Желязото в очите буди ми умът.
Докато града се буди рано сутринта.
Мислите - МУСТАНГИ ДИВИ, чупещи сънят.
Лицата ни красиви, утрото познава по нощта!
На кого му пука за студът,
след, като сърцата в нас от щастие горят?
Чисти сме и ни отива - планове кънтящи умът.
Зверовете в нас са диви и готови да превземат и светът!
Днес е вече утре и ни чака дълъг път.
Път през който всички ще минат щът нищът.
Близките ни ще ги има и ще ни търсят из градът.
Отговорността е наша - пътищата ни да се пресекат.
