Yellow Like sun

~1~

— Те, миличък. - младата майка прегърна детето си, което до скоро бе смятано за изчезнало. Всеки от селото обичаше Техьонг и именно за това всички се включиха в търсенето. Търсиха го навсякъде. Дали по широките поляни или по брега на реката.

- На Ра , благодаря ти , че го намери! - каза през сълзи майката , а На Ра и отвърна с усмивка.

- Изглеждаш ми променен...Къде го откри? - попита загрижено майката.

- Беше в кокошарника ми! Повярвай ми и ако ти пренощуваш една нощ с моите кокошки и ти няма да си същата. - младите дами глухо се засмяха.

Майката погледна осъдително детето си.

- Техьонгни, можеш ли да ми обясниш какво си правил там?- Малкият Техьонг се усмихна глупаво и почеса врата си нервно.

- Исках да си взема едно яйце...
- при чутото двете жени се засмяха и смеховете им изпълниха малката къща. Такъв си бе Техьонг, винаги щом имаше възможност щеше да открадне нещичко. Дали някой плод от щанда на пазара или никои от шановете на На Ра , после "подарявайки " го на майка си, лъжейки я че го е изработил.

На Ра излезе незабелязано от малката къща.

Майката разроши мръсната коса на сина си и го прегърна. Топла и любяща, прегрътка,  такава която само майка може да даде.

- Не знаеш колко бях притеснена.

- Спокойно мамо. Аз няма да ходя никъде! Ще бъда тук до теб! - рече момчето и прегърна майка си още по-силно.

За съжаление някой имаше други планове за тях.

  Сантименталният момент беше развален от един неканен гост. В къщата влезе трийсетгодишен мъж. Пълната луна светеше на небето и пращаше светлина, която огряваше мускулестия му силует. Мъжът прекрачи прага на къщата и тракането на тежките му обувки достигнаха до майчините уши закънънтявайки глухо, карайки нейното крехко сърце да забие по-бързо от нормалното и да внесе страх и ужас в крехката душа на Техьон. Той се изплаши и застана зад калната пола на майка си.

— Ли- изсъска мъжът.

— Днес свърши срокът за да ми върнеш парите , които аз все още не съм ги получил. - рече с омраза в гласа мускулестият мъж. Той се преближи до майката и уплашеното ѝ дете. На челата им се спускаха капки ледена пот. Тя беше стиснала ръцете си в юмруци, карайки кокалите ѝ да искачат.

— Мисля , че обясних кристално ясно какво става с него ако не ми върнеш парите. - мъжът посочи уплашения  Техьонг, който при чутото усети как по гърба му запълзяха мравки. Горката Ли, тя напълно беше забравила за заема. Тя бе погълната от идеята да намери десето си и когато най-сетне го откри, той идва и я заплашва , че ще ѝ го вземе.

— Няма да стане! - каза уверено Ли. Тя беше готова да се бие с него, въпреки че беше сигурна , че той ще я повели на секундата. Тя нямаше да си даде детето.

— Няма да ти го дам! - при чутото мъжът се засмя , карайки страхът на малкия Техьонг да се увеличи. Хлапето заби ноктите си в краката на майка и захапа силно долната си устна. 

    Ли стисна ръката си в юмрук. Засили се. И удари вмъжа в лицето. 

   Но той не усети болка. Ни най- малка.

   Вместо това той се размя ,  бутна я карайки я да падне на мръсния под.

Мъжът се огледа и взе метален тъп предмет. Погледна Ли в очите. Вдигна  предмета. Засили се. И започна да налага с него крехката жена.

   Вкъщата се разнесоха болезнини викове за помощ.
 

    Те ужасиха малкото момче. Започна да плаче. То отиде до майка си и я загали по главата. Тя  му се усмихна и му изшептя " Бягай".

   Но мъжът взе в ръцете си малкия, а то зарита с крака. Той го удари и Техьонг разбра, че не бива да мърда.

Ръцете му бяха опръскани с кръвта на майма му.

Момчето започна да вика майка си.

Отговор не получи...

*°~°~•~°~°*

~ Jinxshi ~

21.08