В централните улички на града живееше един дядо. Познавах този старец от десетина години, когато се нанесох в старата кооперация. Неговият апартамент се намираше три етажа над моя. Понякога двамата си говорихме за кратко и си помагахме. Бяхме станали нещо като приятели, макар разликата в годините ни да бе доста голяма - около петдесет години. Името му бе Кроди.
Дядо Кроди имаше един проблем, който особено го притесняваше - нямаше си двор, където да може да пече на скара кюфтета и кебапчета за вечеря, както обичаше и бе свикнал да прави всеки ден, когато бе на своето село през лятото.
Въпреки, че се намираше в града, той си бе намерил алтернативен начин да върши това свое удоволствие. За целта дядо Кроди излизаше пред входа на старата кооперация, на малкото бетонно пространство, предназначено за паркиране на коли. Там старецът слагаше своята антична скара, която включваше в дълъг разклонител, а щепсела пъхаше в контакта във входа до дървения парапет на стълбището. Скоро след това наоколо се разнасяше миризмата на печени кебапчета. Аз лично нямах нищо против това, но някои съседи от кооперацията не бяха солидарни като мен.
Една вечер, когато излизах на разходка, видях пред входа дядо Кроди да пече своята кайма на скарата, както обикновено. Поздравих го и си продължих по пътя.
- Изчакай, младежо - рече ми той и аз се обърнах.
- Кажи, дядо.
- Ела за малко.
Аз се приближих и изчаках да чуя какво иска да ми каже.
- Искам да ти се оплача, понеже няма на кого друг. Знаеш, жена ми почина и живея сам.
- Да, разбира се, сподели.
- Отдавна си правя скара тук, без това да пречи на никого. Ти си наясно с това. Но от няколко дни съседите Трънкови започнаха да ми досаждат и да ми се подиграват. Не одобрявали, че готвя на това място. Е, какво, викам, да омириша апартамента си без балкон и целия вход след това ли? Ама не ни интересува това нас, казва ми Трънков, след което взима от ръката ми металната щипка за обръщане на кебапчетата и си тръгва с нея. А жена му и дъщеря му вървят след него доволни и се хилят.
Като чух това, в мен се надигна вълна на негодувание и гняв към хора като Трънкови.
- О, почакай, дядо Кроди, аз ще ги накажа за това! Тази вечер минаха ли?
- Не, преди малко слезнах, така че още има време да се появят.
- Добре, ти си готви спокойно, а аз ще се скрия и ще следя какво се случва.
- Не, недей, върши си работата, остави ме мен.
- Без такива. Хайде, приятно готвене! - рекох за последно и се скрих зад един от ъглите на кооперацията, на десетина метра от дядото и неговата пушеща скара. Оттук можех да наблюдавам без да бъда лесно забелязан.
Чаках така не повече от пет минути, когато видях как от входната врата на кооперацията излязоха един след друг тримата Трънкови - бащата, майката и дъщерята. И тримата бяха тлъстички и се тътреха със самочувствие, нищо, че имаха неприятни физиономии. Спряха до дядо Кроди, както и очаквах и нещо го заговориха. Господин Трънков посегна да вземе металната щипка от ръката на стареца, но той се отдръпна. Преструващ се на неприятно изненадан, дебелакът извади от джоба си собствена метална щипка, която вероятно бе онази, откраднатата, за която дядото ми каза. Натрапникът посегна към скарата с щипката и хвана едно от кебапчетата.
- Остави ми кебапчето! - извика дрезгаво дядо Кроди.
- Или пък не - отвърна Трънков.
- Ако искаш да ядеш, можеше да ме попиташ и щях да ти дам.
- Както и ти можеше да попиташ нас дали нямаме нещо против да се разнася миризма на скара около прозорците ни.
Бе дошъл моментът да се покажа и да се намеся. Исках изненадата да е възможно по - голяма и по - неочаквана. Затова изтичах с вик:
- Я да оставиш човека, Трънчо!
Семейството се обърна с изненадани физиономии към мен, а аз отидох до дядо Кроди и взех металната щипка от ръката му, след което я размахах пред лицето на господин Трънков.
- Хайде да те видим сега, наглецо! Бий се! - предизвиках го аз.
Онзи стоеше стреснато срещу мен и колебливо протегна напред ръката си, в която държеше своята щипка за скара. Аз замахнах силно, но не успях да избия неговата от захвата му. Започна дуел с щипките. Бях толкова ядосан и решен да дам урок на Трънкови, че настъпвах с уверена крачка към своя противник. Чуваше се дрънчене на метал в метал. Дядо Кроди, двете жени Трънкови и още няколко случайни минувачи ни наблюдаваха захласнато.
По едно време улеите на двете ни щипки се оплетоха един в друг и и двамата не можахме да ги отделим за около цяла минута, като само дърпахме и извивахме метала на всички страни без успех. Когато обаче ги освободихме от това им състояние, аз бързо замахнах отдолу нагоре и закачих противниковата щипка така, че я издърпах със своята към носа на Трънков.
- Ауу! - той се хвана за лицето с две ръце, а оръжието му издрънча на земята до него.
Използвах момента и хванах едно цвърчащо кебапче от скарата с моята щипка, след което насочих единия му кръгъл край към шкембето на Трънков и го боднах.
- Ауу! - повтори той - Горещо!
Повторих този трик, за да накарам врага да отстъпи още една крачка назад. След това отидох до дядо Кроди и му казах:
- Сега вече няма да ти досаждат. Нали така, съсед Трънчо?
- Какво си въобразяваш, хлапе такова! - изкрещя ядосан бащата и се втурна с голи ръце към мен.
Аз върнах кебапчето на скарата и взех друго, съвсем топличко. Дебелакът ме бе доближил и се опитваше да ме удари с юмруците си. В гнева си и след дуела, ризата му се бе разпасала. Реших да се възползвам от това и щом като избегнах ударите му, с една ръка вдигнах ризата му, а с другата насочих кебапчето с щипката в ръка към корема му и пак го боцнах.
- Ау, аууу!
- А така, сега вече знаеш какво да не правиш. Да не съм те видял повече да досаждаш на възрастния ми приятел! Досаждай на жена си!
Така неприятните Трънкови бяха победени, а втори път не ми се наложи да защитавам дядо Кроди, който оттук нататък спокойно печеше своите кебапчета пред кооперацията.
29.06.2019г.
