"От каквото и да са направени душите ни, неговатаи моята са еднакви" -
Из "Брулени хълмове" от Емили Бронте... Поредицата "След" от Анна Тод е едно страхотно, ново, модерно виждане на класическите романи "Брулени хълмове" и "Гордост и предрасъдъци". Силата на шедъовъра на Емили Бронте прозира зад всяка страница и освен честото цитиране на фрази и усещания от този велик роман, читателят би могъл да се наслади и на различния прочит на една класическа любовна история през очите на съвремения млад човек, търсещ себе си, чрез любовта си към друг.
Едва на 17 години Анна Тод успява да ни завладее чрез своите персонажи и да ни накара да усетим електричеството между Тереза и Хардин още от самото начало на романа. Леката игра на думи, колежанските приумици и импулсивност са заплетени с дълбочината на характерите на двамата, като всеки от тях крие зад себе си дълбоки рани от своето детство и от живота преди срещата-сблъсък на две половини от една душа. Пълната обсебеност, навъзможността за съществуване един без друг, едно без друго тяло и душевност, поражда силно желание за още и още от тази книга.
Тази година беше представен и филм по Първата книга "След", но както всяка интерпретация загубата на дълбочината на характерите е разочароваща, но изборът на музиката към филма е едно приятно допълнение към изграждането на образи в съзнанието на всеки читател – James Bay, "Colouring" , Yoke Lore...създават красив фон, който обогатява силата на въображението ни..
Различността на двамата герои от времето, в което се развива историята е впечатляващо и обнадеждаващо за развитието на новото поколение – любовта към книгите , честото цитиране на абзаци от любими вечни романи, препрочитане и откриване на нов прочит и то от момче и момиче в съвсем крехка възраст, татуировки прикриващи истинската душевност и чувствителност, липсата на грим разкриваща пълната откритост и честност правят романа вихрушка от сблъсъци на любов, предателство, ревност, отдаденост, електричество. Пристрастеността на Теса и Хардин един към друг, към телата им, към душите им, кара читателя да иска още и още от тяхната обич, пълно отдаване физическо и емоционално, върховно желание да бъдат заедно, но и да предпазят другия от самите себе си.
Още от втората книга може да бъде изпитана една умора от постоянното лутане на двамата между преоткриване на себе си и разкриване към другия – заплитането на двата образа е уникално. Дори и след края на цялата история остава усещането за едно объркване кой от двамата е ангел и кой демон.
Трудното и неотмиващо се минало на Хардин и дълбчината на неговия характер, постоянното му желание да предпази Теса от самия себе си, правят личността му черна, но постоянното надграждане и промяна на този сложен образ показва светлата страна в неговата душа. Персонажът на Тереза не може да бъде събран само в думата "ангел". Тя е крехка и чувствителна, но често е отмъстителна в своята ранимост, изискваща, непокорна, напримирима, и също носи след себе си тежкия товар на непоправимото си минало. Силното привличане и отблъскване на двамата герои често ни кара да се замислим кой от двамата е демона в книгата.
Въпреки разделите, сълзите и неизречените думи в трите книги, най-силен отпечатък на тъга се усеща именно в последната книга "Щастливият край" – твърде дългата раздяла между двамата герои и желанието да намерят своето по-добро аз преди да се отдадат напълно един на друг натъжава, поради неистовото ни желание да получим още от експлозията помежду им. Силата да бъдат заедно срещу всички, един срещу друг, един до друг – откривайки се, учейки се, променяйки се, ни зарежда с обич и вяра в по-доброто бъдеще.
Една съвременна и някак по-реалистично представена история за любовта без граници, за силата да прощаваш когато обичаш, без да се страхуваш че ще загубиш себе си и гордостта си, за отдадеността на една борба за постигането на идеалистична любов в по-добър свят без предателство и фалш – "След" си заслужава да бъде прочетена на един дъх.
