Беше просто чат 🔞

Ще е "забавно"

Огледа ме от глава до пети, като наблегна на някои определени части. Изпитах отвращение от това. Той се приближи до мен. Бутнах го и тръгнах назад.

-Ах ти малка... - каза без да продължи изречението.

Хвана ме и ме прикова за леглото. Пробвах да мърдам, но не се получи. Започна да целува врата ми. Не. Този път нямаше да стане на неговата. Събрах сила и го изритах между краката. Това беше един много силен ритник. Той онемя. Изпищя от болка. Аз станах и тръгнах далеч от него. Той се опита да отиде след мен, но щом се доближи го блъснах назад, така че да падне на земята. Ритнах го отново, а той се сви на кълбо от болка.

-Мръднеш ли ще те сравня с земята. - казах яростно.

Не знаех какво да правя. Виеше ми се свят и ме болеше глава. Това беше кошмар. Седнах на леглото си и се разплаках.

Всичко, което стана беше прекалено! Той прекрачи всякакви граници. Не! Той не ги прекрачи. Той направо ги изтри и си мина така! Защо го направи отново? Този път не му позволих! Това, което направи е ужасно и ще си плати жестоко.

Гледната точка на Итън:

Чух шум от горе. Реших да проверя какво става. Знам, че Джейсън и Ева са бивши и се надявам да не са се сбили. Е, поне Ева да не го е пребила. Въобще не се съмнявах в това, че тя може да го направи.

Тръгнах по стълбите и чух плач. Плач, който разби сърцето ми. Плача на моето момиче. Всяка сълза се забиваше в мен като острие. Чувах я. Чувах МОЕТО момиче как плаче. Не може да бъде. Побягнах. Качих се по най-бързия начин горе. И какво да видя...

Това което видях разкъса сърцето ми. Никога не ме беше боляло така. Видях я на земята свита и плачеща и видях Джейсън сритан в ъгъла. Беше в безсъзнание. Веднага отидох до нея и я прегърнах.

-Всичко ще бъде наред мила, до теб съм, никой няма да ти навреди повече. - казах докато я галех по гърба.

Беше се сгушила в мен. Беше толкова беззащитна и в същото време толкова опасна. Не трябваше да си гений, за да знаеш какво е станало. Прегърнах я силно. И дявола не би я наранил. Не знаех колко зъл трябваше да си за да сториш нещо на такова крехко създание. Никога нямаше да позволя такова нещо да й се случи пак, каквото и да ми костваше.

-С...с..трр..ах... м..е е. - най-накрая промълви тя, през сълзи.

Това просто ме побъркваше. Факта, че не бях до нея в такъв момент ме вбесяваше. Този нехранимайко е имал наглостта да се доближи до нея.