Да живееш в Ню Йорк, да имаш годеница, любящи родители, добре платена и хубава работа - какъв прекрасен живот. Да беше, хубаво докато не изгубих всичко това. Годеницата ми Рейчъл, или по-точно бившата ми годеница, се подхвана с някакъв си бизнесмен и така бях оставен. Родителите ми се настроиха срещу мен, защото "Рейчъл е прекрасно момиче, ти си виновен за раздялата ви". Е, може би не й обръщах достатъчно внимание, защото трябваше да работя за общото ни бъдеще, но това не е оправдание за изневярата й. И след като изгубих близките си, реших да напусна работа и да замина в някакво малко градче в щата Индиана, където си купих къща за 20 хиляди долара. Вярно, имаше спалня, кухня, всекидневна и баня, но беше много евтина, а и продавачът каза, че е почти чисто нова отвътре. За толкова малко пари нямаше как да не се съглася.
Тръгнах без да ми трепне окото и ето, вече бях в Атенс, градче близо до Рочестър.
Докато обикалях по улиците с колата, забелязах че навсякъде има всякакви звънчета и дрънкулки, които звънят когато има вятър. Стигнах до новия си дом. На него също бяха окачени такива неща. Оставих куфара си на верандата и се протегнах да ги сваля, когато белобрад мъж от къщата, която бе от другата страна на улицата се провикна:
-Не ги пипай!
-Защо? - объркано попитах.
Той дойде при мен и ме гледаше сериозно в очите.
-Ти си новият, нали?
-Да.
-Джошуа (човекът, от когото купих къщата) не те е предупредил за звънците явно.
-Че това са просто звънци. Дрънчат когато има вятър. Не би било приятно докато си почивам от работа да ми пречат.
-Слушай, момче, в Атенс вятър няма. Но когато чуеш те да звънят, стой на място изолирано на закрито. - каза той с леко заплашителен тон.
-Хайде стига глупости! -заспях се и отворих вратата, влизайки.
-И не излизай когато навън е тъмно, момче! - провикна се той пресичайки улицата, докато ходеше към къщата си.
И ето. Вече започнах новият си живот, а някакъв застарен мъж с деменция е решил да ме плаши.
Подпис: Smitted
