My choice

Пролог

Знаете ли кое е най-гадното нещо?
Да нямаш родители и човек на когото да можеш да споделяш! Това ме направи кучка, човек, с който никой не говори. Аз знам само как да обиждам, да наранявам другите и да ги ,,поставям на мястото им''.
Нямам приятели, а съм едва на 17. Трудно е да... особено като трябва да поддържаш репутация на кучката на даскалото.

Днес е първият учебен ден за 12 път в моя скапан живот. Същите идиоти, които се опитват да те вкарат в леглото си. Същите надменни кифли, които мислят, че са нещо повече от другите. Същите кози, които ни тровят живота с ненужна информация. Същата обстановка. Едно и също нещо всеки ден.

Докато мислех колко мразя даскалото, някъв парцалчо се блъсна в мен.
- Ааа, аз съжалявам!-каза притиснено.
Аз само го изгледах на кръв.
- Логан,скъпи!- каза една от мажоретките(поредната кифла). Уф,как не ги понасям тия. Влюбени, загубени и след две седмици си имат други гаджета😤
- Бети,сладурче, имаш ли планове,за довечера?-попита ме Мич
-Не съм ти сладурче и моите планове не включват теб.-казах и го бутнах за да мина.
Едвам стигнах до шкафчето си. Тия идиоти са цяло лято заедно и сега все едно не са се виждали от сто години. Извадих си учебниците по биология и се запътих към кабинета. Докато вървях към стаята по биология, видях директора, три момичета и едно момче. Това значи, че тия са новобранци.
-Оу, и не ви препоръчвам да се закачате с това момиче!- каза директор Джонас и ме посочи. Тоя сериозно ли!?
Едно от новите момичета дойде при мен.
- Здравей! Аз съм...