Пътешествието

1 Глава

Лежа на леглото си, с подпряни крака на стената а главата ми е на една голяма пухена възглавница, усилила съм песента на "Meghan Trainor - All About That Bass" и се клатушкам леко. Осъзнавам колко силно пея, когато музиката рязко спира заради бавния интернет и се обръщам към лаптопа си, след което му хвърлям кръвнишки поглед и той сякаш ме разбира и песента отново зазвучава от колоните разположени от ляво и дясно на бюрото. Отново започвам да пея и си щракам с пръсти, клатушкайки се . В този момент чувам силен шум, и се обръщам към прозореца и зяпвам.

- Прозорецът ми!

Казвам високо и ставам за да отида до него, виждам на пода парчета стъкла и камъче с нарисувана усмивка на него. Поглеждам през прозореца и виждам приятелят ми Зак, който стои долу на тревата с ръка на устата. След миг вече стоя със кръстосани ръце и започвам да се смея когато той се почесва по главата и също започва да се смее.

- Ще фалираме заради теб Зак!

- Извинявай, ще го оправя.

Засмивам се, поклащайки глава и му махвам с ръка да влезе. Обръщам се за да намаля музиката когато вече песента на "Little Mix - Hair ft. Sean Paul" кънти от колоните. Докато намалям музиката, Зак вече е в стаята ми и е седнал в края на леглото.

- Еха! Бягаш бързо, а не успя да се скриеш като ми счупи прозореца!?

- Извинявай затова. Не исках да бягам, а да ме видиш.

- Видях те, какво става?

- Скучно ми е вкъщи, затова реших да ти дойда на гости.

- И да ми счупиш прозореца?!

Обръщам се за миг към него, докато събирам парчетата стъкла от пода, и той ми хвърля поглед, който ясно казва- "Шегуваш ли се?".

- Добре де, просто отбелязвам.

- Г-ца Факти!

- Върни си думите назад Зак, или ще пострадаш.

Вече съм права и го гледам страшно, но той разбира че се шегувам и хвърля въглавница към мен, тя се удря в ръката ми и парчетата стъкло отново са по целия килим. Накланям леко напред глава и го гледам.

- Какво?

Соча му стъклата с ръка.

- Добре де, ще ги събера.

- Благодаря Зак.

Излизам от стаята и след минутка се връщам с чантичка за боклук, когато виждам че земята е чиста а парчетата стъкла са вече в кошчето ми. Клякам до него и изсипвам всичките в торбичката. Зак става и отива до лаптопа ми, започва да търси нещо в Google и след миг той вече е прав и прави Лунната стъпка на Майкъл Джексън. Поглеждам го и започвам да се смея.