Пътешествието

1 Глава

- Ти се шегуваш.

- Ооо, не!

Оставям кошчето и тръгвам към вратата.

- Изобщо знаеш ли защо се радвам?

Излизайки от стаята му казвам "Едва ли", но той май не ме чу и се смее. Когато се връщам той стои на леглото ми, гушнал голямата пухена възглавница.

- И така. На какво се радваше?

Той сочи с поглед лаптопа ми, и аз се обръщам към него след това отново към Зак.

- Прочети го.

Отивам и сядам на стола и започвам да чета. След миг вече съм обърната към Зак със зяпнала уста, и той плясва с ръце. На лицето ми се появява огромна усмивка.

- Това.. Това истина ли е?

- Ехоо!

Той вдига церемониално ръце във въздуха и ме зяпа.

- Значи..

- Значи!

- О боже мой! Трябва да се обадим на Лили!

- Вече и писах!

Поглеждам отново към лаптопа и се усмихвам широко. Зак ме гледа и се усмихва, след миг чувам някой да чука на вратата и със Зак се обръщаме едновременно към нея.

- Хей, купонджий какво правите? Веселите ви емоции са навсякъде.

- Татко, няма да повярваш кой ще пее тук другата седмица!

Татко поглежда към Зак, и след това присвивайки очи се обръща отново към мен.

- AXeSS?

Явно очаква да започна да крещя от кеф, но не го правя. Вместо това вдигам палци, той отваря очи и се усмихва.

- Това значи, че до вторник ще се грижиш за Кори нали?

Поглеждам го и въздъхвам.

- Дадено.

- Така те искам, е аз ще ви оставям имам си работа до скоро.

Татко излиза от стаята и аз ставам от стола, след което тръшвайки се по лице се озовавам на леглото до Зак. Той започва да ме ръчка с пръст по главата. Казвам нещо, но дори аз не разбирам какво, камоли Зак и решавам да се обърна по гръб. Вече гледам към тавана.

- Днес кой ден сме?

Зак ме поглежда учудено, и се обръща към малкия календар до леглото ми.

- Ами днес сме 17.08.2018г. - петък. Защо?

-  AXeSS ще дойде на 23. Тоест, сряда!