му.

- Предполагам не искаш да споделиш. – Скай спри с тъпите въпроси по дяволите.

- Не й днес.- ама разбира се да няма да споделя с напълно непознат човек.

- Окей. – отново замълчахме. Поне храната бе вкусна.

- Да не прекъсвам нещо? – до болка познат глас едва не ме задави.

- Махай се Хаза? – Крис проговори вместо мен. Те се познават?

- Много бързо си заменил Присила с... това подобие на момиче. – чакай КАКВО? Крис е ходел с Присила ? Подобие на момиче ли?

- Ходещият травестит се изказа. – просто се намесих в ситуацията.

- Здравей Скай ! – върху лицето му се изля самодоволна усмивка.

- Намери си друга жертва Стайлс. – усещах погледа на Крис върху себе си , докато се опитвах да се отърва от това същество.

- Аз дори не бях забелязал, че си тук. Ти се заяде с мен първа. – този човек си сменя настроенията по – бързо и от бременна жена.

- Крис..Крис ..Крис вече малките момиченца ли ти водят битките. Явно без Присисла си ни..- Стайлс не успя да довърши , защото Крис го удари. За части от секундата този удар се превърна в бой. Не знам , как но дърпах Стайлс от 5 минути насам, само за да спре да удря Крис.

- Стайлс остави го. – думите ми се разнесоха във въздуха. Огледах се , но никой не ни наблюдаваше , та камоли да се опита да ги раздели.Мисли Скай ....Мисли.. и тогава просто реших да издам най – истерични писък на който съм способна и се свлякох на земята. Отворих леко очи и ...воала...получи се. Погледите на Крис и Стайлс не бяха единствените.

- Скай добре ли си? – Стайлс се доближи до мен, така че ,можех да огледам внимателно следите от побоя който си нанесоха.

- Скаййй...- гласът на Джослин се разнесе във въздуха. Благодаря ти Боже. Изблъска Стайлс и се стовари върху мен.

- Добре ли си? Как се казваш ? Знаеш ли коя съм ? – тя ме бомбардира с въпроси , а единственото нещо , което исках просто да се махна от тук.

- Мисля , че съм добре. Може ли да станеш от мен . – стана от мен и ми помогна да вдигна тялото си от тревата. Огледах се за Стайлс, но от него нямаше й следа.

- Дорбе ли си? – Крис се доближи до мен и тогава видях голямото петно от кръв върху лявата страна на лицето му.

- Ти добре ли? – той само ми кимна в отговор.

- Какво ще кажеш да те почистя ? – Скай по дяволите спри да бъдеш толкова загрижена към непознати.

- Няма нужда. Мога и сам. – гласът му бе студен .

- Добре.- отдалечих се от него и прегърнах Джослин. Тя не се съпротиви ,дори увеличи натиска. Всичко ми дойде в повече и просто имах нужда да прегърна някого.

- Може ли да се прибера ? – гласът ми се загуби в края на изречението.

- Веднага се прибираме.- не исках да й разваля срещата.

- Ще се прибера сама.

- Не , прибираме се двете. – тя се отдели от мен и отиде да се сбогува с Лео. Погледа на Крис беше върху мен , но просто реших да игнорирам цялото му съществуване в момента.

 Крис - Thomas Hayes