В нощта живее онова, което през деня светлината заслепява.
И се събуди спящият. Онзи, когото обрякоха на изгнание в клетката на собственото му тяло, проклет да гледа до края на живота си страданието, което се създава.
Уросиха се отново чувствата. И жертвата на жертвите пося отново смелостта в счупената почва на вселената си.
В нейния свят няма въпроси, та да се запита тя - "Струва ли си?" - че този свят бе изкуствен за всички останали, но и най-истинския за себе си.
Неговия понктур, бе и неговия затвор, в който живееше като отражение на битието, което му се противопоставяше.
И щом усети отново контрола над живота, се възползва от поредния самотен миг, да удари камбаните на самосъзнанието и го усмели да пита:
-"Къде са сега метафорите, митовете, сравненията и мечтите, историята и науката, религията и изкуството и останалите безбройни посоки на битието?"
И поклати основите на храма си, който бе обречен сам да поддържа, не от друг, а от самия себе си. И тази мъка бе единственото му спасение.
Той знаеше за чуждите храмове- познаваше силуетите им. И познаваше тъмничарите им.
Но напук на себе си, на вселената и на света си, и на битието, което основа стените му и ги оскверняваше, защото храма му сам бе осквернител, понеже търсеше Бога си, а това бе... Човешкото битие.
И света се разтресе, вселената избухна в мълнии и светлина, и гръм, и достигна най-сетне до сърцето на храма, където гореше огъня на силуета му. Там се всели и получи форма и цвят, и име, и усети студа на битието, в този един момент на достигане на най-възвишената възможна позиция във вселената на вселените, той извика:
-"Свобода или смърт!"
И падна отново в дълбините на храма си. Спящ отново, до следващия му момент на живот, защото пътят приключи и неговият храм, се заключи..
Но вече светът бе малко по-различен, защото се бе развила смелост в сърцето на света, който за пореден път не бе същия, както преди...
И сега света имаше нова надежда, за своите мечти.
Докато битието не го изкорени.
И не започне отново, цикъла на обречеността на храма и тъмничаря, на вселената и света.
И този път, смелостта говори в ухото на света:
-"Струва ли си битието твоята смърт?"
